Решение № 422 от 08.11.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Перник, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231700500616 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК .

Образувано по въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от двама от членовете на управителния съвет против Решение № 757/09.07.2023 г. по гражданско дело № 3882/2022 г. по описа на Районен съд - Перник.

С обжалваното решение е признато за установено, че Ф. И. И., ЕГН ********** от *** не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, ЕИК 130277958 със седалище и адрес на управление: *** сумата от 723.79 лв. по фактура № *** г., начислена служебно по констативен протокол по партида, с клиентски № *** за периода от 24.12.2021 г. до 18.03.2022 г., с адрес: ***.

Въззивният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че условие за приложение на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ е нерегламентирана външна или вътрешна манипулация върху СТИ. Счита за незаконосъобразен изводът му, че не са били налице предпоставките за определяне на количеството електрическа енергия по реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, а същата е следвало да се определи по реда на чл. 52 от ПИКЕЕ. Излага, че дори това да е вярно, то съдът е следвало да установи размера на дължимата сума, изчислен по реда на 1 чл. 52 от ПИКЕЕ и да отхвърли иска

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по въззивната жалба – Ф. И. И. е подал писмен отговор. Оспорил е жалбата, като неоснователна. Посочил е, че обжалваното решение на Районен съд – Перник е правилно и законосъобразно. Изложил е, че първоинстанционният съд е установил относимите факти в съответствие с всички събрани доказателства и е приложил правилно закона. Искането към въззивния съд е да потвърди обжалвания съдебен акт. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивният жалбоподател, чрез пълномощника си юрисконсулт Й., поддържа жалбата и оспорва отговора. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. В. поддържа подадения отговор и оспорва въззивната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли въззивния съд да го потвърди.

Претендира присъждане на разноски.

Окръжен съд Перник, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд, в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Във въззивната жалба не са наведени оплаквания за извършени от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила, за фактическа непълнота или за необоснованост на решението. Страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство, но съдът, предвид служебното си задължение по чл. 162 ГПК да определи размера на основателната част на претенцията, е възложил изготвянето на съдебно-техническа експертиза.

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Видно от лицензия № *** г. на ДКЕВР и Решение № *** г. на ДКЕВР 2 въззивният жалбоподател - „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България/ е лицензиран оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на чл. 88 от ЗЕ и § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ за цялата територия на град П..

Ответникът по въззивната жалба е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 3.1 от Общите условия за договорите за ползване на електропреносната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, сега - „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, който купува електрическа енергия за битови нужди за имот, с административен адрес: ***.

От приетите констативен протокол № *** г., констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № *** г., писма изх. №*** г., изх. № *** г., изх. № *** г., ведно с разписки за връчването им, фактура № *** г. и справка за преизчислени количества електрическа енергия и показанията на свидетеля Б. К. Т., дадени пред първоинстанционния съд, се установява, че на *** г. служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на доставяната електрическа енергия в недвижим имот, с административен адрес: ***, с абонатен № ***. Констатирано е, че липсва пломба на щита на електрическото табло, че СТИ е с тъмен дисплей, както и че при реален товар от 0.13 А индикаторът за натоварване на електромера не работи. СТЕ е демонтирано и изпратено за експертиза на Български институт по метрология.

Експертизата е установила отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите на клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения на табелката му, допълнителна метрологична маркировка и идентификационен номер, наличие на пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция, отсъствие на видими дефекти по електронната платка и детайлите, при отварянето му. Констатирано е, че при подаване на напрежение в интервала от 230V до 264.5 V и ток от 0.025 А до 60 А, дисплеят остава тъмен, а индикаторът не свети и не мига, както и че измервания не могат да бъдат извършени. Направен е извод, че СТИ не отговаря на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия.

Въз основа на посочените констатации, въззивният жалбоподател е преизчислил количествата електрическа енергия по правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ, като е приел, че корекцията е за 3128kWh и е определил сума за плащане в размер на 723.79 лв. за периода от 24.12.2021 г. до 18.03.2022 г., за която е издадена процесната фактура № *** г.

Районният съд е приел две съдебно-технически експертизи, с идентични задачи. От тях се установява, че не е налице нерегламентиран достъп, респективно неправомерно въздействие върху защитената вътрешност на СТЕ. Последният е технически неизправен и не отчита преминаващата през него и потребена електрическа енергия, но неизправността не се дължи на външна намеса. Становището на вещото лице по повторната съдебнотехническа експертиза е, че преизчислението на количеството електрическа енергия по правилото на чл. 50, ал. 1, б. „б“ от ПИКЕЕ е математически правилно.

С оглед наведените във въззивната жалба доводи, въззивният съд е назначил и приел съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице 3

И. К.. Настоящият състав я кредитира, като пълна и обоснована, дадена от експерт с необходимите професионални знания и опит. От нея се установява, че отчетът на СТИ се извършва дистанционно, без да е необходимо посещение на място. Вещото лице е посочило, че не може да се установи кога СТИ е спряло да измерва потребената електроенергия, както и, че последният отчет е извършен на *** г. Дало е отговор за средно аритметичното количество от потребената електрическа енергия от предходния на проверката отчетен период и на потребената електричека енергия за аналогичен отчетен период от предходната година, което е 22 kWh – дневна тарифа и 13 kWh – нощна тарифа. Изчислило е стойността и по действащите за периода цени, като същата е 8.10 лв.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

В раздел IX на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ е предвидена възможност за оператора на електроразпределителна мрежа да извърши преизчисление на потребеното количество електрическа енергия за крайните клиенти, за които е установено че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. В зависимост от вида на техническата причина, довела до неизмерването или до неправилното измерване на потребената електрическа енергия, са предвидени различни правила за преизчисляването и/чл. 50 – чл. 55 от ПИКЕЕ/. Съгласно чл. 56, ал. 1 – ал. 3 от ПИКЕЕ определеното по посочените правила количество електрическа енергия се фактурира по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена за покрИ.е на технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на съответния мрежови оператор и се заплаща от ползвателя на мрежата на оператора.

Следователно процесното вземане представлява стойността/цената/ на потребената/закупената/ и незаплатена електрическа енергия. Същата е дължима на основание чл. 183 от ЗЗД, според който купувачът по договор за продажба заплаща на продавача цената на веща, чиято собственост му е прехвърлена.

Тъй като количеството на потребената електрическа енергия не е измерено или измерването му е невярно, то се определя по реда на някое от правилата на чл. 50 – чл. 55 от ПИКЕЕ. В случая между страните е спорно кой е приложимия ред за това.

От съдържанието на разпоредбите на чл. 50, ал. 1, б. „б“ и чл. 52 от ПИКЕЕ следва, че реда по чл. 50, ал. 1, б. „б“ е приложим при установено външно въздействие върху СТИ, а този по чл. 52 - при техническа неизправност. В случая операторът на електроразпределителната мрежа е определил количеството на ползваната електрическа енергия по правилото на чл. 50, ал.

1, б. „б“ от ПИКЕЕ, при положение, че е налице техническа неизправност на СТИ, без да е установена външна намеса. Съдът счита, че доколкото по делото е установено, че количеството на използваната електрическа енергия не е измерено, поради техническа неизправност на СТИ, която не е причинена от външна намеса, то за преизчислението и е приложимо правилото на чл. 52, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ. При определянето и по този ред, дължимата за нея цена е в размер на 8.10 лв., а не 723.79 лв.

С обжалваното решение, районният съд изцяло е уважил предявения иск, като е приел, че стойността на спорното вземане е определена въз основа на неприложима правна разпоредба. Настоящият въззивен състав намира, че то е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Като е 4 установил, че цената за неизмерената, но потребена електрическа енергия е дължима, но е неправилно определена от продавача, с оглед задължението си по чл. 162 от ГПК, районният съд е следвало да назначи вещо лице за установяване на размера и. Като не е сторил това е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени в частта, в която искът е уважен за сумата от 8.10 лв. за периода от 15.02.2022 г. до 18.03.2022 г., като същият се отхвърли като неоснователен, а в останалата част, с която искът е уважен за разликата над тази сума до пълния размер от 723.79 лв. и за периода от 24.12.2021 г. до 14.02.2022 г. – да се потвърди, като правилно.