Определение № 3 от 07.01.2022, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Монтана, 07.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова като разгледа докладваното от Диана Кузманова Частно наказателно дело № 20211600200275 по описа за 2021 година

Производството е по чл.243, ал.4-6 НПК.

С постановление на Окръжна прокуратура-Монтана от 26.10.2021 година по пр. пр. № 616/2020 година, на основание чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1, предл. второ НПК и чл.199, ал.1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 1/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-Монтана, водено за престъпление по чл. 220, ал.1 от НК.

Това постановление е обжалвано от „У.“ АД-*чрез изпълнителния директор М. М.. В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно и необосновано; излагат се съображения в тази насока с искане да се отмени постановлението на Окръжна прокуратура-Монтана.

Съдът, като провери правилността на обжалваното постановление във връзка с оплакванията в жалбата и като съобрази материалите по делото, приема следното:

Жалбата е допустима - подадена в срока по чл.243, ал.4 НП; от твърдяно да е ощетено юридическо лице /досъдебното производство е образувано за това, че през месец септември 2016 година , в град *, длъжностно лице съзнателно сключило неизгодни сделки-прехвърляне на имоти вместо изпълнение и погасяване на задължение, имотите са собственост на „У. “ AД, като oт това са произлезли значителни вреди за 1 дружеството — престъпление пo чл.220, ал.1 oт HК. Именно на акционерно дружество е предоставена възможността за обжалване прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, тъй като е ощетено юридическо лице/.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията на съда са следните:

Както бе посочено и горе, досъдебното npoизвoдcтвo е образувано за това, че през месец септември 2016 година в град

* , от длъжностно лице съзнателно са сключени неизгодни сделкипрехвърляне на имоти вместо изпълнение и погасяване на задължение, имотите са собственост на „У. “AД и oт това са произлезли значителни вреди за дружеството — престъпление по чл.220, ал.1 HК.

B хода на разследването са събрани писмени и гласни доказателства; назначена и изпълнена съдебно-криминалистическа /почеркова/ експертиза; назначена е и изпълнена съдебно-оценъчна експертиза.

Установено е, че свидителят Н.А., представляващ СД „В.“-*, и свидетелят М.М., представляващ дружеството - жалбаподател в настоящото производство „У.“ АД-*, се познават и са поддържали приятелски отоншения.

А., респ. представляваното от него дружество подпомали с финансови средства „У.“ АД ; с тези средства били закупувани горива и автомобили, необходими за дейността на последното.

На 08.04.2016 година, по частно граждаанско дело № 669/2016 година на Районен съд-Монтана е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на СД „В.“ срещу „У. АД“ - * за сумата 473 680 лева гланица, и сумата от 63 520 лева -договорна лихва върху главницата.

Следователно, безспорно е установено наличието на парично задължение на акционерното дружество към събирателното дружество.

На 01.09.2016 година е подписано споразумени между двете дружества, с което е уточнен размерът на задължението на „У.“ АД към събирателно дружество на сумата от 540 000 лева, като е постигнато съгласие, че тази сума е дължима от АД, както и за предостовяне от страна на СД на сумата от 30 00 лева в заем за заплащане на разноски при прехвърлянето на правото на собственост на недвижими имоти с нотариални актове, както и за погасяване на данъчни задължения и такси на „У.“ АД за 2 имотите - бъдещ предметена прехвърлителни сделки; прието е, е общият дълг на АД е 570 000 лева; постигнато е споразумение дружеството-длъжник да прехвърли собствеността върху посочени в споразумението недвижими имоти /том втори от досъдебното производство, л.228-232/.

Установено е, че „У.“ AД е с едностепенна система / чл.219 от ТЗ/; с органи - Общо събрание на акционерите и Съвет на директорите в състав:

М.М. Л. И., Я. В. /удостоверение л.233-236, том втори от досъдебното производство/ ; представител - М.М.. C пpoтoкoл oт 01.09.2016 година /том втори, л.246-250 от досъдебното производство/, на заседание на съвета на директорите на „У. АД“, състоящ се от лицата М. М., Л.И. и Я.В., е взето решение за разпореждане с недвижими имoти в гр.*и гр.*, собственост на дружеството, в полза на СД „В.“- *, за погасяване на задълженията към събирателното дружество. Видно oт заключението на съдебно-почерковата експертиза подписите в npoтoкoлa са изпълнени от членовете на CД на „У.“ АД. Разпореждането с недвижимите е извършено с нотариален акт № *от * година и нотариален акт № */ от * година /том първи л.182-184 от досъдебното производство/.

Прокурорът разполага с правомощието да прекрати наказателното производство само тогава, когато разследването е било проведено обективно, всестранно и пълно; когато са извършени всички процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и са установени безпротиворечиво всички обстоятелства, включени в предмета на доказване.

В тази насока съдът намира, че разследването е било проведено непълноценно; не са предприети всички действия по събиране и проверка на доказателства, поради което неправилно с постановлението на Районна прокуратура-Монтана е прекратено наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК - липса на данни за извършено за извършено престъпление по чл.220, ал.1 НК.

От обективна страна - неизгодна е онази сделка, която изобщо не е било необходима да се сключва, или макар, да е била необходимо нейното сключване, е могла да бъде осъществена при по-изгодни условия.От субективна страна - за осъществяване престъпния състав на чл.220, ал.1 от НК деецът следва да съзнавал елементите на състава - че сключваните от него сделки са икономически неизгодни за дружеството; в резултат на тях ще 3 настъпят значителни вреди; такива действително да са настъпили; като следва деецът пряко да е целял настъпването им.

Установено е, както бе посочено и по-горе, че дружествотожалбоподател е имало натрупани парични задължения към СД „В.“- *, поради което и съветът на директорите на акционерното дружество е взел решение да бъдат прехвърлени имоти - собственост на дружеството, за което прехвърляне е упълномощен М.М.; последният е действал като представляващ АД при извършване на прехвърлителните сделки. Последните са целели погасяване задълженията на „У.“ АД - *и този резултат безспорно е постигнат. Тези обстоятелства биха били от значение за извод за необходимост от сключването на сделките за прехвърляне собствеността върху имотите, но не и от значение за осъществяване от обективна страна на престъплението по чл.220, ал.1 НК чрез сключване на сделка, която е необходима, но е могла да бъде осъществена при по-изгодни условия. Този въпрос, по разбиране на съда, не е изясняван , не са събрани доказателства в такава насока. Неясно откъде е формиран изводът в прокурорския акт , че пазарната стойност на имотите към 2016 година е 431 061 лева. В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-оценъчна експертиза , от заключението на която е видно, че това е стойността на имотите, находящи се в гр.*/ л.141, том трети от ДП/, като стойността на имота, находящ се в гр.*, е 963 441 лева / л.1421 том трети от ДП/. Както при поставяне на задачата , така и при изготвяне на заключението, не е отразено към кой момент е следвало да бъдат оценени, респ. са оценявани недвижимите имоти, а безспорно този момент е следвало да бъде свързан с датата на решението на съвета на директорите и тази на осъществяване на сделките - към месец септември 2016 година /л.135-142, том трети от досъдебното производство/. При липса на заключение в този насока, не би могъл да бъде споделен изводът за липса на данни за осъществяване от обективна страна на престъпния състав на по чл.220, ал.1 от НК; следва да бъде постановена задача за вещото лице да изготви такова заключение, а ако оценката е дадена именно към релевантния момент / както бе посоченото и по-горе, такъв извод не може да бъде направен към настоящия момент, тъй като така липсват такива данни и в постановлението за назначаване на експертиза, и в заключението на вещото лице/, то това следва да бъде уточнено по категоричен начин. Видно от от самите нотариални актове /л.182-183, том първи от досъдебното производство/, дори 4 данъчната оценка на отчуждените имот е значително по-голяма от стойността на сумата, посочена при прехвърлянето с оглед размера на паричното задължетние на акционерното дружество. Имотът в * е прехвърлен за погасяване на дълг от 270 000 лева при данъчна оценка от 544 287.60 лева; имотите в град *– за сумата от 300 000 лева при посочена в нотариалния акт данъчна оценка на същите от 411 465.60 лева. Налице необходимост и от изясняване на въпроса дали подобни имоти са продавани в този период и на каква цена. Едва впоследствие следва да бъде коментирано авторството на деянието и субективна страна на престъплението. Макар в хода на досъдебното производство да не е привлечено конкретно лице в качеството на обвиняемо такова, то явно като евентуален извършител на деянието по чл. 220 , ал.1 от НК, е коментиран М.М.. Това е видно от мотивите на писменото заключение на следователя /л.90, том ІV/ и от мотивите на атакувания в настоящото производство прокурорски акт, като направеният извод е , че след като М. М. бил изпълнил решение на съвета на директорите, то липсвал умисъл и не следвало да се търси наказателна отговорност на това лице. М. , освен представител на АД, е и член на съвета на директорите на акционерното дружество. В случая е взето решение от този орган за прехвърляне на имотите с оглед погасяване задължения на акционерното дружество към неговия кредитор - посоченото по-горе събирателно дружество и това е от особено важно значение. Членовете на съвета на директорите са длъжностни лица по смисъла на допълнителната разпоредба на чл.93, т.1 буква „б“ НК и след като решението за разпореждане с имотите е взето от този съвет, то следва детайлно да бъде изяснено отношението на всеки един от членовете на този съвет към необходимостта от вземане на решението за извършване на подобни сделки и съзнаването доколко същите са изгодни за акционерното дружество. Аргументи в тази насока се съдържат и в разпоредбите на ТЗ /по силата на чл.237 , ал.1 и ал.2 от ТЗ членовете на съвета на директорите имат еднакви права и задължения, независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях и предоставянето на права на управление и представителна на някои от тях ; същите са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Съгласно разпоредбата на 240, ал.2 от ТЗ те отговарят солидарно за вредите, които за причинили виновно на дружеството/.

Изложеното по-горе сочи на извод за основателност на жалбата, 5 поради което атакуваният в настоящото производство прокуроски акт следва да бъде отменен, а делото – върнато на прокурора за изпълнение на горните указания.

Що са отнася до оплакването на жалбоподателя, че не било извършено разследване на всички твърдени да са извършени и посочени в жалбата престъпления, въз основа на която жалба е образувано наказателното производство, то съдът не разполага с правомощието да дава указания за какви престъпления да бъде образувано наказателно производство; както в заключението на следователя, така и постановлението на прокурора, е посочено, че са налице данни за извършени престъпления пo чл.202, ал.2, т.1 във връзка с чл.201 от HK и чл.310, ал.1 във връзка с чл.309, ал.1 от НК, които се разследват по ДП № 15/21 по oпиca на ОСлО при ОП-Монтана.

Предвид изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА постановление на Окръжна прокуратура-Монтана от 26.10.2021 година по пр. пр. № 616/2020 година, с което на основание чл.

243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1, предл. второ НПК и чл.199, ал.1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 1/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-Монтана, водено за престъпление по чл. 220, ал.1 от НК.