Решение № 248 от 24.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20211000501885 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 261686 от 12.03.2021 г., постановено по гр. д. № 10718/2019 г. на Софийски Градски съд, е отхвърлен предявеният от П. М. М. срещу „ОЗК-Застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за присъждане на сумата от 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от увреждания в следствие на ПТП от 14.02.2018 г.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата М., която го обжалва с оплаквания за неправилност. Поддържа, че съдът неправилно и в разрез със събраните доказателства е приел, че поведението на водача на автобуса от градския транспорт не е противоправно, тъй като в мотивите не е взето предвид, че шофьорът не е съобразил скоростта си с пътната обстановка, не е осигурил всички условия за безопасно превозване и като е спрял рязко, е причинил политане на пътници в салона на автобуса, в следствие на което са причинени и телесните увреждания на ищцата. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да уважи иска.

Въззиваемото дружество „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.

1

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като относно проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в жалбата.

При така очертаните правомощия, Софийският Апелативен съд като взе предвид събраните доказателства по делото и инвокираните от страните доводи и възражения намери от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор относно фактите, а и при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 14.02.2018 г. в град София около 17.45 часа ищцата М. се возела в автобус на Столичния градски транспорт по линия 83 марка МАН, модел „Лион С Сити Г“ с рег. № ***, управляван от водача В. П., със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника „ОЗК-Застраховане“ АД. При скорост на движение на автобуса от около 15 км/ч в крайната дясна лента, след кръстовището с ул. „Сини вир“ неидентифицирано МПС рязко преминало от средната в неговата пътна лента непосредствено пред рейса. По този начин неустановеното МПС намалило линейната дистанция и принудило водача на градския транспорт да предприеме аварийно спиране, за да избегне катастрофа с внезапно препречилия пътя му автомобил. В резултат на придобитата по този начин кинетична енергия на пътниците в автобуса, сред които била и ищцата М., последната политнала и получила навяхване на лявата раменна става и пост-травматично възпаление около ставата. Тази фактическа обстановка се установява от двете приети авто-технически експертизи на вещите лица М. и А., от съдебномедицинската такава, както и от показанията на разпитаните свидетели П., И. и Р..

При така изяснения механизъм на произшествието обосновано съдът е приел, че в поведението на застрахования при ответника водач на автобуса от масовия градски транспорт отсъства белега противоправност и поради това деянието му не може да бъде подведено под хипотезата на непозволеното увреждане. Това е така, защото съгласно чл.

24, ал. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие, а именно с такава цел е предприето рязкото спиране в случая. На следващо място, между действията на водача на градския транспорт и получените увреди от ищцата липсва и пряка причинно-следствена връзка, защото не застрахованият при ответника водач, а водачът на неидентифицираното моторно превозно средство е станал причина за рязкото спиране с внезапното препречване на пътя на автобуса. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск чл. 432, ал.1 КЗ, е необходимо провеждане на пълно и главно доказване от ищцова страна на всички елементи от състава на непозволеното увреждане (с изключение на вината, която по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното), а именно: деяние на водача на моторно превозно средство, чиято отговорност е застрахована при ответника по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите към момента на настъпване на ПТП, противоправност, вреда, както и причинна връзка между деянието и вредата. Всички 2 посочени елементи от състава, даващ основанието на прекия иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, следва да бъдат установени в своето кумулативно единство, съответно - неустановяването на който и да е от тях влече неоснователност и отхвърляне на предявения срещу застрахователя иск. Това е така, защото отговорността на застрахователя е функционална и обусловена от отговорността на самия застрахован, както това е разяснено и в точка 9 от ППВС № 7/1977 г. В настоящия случай не се установиха противоправността на действията на водача и причинната връзка с вредите на пострадалата, както това е приел и Градският съд. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като същите са формирани след цялостна и задълбочена преценка на всички събрани доказателства по делото, вкл. на заключенията на експертизите и показанията на свидетелите, които напълно кореспондират с останалия доказателствен материал. Няма основание да не бъдат възприети и направените въз основа на така установената фактическа обстановка правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав.

По направените в жалбата възражения: и двете авто-технически експертизи са категорични, че причината за падането на ищцата не е скоростта на движение на автобуса. Скоростта е била достатъчно ниска и напълно съобразена с условията на движение – в порядъка на 15 км/ч. Не се установява и предприемането на спиране със спирачно закъснение, каквото се твърди в жалбата. По изложените съображения и при съвпадане изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемото дружество „ОЗК-Застраховане“ АД следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция, които при своевременно противопоставеното възражение за прекомерност съдът редуцира до сумата от 1572 лв. с вкл. ДДС.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 261686 от 12.03.2021 г., постановено по гр. д.

№ 10718/2019 г. на Софийски Градски съд.

ОСЪЖДА П. М. М. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр. ***, ул.

„***“ № 38, ап.2, чрез адв. О., да заплати на „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК-121265177 със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 64, ет.3, ап.7 чрез адв. Х., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1572 лв. направени разноски пред въззивния съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в тридесет дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4