Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 2006 от 30.05.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 1088/2022
Вид
Протокол № 2006
Подписан
30.05.2022
В сила
25.07.2022
Състав
Даниела Талева

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 2006 гр. София, 27.05.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Талева

Съдебни

Даниела Илиева Данаилова заседатели: Радина Светославова Стоянова при участието на секретаря Мариела П. Миланова и прокурора В. К. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Талева Частно наказателно дело № 20221100201088 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ М. А.Д. – редовно призован, се явява лично, доведен от затвора в гр. София.

За СГП – редовно уведомени от предходно съдебно заседание, се явява ПРОКУРОР КИРИЛОВ.

Явява се и адв. С.В. – уведомена чрез осъдения Д., с днес представено пълномощно.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като изслуша становищата на страните по хода на делото и сам намери, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:

М. А.Д. – роден на **** г. в гр. Карлово, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Самоличността на осъденото лице снета по негови данни и проверена по данни, съдържащи се в материалите по делото, като съдът се увери в самоличността на осъдения по представена служебна бележка от органите на „Съдебна охрана“.

СЪДЪТ разяснява на осъдения правата му в настоящото производство, 1 както и правото му на отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора.

ОСЪДЕНИЯТ Д.: Разбрах правата, които имам в производството.

Разбрах и правото ми на отвод. Нямам искания за отводи спрямо съда, секретаря и прокурора.

СЪДЪТ разяснява правото на отводи на страните.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания за отводи. Нямаме искания по реда на съдебното следствие и по доказателствата.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, както и обстоятелството, че са изпълнени изискванията на закона от чл. 271 до чл.

275 НПК (включително) и на основание чл. 276 от НПК, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с постъпило искане от страна на затворническата администрация, с което се прави предложение за групиране на осъждания на М. А.Д., изрично посочени в предложението на Началника на затвора.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам предложението. Няма да соча доказателства, нямам искания.

АДВ. В.: Поддържаме предложението.

СЪДЪТ, като взе предвид, че страните нямат искания за събиране на доказателства, намери, че следва да бъдат събрани писмените доказателства, приложени по делото.

Така мотивиран и на основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото:

Справка за съдимост на М. А.Д. с дата 31.03.2022 г., ведно с бюлетини за съдимост.

Писмо от НсЛС във връзка със задържанията до настоящия момент на осъденото лице в следствените арести на страната.

Справка от ГДИН във връзка с изтърпените до настоящия момент от осъдения наказания „Лишаване от свобода“ и „Пробация“, респективно датите, на които посочените наказания са изтърпени.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други искания по доказателствата.

СЪДЪТ, като взе предвид, че страните нямат искания за събиране на допълнителни доказателства и като намери делото за изяснено от фактическа страна,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

2

ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите искането от затвора и да определите едно общо най-тежко наказание - три години и шест месеца при първоначален „строг“ режим и с приспадане на задържанията по мярка за неотклонение или за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“, по което и да е от двете дела от съвкупността.

АДВ. В.: Поддържам становището на представителя на прокуратурата и моля да уважите искането за определяне на едно общо наказание.

СЪДЪТ дава думата за лична защитата на осъдения Д..

ОСЪДЕНИЯТ М.Д. (за лична защита): Придържам се към казаното от адвоката ми. Моля да уважите искането за пълна кумулация.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д.: Моля да ми бъде определено едно общо наказание.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните, запозна се с материалите по делото и след съвещание, намери следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като след одобрение на споразумение, с което е решено наказателно производство по НОХД № 781/2022 г. по описа на Софийски градски, Наказателно отделение, 12 състав, съдът не е направил групиране на предишни осъждания на осъдения М. А.Д. с наложеното наказание по НОХД № 1553/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 29 състав, поради което предложението на Началника на затвора – гр. София е допустимо по смисъла на ТР № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС и следва да бъде разгледано по същество.

М. А.Д. досега е осъждан общо 10 пъти, като за 8 от осъжданията му е правено групиране. За последните две осъждания липсва произнасяне на съда по реда на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК. Предмет на настоящото производство са именно последните две осъждания на Д. по НОХД № 1553/2021 г. по описа на СГС, НО, 29 състав и по НОХД № 781/2022 по описа на СГС, НО, 12 състав.

Видно от справката за съдимост и бюлетините за съдимост, деянието по НОХД № 1553/2021 г. на СГС е извършено на 14.01.2021 г., като определението, с което е одобрено споразумение за решаване на делото, е влязло в сила на 27.04.2021 г. Деянията по НОХД № 781/2022 г. по описа на СГС са извършени на 21.12.2019 г., а определението на съда, с което е одобрено споразумението за решаване на делото, е влязло в сила на 10.03.2022 г.

Видно от датите на извършване на деянията по двете дела и датите на 3 влизане в сила на съдебните актове, с които Д. е осъден, деянията по тези две дела са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е. те са в условията на реална съвкупност помежду си. Наложените по тях наказания са „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца и „Глоба“ в размер на 10 000 лева, и „Лишаване от свобода“ за срок от три години и четири месеца и „Глоба“ в размер на 10 000 лева. Като общо най-тежко наказание по групираните дела следва да се определи наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, като на основание чл. 23, ал. 3 НК към него следва изцяло да се присъедини и наказанието „Глоба“ в размер на 10 000 лева, наложено по НОДХ № 1553/2021 г. по описа на СГС. Общото най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Съдът обаче намира, че с оглед многократните осъждания на лицето, които са предимно за тежки, по смисъла на закона, престъпления – същият е осъждан и за държане на наркотични вещества, а и с оглед обстоятелството, че последните две осъждания са за деяния, извършени в условията на опасен рецидив, налице е висока степен общ опасност на осъденото лице. Явно многократните осъждания и ефективно изтърпените наказания „Лишаване от свобода“ до момента не са постигнали целения от съдилищата поправителен ефект. Според съда този поправителен ефект не може да се постигне с така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и шест месеца и „Глоба“ в размер на 10 000 лева, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 НК по отношение на наказанието „Лишаване от свобода“, т.е. общото най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ да бъде увеличено.

Съдът като съобрази ограничението, което законодателят е предвидил при увеличение на наказанието, когато наказанията са от един и същи вид, увеличението да бъде най-много с 1/2 и така определеното наказание да не надвишава сбора от отделните наказания, намери че така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца може да бъде увеличено с максимално предвидената в закона възможност до 1/2, което е и максималният срок, с който в случая би могло да се увеличи така определеното наказание „Лишаване от свобода“. Въпреки това обаче, съдебният състав намери, че определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ не следва да бъде увеличено с 1/2, като за този извод на съда особено значение има сравнително младата възраст на осъдения, която всъщност предполага, че неговото поправяне и превъзпитание все пак могат да бъдат постигнати и с увеличаване не в максималния позволен от закона размер, а с една година.

По тези съображения съдът намери, че така определеното общо найтежко наказание от три години и шест месеца следва да се увеличи с една година, като това увеличение не превишава сбора от двете наказания „Лишаване от свобода“ и с него ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК.

4

Ще следва да се зачете и времето, през което осъденото лице е било задържано по делата в съвкупността, както и времето, в което е изтърпявало наказанието „Лишаване от свобода“ по групираните дела.