Решение № 33 от 24.01.2022, Районен съд - Благоевград

Мотиви на решение № 33/24.01.2022г., постановено по НАХД № 1430/2021г. по описа на Районен съд Блаогевград.

Съдебното производство по НАХД № 1430/2021г. пред РС Благоевград е образувано с постановление на Районна прокуратура Благоевград с предложение за освобождаване на обвиняемия Д. СТ. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК.

В съдебното производство Д. СТ. е редовно призован и не се явява, представлява се от защитник, който оспорва описаните в прокурорското постановление факти и пледира обвинението да бъде отхвърлено като неоснователно. Прокурор от РП Благоевград поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание глоба в минимален законов размер, който е достатъчен за да постигне целта си.

По делото на чл. 378, ал.2 от НПК съдът е приобщил към делото доказателствата, събрани в хода на разследването по ДП № 244 зм 120/2021г. по описа на ОДМВР Благоевград и техния анализ дава основание на съда да прецени, че по делото са установени следните факти:

Д. СТ. е роден на в Република **********Делчево, неосъждан, с българско и македонско гражданство, не е осъждан. В РСМ то е регистриран на адрес Той декларирал пред властите на Република **********че напуска страната на 25.05.2002г. като посочил, че ще пербивава в РИ. От справка на л. 92 от разследването е установено, че С. притежава италианско разрешително за дългосрочно пребиваване № 115285918, издадено на 25.10.2019г. в Република Италия, на адрес . има признато българско гражданство и регистриран постоянен и настоящ в с.Рилци, община Благоевград, ул.“Охрид“ № 5 от 26.05.2010г., но той никога не живеел там и не пребивавал в Република България. Къщата, в която, освен С., били регистрирани още 46 лица от Република **********на които било признато и българско гражданство, е придобита през 2018г. от свидетеля Л П, и той потвърждава, че не познава С. и той не е живял в къщата. Д. СТ. бил правоспособен водач на МПС и имал издадено свидетелство за управление на МПС от компетентните полицейски власти на Р **********което подновил с българско. През месец декември 2020г., Д. СТ., който по това време живеел в Република Италия, пристигнал в Република България и на 14.12.2020г. подал в ОДМВР Благоевград на бул. "Димитър Солунски" 83 заявление за издаване на ново валидно българско свидетелство за управление на МПС. Там по това време на работа била свидетелят АК, която като длъжностно лице приемала документи за издаване на свидетелства за управление на МПС. Пред свидетеля К Д. СТ. подписал и подал заявление за издаване на документ за самоличност, документът бил регистриран с вх.№ 12109/14.12.2020г. Към заявлението Д. СТ. представил и подписана от него Декларация, изискуема по чл.13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 год. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и чл.151, ал. 5 ЗДвП, в която декларирал, че е установил обичайното си пребиваване в Република България, в с.Рилци, община Благоевград, на ул.“Охрид“ № 5, макар, че знаел, че това не е вярно, тъй като той се е установил в Република Италия, Via Roma n.18 – Ricaldone - Alessandria. Поради съмнения за невярно декларирани данни за обичайно пребиваване, поисканото свидетелство за управление на МПС не било издадено. В последствие била възложена проверка, която установила, че Д.

СТ. не живее в с.Рилци, община Благоевград, не е пребивавал на посочения от него постоянен адрес и обичайното му пребиваване не е в Р.България и не отговарял на изискванията на ЗДвП, за да получи свидетелство за управление на МПС. Срещу Д. СТ. е образувано настоящото наказателно производство. От изготвената в хода на разследването по делото графическа експертиза - протокол №112/08.07.2021г. се установява, че подписа в графа „Заявител“ в заявление за издаване на документ за самоличност с №12109/14.12.2020г. е изписан от Д. СТ.; Подписът в графа „Декларатор“ в Декларация по чл.151, ал.5 и ал.7 от 1

ЗДвП е изписан от Д. СТ..

Тези факти са дали основание на съда да признае Д. СТ. за виновен в това, че на 14.12.2020г. в гр. Благоевград, в сградата на сектор „Пътна полиция" на ул. „Димитър Солунски“ 83 в гр.

Благоевград, пред орган на властта е потвърдил неистина в писмена декларация, приложена към Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин вх. № 12109/14.12.2020г, в която посочил, че обичайното му пребиваване е в Р. България, с. Рилци, община Благоевград, ул. „Охрид“ № 5, която декларация се подава съгласно чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата и се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, заради което и на основание чл. 78а вр. с чл. 313, ал.1, пр.1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Престъплението е насочено срещу обществените отношения, охраняващи сигурността на създаването и ползването на документи. Извършено е с личните действия на Д. СТ., който на 14.12.2020г. в Благоевград пред орган на властта в ОДМВР Благоевград е подал заявление за издаване на български документ за самоличност - свидетелство за управление на МПС. Това свидетелство се издава на лица, които съгласно чл. 151, ал. 5 от ЗДвП са установили обичайното си пребиваване в Република България. Предпоставката “обичайно пребиваване“ е специално дефинирана в §. 1, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата - “Обичайно пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее“. Д. СТ. не отговаря на това изискване, тъй като той не е установил обичайното си пребиваване в Република България и не е живял тук повече от 185 дни за периода от 12 месеца преди 14.12.2020 г. Подсъдимият е знаел това, но е подписал декларация по реда на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и в нея е потвърдил неистина, че обичайното му пребиваване е в Република България, с.Рилци, община Благоевград, ул.“Охрид“ № 5. С декларирането на този неверен факт, подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК като е декларирал неистински обстоятелства пред орган на властта длъжностното лице от сектор "Пътна полиция" Благоевград. Процедурата по издаване на СУМПС е подробно регламентирана в Наредба № І-157 на МВР от 2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, където в чл. 13 е посочено, че заедно със заявлението за издаване на първоначално и при подновяване на свидетелството за управление на МПС водачите подават декларация, в която декларират, че обичайното им пребиваване е установено в Република България, където са живели повече от 185 дни през последните 12 месеца. От субективна страна деянието е извършено умишлено, при условията на пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал неистинността на декларираните от него факти, общественоопасния характер и последици от такова невярно деклариране и е искал настъпването им. Причина за извършване на престъплението е ниското правосъзнание, свързано с незачитане на правилата за издаване на документи и необходимостта от деклариране на истински обстоятелства пред органите на властта.

При определяне на наказанието съдът е преценил, че са налице основанията на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия Д. СТ. от наказателна отговорност, като той не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV НК, за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, от престъплението не са настъпили имуществени вреди и не са налице забраните за приложение на чл. 78а, посочени в ал.7. При определяне на размера на наказанието съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на данни за други противообществени прояви, както и липсата на специална цел за прикриване на друго нарушение на правилата за издаване на документи, причинила невярното деклариране.

Поради това съдът преценява, че с налагане на наказание от 1000 лв. в достатъчна степен ще 2 бъдат постигнати целите на наказанието и то ще въздейства поправящо на подсъдимия и ще го мотивира занапред да спазва правилата за документиране и деклариране на истински обстоятелства пред органи на властта по повод издаване на официални документи, като същевременно ще бъде изпълнена генералната превенция от наказанието.

За яснота съдът следва да посочи,че е преценил като неоснователни възраженията на защитата за несъставомерност на извършеното поради това, че подадената от подсъдимия Д.

СТ. декларация не се дължи по закон, а реда й е приложение № 3 към чл. 63, ал.4 от Инструкция Iз-417 на МВР от 10 март 2010г. Съдът посочва, че тази инструкция организира работата на структурите на МВР при издаване на лични документи, но в действителност декрарирането на обстоятелствата, свързани с обичайното местопребиваване на лицата, които заявяват издаване на българско свидетелство за управление на МПС се дължи по силата на чл. 151, ал.5 от Закон за движение по пътищата. Поради това, както и преди в мотивите си, съдът е посочил, че подсъдимият е подал процесната декларация, с която по силата на закон той е следвало да удостовери истинността на обстоятелството, че е установил постоянното си пребиваване в Република България, но е потвърдил неистина в тази декларация, като по този начин е извършил престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.

Неоснователни са и възраженията за това, че С. е установил пребиваването си в страни от Европейския съюз и следователно не е декларирал неистина пред българските власти. Съдът посочва, че правилата за издаване на свидетелство за управление на МПС в Република България изискват, освен другите условия за възраст, квалификация, здравословно състояние, и установяване на обичайното пребиваване в страната. Това изискване не противоречи на изискванията на диерктива 2006/126/ЕО на европейския парламент и на съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства, която също в чл. 7, т.1, б "д" предвижда издаване на национално свидетелство за управление на МПС на лице, което се е установило в страната на издаване.

С решението съдът на основание чл. чл. 189, ал.3 от НПК е възложил на подсъдимия да възстанови направените в разследването разходи в размер на 47.25 лв. по сметка на ОДМВР Благоевград, като по сметка на РС Благоевград следва да бъде платена сумата от 5 лв. за издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

Това са мотивите на съда за постановяване на съдебното решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Благоевград, 24.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калинка К. Иванова при участието на секретаря Вергиния Р. Костадинова Качулска в присъствието на прокурора Ел. Г. К. като разгледа докладваното от Калинка К. Иванова Административно наказателно дело № 20211210201430 по описа за 2021 година въз основа на доказателствата по делото и на основание чл. 378, ал.4 от НПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Д. СТ. ЕГН ********** за виновен в това, че на ..... в гр.

Благоевград, пред орган на властта е потвърдил неистина в писмена декларация, приложена към Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин в която посочил, че обичайното му пребиваване е в Р. България, която декларация се подава съгласно чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата и се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, заради което и на основание чл.

78а вр. с чл. 313, ал.1, пр.1 от НК съдъг го освобождава от наказателна отговроност и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА Д. СТ. да плати по сметка на ОДМВР Благоевград направените в хода на разследването по ДП № 244 зм 120/2021г. разноски в размер на 47.25 лв. и по сметка на РС Благоевград да плати държавна такса за издаване на изпълнителен лист в размер на 05.00 лв.