Присъда № 65 от 11.12.2025, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към Присъда № 65 от 11.12.2025г. на КжРС по НЧХД № 190/ 2025г.

С тъжба е повдигнато обвинение срещу Б. К. С. за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК на 07.05.2025г. в гр.Кърджали. Съвместно в наказателното производство е предявен и приет за разглеждане граждански иск от Ю. Н. Б. срещу подсъдимия Б. С. за сумата от 10000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.130 ал.2 от НК ведно със законната лихва считано от 07.05.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Представителят на тъжителя моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото в тъжба обвинение за причинени телесни повреди на Ю. Б.. Безспорно се установила описаната в тъжбата фактическа обстановка. Пледира, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна. Моли да му се наложи наказание към средния размер на предвиденото. Настоява да се уважи в цялост предявения граждански иск, защото деянието в значителна степен е засегнало частния тъжител и е довело до значителни неимуществени вреди. На първо място е срамът, който е преживял от случилото се и изтърпените страдания в морален план, а на второ- извършеното е от неговия вуйчо, която постъпка не очаквал и която го е посрамила пред неговите близки, съселяни и приятели.

Пледира и да им се присъдят направените по делото разноски. Тъжителят Ю. Н. Б. изразява съгласие с казаното от неговия повереник.

Подсъдимият Б. С. не се признава за виновен и дава обяснения по делото, в които отрича да има вина за случилото се. Настоява, че не е удрял тъжителя. В своя защита подсъдимият Б. С. казва, че няма вина, нямало кръв и всичко казано било лъжа. При последна дума отново настоява, че не е виновен. Защитникът на дееца моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подсъдимия за невиновен. Освен това настоява и за прекратяване на делото, тъй като не е налице тъжба и съдът е следвало да осъществи правомощията си по чл.250 ал.1 т.1 от НПК. Алтернативно пледира, ако се приеме, че деянието е извършено, то да настоява, че то следва да му се наложи административно наказание. Настоява гражданския иск да бъде отхвърлен, тъй като доверителят му е невиновен. Претендира и за сторените разноски.

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Б. К. С. е роден на ****, живущ в ****, български гражданин, женен, с основно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият С. и тъжителят Ю. Б. са роднини като първият е вуйчо на втория, тъй като е брат на майката на пострадалото лице. Отношенията между тях били влошени по повод наследство оставено от техен възходящ.

На 07.05.2024г. пострадалият Ю. Б. заедно със своята майка С. Б. и своя вуйчо А.

Ч. се намирали пред дома на техния възходящ, който бил починал, който се намирал в ****.

Тъжителят Б. бил на самата улица пред гаража на къщата, когато срещу него се движел лек автомобил управляван от подсъдимия Б. С.. За да го предпази от движещото се срещу него моторно превозно средство, свидетелят А. Ч. издърпал племенника си Ю. Б. от мястото, на което се намирал пред гаража. След това деецът С. спрял управлявания от него автомобил, излязъл от него и започнал спор със сестра си С. Б. и племенника си Ю. Б. относно наследството от баща им. Тя носела бастун в ръката си, за да си помага при ходенето, при което подсъдимият Б. С. издърпал бастуна от ръцете на сестра си и нанесъл два бързи удара по гърба на пострадалия Б.. При вторият удар бастунът се счупил и тогава свидетелят А. Ч. отишъл при брат си Б. С., когото хванал и отвел до автомобила му като му казал да изчезва, за да не стане нещо по- лошо. Подсъдимият С. си тръгнал, а тъжителят Ю. Б. подал сигнал за 1 случилото се в полицията. По този повод на место в **** били изпратени полицейски служители, един от които бил свидетелят П. К.. На место той заварил пострадалото лице Б. и майка му. Тъжителят Ю. Б. разказал на свидетеля П. К., че е бил ударен с дърво по главата и врата от негов роднина, който си тръгнал с автомобил от произшествието. Полицейският служител К. тогава видял и охлузни рани по главата и отзад по врата, както кръв в тази област.

Същият ден- 07.05.2024г., но по- късно, около 13,30ч. тъжителяг Ю. Б. посетил съдебен лекар в гр.Кърджали по повод на което му било издадено Съдебно- медицинско удостоверение ****, видно от което при неговия преглед се установили оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата по задната повърхност на шията, които увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както обяснил освидетелстваният, а именно на 07.05.2024г. около 09,ч.09,30ч. бил бит с бастун от негов роднина.

По делото е назначена Съдебно- медицинска експертиза по писмени данни ****, заключението на която е, че на Ю. Н. Б. е причинено оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата по задната и лявата задно- странична повърхност на шията, които са причинени при действието на твърд тъп или тъпо- ръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалият, а именно бил бит с бастун от негов роднина. Тези увреждания са причинели болка и страдание, а продължителността на възстановителния период при такива увреждания е до 10 дни.

Тази фактическа обстановка се установи от свидетелските показания по делото дадени от С. Б., А. Ч., Н.Е., П. К. и С. М., които са последователни, подробни, непротиворечиви, логични, и всички те взаимно изграждат една житейска ситуация, тъй като всичките се допълват. Първите двама свидетели С. Б. и А. Ч., освен това са и очевидци на инкриминираното деяние, и въпреки че са заинтересовани от изхода на делото като роднини на тъжителя, то на тях бе дадена вяра, тъй като са изключително подробни, взаимно се допълват, а и при извършената проверка с производните такива си съответстват, а именно с показанията дадени от другите свидетели Н.Е., С. М. и П. К., изготвеното съдебномедицинско удостоверение ****, Съдебномедицинската експертиза по писмени данни **** на вещото лице Н. М.. Всички тези косвени доказателства установяват събитията случили се след деянието на инкриминираната дата, при което са едно логично негово продължение, няма данни да са заинтересовани по някакъв начин свидетелите Н.Е., С. М. и П. К., при което също бяха кредитирани от настоящата инстанция. Освен това всички те се подкрепят частично и от обясненията на подсъдимия Б. С., че на мястото на деянието са присъствали само той, тъжителят, сестра му С. Б. и брат му А. Ч..

Настоящата инстанция не може да направи никакви изводи от показанията на свидетелите А.А. и Л.К., тъй като те нито са видели инкриминираното деяние, нито са имали знание за случилото се на датата 07.05.2024г. Съдът не кредитира показанията и на свидетеля К.К., защото не става ясно по делото за коя дата свидетелства, както и не се установяват фактите, дадени от него, да са относими към обвинението по тъжбата, а и не на последно място самият подсъдим установява, че на инкриминираната дата и място са били само четирима души, които са той, брат му А., сестра му С. и племенника му Ю., но данни за друго лице, което да е свидетел на случилото на 07.05.2024г., няма, което се потвърждава и от свидетелите С. Б. и А. Ч..

Съдът приема обясненията на дееца С., че не е удрял пострадалия Б. и няма никаква вина по случая, като негова защитна теза, тъй като тя не бе подкрепа от нито едно друго доказателство по делото, поради което остана едно голословно твърдение.

Фактът на причинената телесна повреда на частния тъжител Ю. Б. от страна на подсъдимия Б. С. съдът установи от следните доказателства: 1.от свидетелските показания на С. Б., А. Ч., Н.Е., П. К. и С. М., които не са вътрешно противоречиви и изцяло 2 кореспондират с издаденото съдебно- медицинско удостоверение и с приетата съдебномедицинска експертиза по делото. Вярно е, че първите трима свидетели са заинтересовани от изхода на делото поради това, че са близки роднини на пострадалия, но това не е основание те да бъдат изключени от доказателствения материал, поради съображенията изложени по- горе; 2.от представеното по делото съдебно- медицинско удостоверение **** по повод преглед на тъжителя още същия ден на инкриминираното деяние, при които се установило оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата по задната повърхност на шията, които увреждания били получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин било възможно да са възникнали така, както обяснил освидетелстваният, а именно на 07.05.2024г. около 09,ч.- 09,30ч. бил бит с бастун от негов роднина, които увреждания се потвърждават и от приетата по делото Съдебномедицинската експертиза по писмени данни **** на вещото лице Н. М..

В крайна сметка се установи по делото, че именно от действията на подсъдимия Б. С., изразяващи се в удари с бастун в областта на гърба, тъжителят Ю. Б. е получил леките телесни повреди. Налице е и причинно следствената връзка между ударите и увреждането, защото е безспорно, че пострадалият е бил здрав на инкриминираното място преди случилото се на 07.05.2024г. сутринта, когато той е получил нараняване, което го е мотивирало на първо място да сигнализира в полицията за случилото, а след това още същия ден да потърси съдебния лекар и да се снабди с медицинско удостоверение.

ОТ ПРАВНА СТРАНА: Причиняването на телесна повреда е противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната му цялост, включително и физическата болка и страданието, при което винаги има резултат. В случая изпълнителното деяние на причиняването на лека телесна повреда е дадено в закона в две форми, като в настоящият казус частният тъжител претендира това по чл.130 ал.2 от НК, а именно причиняване на болка и страдание. Подсъдимият Б. С. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.2 от НК. Изпълнителното деяние, с което е засегнал обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, той е осъществил чрез действие, а именно в нанасяне на удари с бастун в областта на гърба на тъжителя. Деянието е извършено при евентуален умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е допускал тяхното настъпване. От гледна точка на въздействието върху обекта това посегателство против здравето на пострадалия е типично резултатно увреждащо престъпление, като в настоящият казус резултатът е оток, кръвонасядане и охлузвания на кожата по задната и лявата задностранична повърхност на шията, които представляват леки телесни повреди по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, тъй като са причинили болки и страдания.

Причините за извършване на деянието се коренят в незачитане на физическата неприкосновеност на личността, ниско правосъзнание и желание за саморазправа.

ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.130 ал.2 от НК- лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, като същото е извършено умишлено, а също и че подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и че не е освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. При оценка на степента на обществена опасносттипична; и след отчитане наличието на смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, семейно ангажиран и добри характеристични данни; както и отегчаващите такиваналичието на повече от една телесни повреди, намира, че едно административно наказание към минимума на предвиденото, а именно глоба в размер на 1000 лева, ще изпълни целите на чл.36 от НК.

3

По гражданският иск: Съдът предвид изхода на делото намира, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че подсъдимият Б. С. е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на пострадалия Ю. Б. в резултат на виновно и противоправно престъпно поведение извършено на 07.05.2024г. по чл.130 ал.2 от НК.