Решение № 385 от 27.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Пловдив, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело № 20225001000150 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260001/05.01.2022 г. по т.д. 10/2021 г. Окръжен съд – П. е осъдил „З. к. Л. И.“ АД с ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление: град С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да заплати на Б. АНГ. АТ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град П., ул. „С.“ №***, сумата от 200000 (двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето му А.Б. А., при пътнотранспортно произшествие о т 06.08.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на главниц ата, по банкова сметка с IBAN ***************************, с титуляр: Б. АНГ. АТ. , на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдените 200000 лева до претендираните 250000 (двеста и петдесет хиляди) лева, като неоснователен; осъдил е „З. к. Л. И.“ АД с ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление: С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да заплати на М. В. П. с ЕГН - **********, с постоянен адрес: П., ул. „Б.“ №**, ет.*, ап.**, сумата от 150000 (сто и петдесет хиляди) лева, представляваща 1 обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето й А.Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на главницата, по банкова сметка с IBAN ***************************, с титуляр: М. В. П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдените 150000 лева до претендираните 250000 (двеста и петдесет хиляди) лева, като неоснователен; осъдил е „Застрахователна к. Л. И.“ АД с ЕИК - *******, със седалище и адрес на управление: С., район „С.“, бул. „С.ш.“ №***, да заплати на С. М. П. с ЕГН **********, с адрес: П., ул. „Б.“ №**, ет.*, ап.**, сумата от 30000 (трийсет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от смъртта на брат му А.Б. А., при пътнотранспортно произшествие от 06.08.2019 г., ведно със законната лихва от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на главниц ата, по банкова сметка с IBAN ***************************, с титуляр: адв. дружество „Ч., П. и И.“, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като е отхвърлил предявения иск за разликата над присъдените 30000 лева до претендираните 50000 (петдесет хиляди) лева, предявени частично от 200000 лева, като неоснователен; осъдил е „Застрахователна к. Л. И.“ АД да заплати на Б. АНГ. АТ. сумата от 8110 (осем хиляди сто и десет) лева, разноски за производството пред първа инстанция, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; осъдил е „Застрахователна к. Л. И.“ АД да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, С. с Булстат - ***********, сумата от 6268.80 лева (шест хиляди двеста шейсет и осем лева и 80 стотинки), представляваща съразмерно на уважената част от иска адвокатско възнаграждение , дължимо за оказаната адв. помощ на Б. АНГ. АТ., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал.

1, т. 3 от ЗАдв; осъдил е „Застрахователна к. Л. И.“ АД да заплати на М. В. П. сумата от 6082.50 лева (шест хиляди осемдесет и два лева и 50 стотинки), разноски за производството пред първа инстанция, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; осъдил е „Застрахователна к.

Л. И.“ АД да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ - С., сумата от 4701.60 лева (четири хиляди седемстотин и един лева и 60 стотинки), представляваща съразмерно на уважената част от иска адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната адв. помощ на М. В. П., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв; осъдил е „Застрахователна 2 к. Л. И.“ АД да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ сумата от 1461.60 л е в а (хиляда четиристотин шейсет и един лева и 60 стотинки), представляваща съразмерно на уважената част от иска адвокатско възнаграждение, дължимо за оказаната адв. помощ на С. М. П., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от ЗАдв; осъдил е „Застрахователна к. Л. И.“ АД да заплати по сметка на Окръжен съд – П. сумата от 1248 (хиляда двеста четиресет и осем) лева, от които 1200 лева - държавна такса и 48 лева - депозити, съразмерно на уважената част от иска, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумите в срока за доброволно изпълнение, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК; осъдил е Б. АНГ. АТ. да заплати на „Застрахователна к. Л. И.“ АД сумата от 18.40 лева (осемнайсет лева и 40 стотинки) - разноски за първа инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ; осъдил е М.

В. П. и С. М. П. да заплатят на „Застрахователна к. Л. И.“ АД сумата от по 36.80 лева всеки (трийсет и шест лева и 80 стотинки) - разноски за първа инстанция, съразмерно на отхвърлената част от иск а, на основание чл. 78, ал.

3 от ГПК.

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба от Б. АНГ. АТ., М. В. П. и С. М. П. със законен представител - М. В. П. чрез адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ - град С., с БУЛСТАТ *********** в частта му, с която са отхвърлени исковете на ищците над уважените размери, а именно за разликите от предявените искове, както следва: за Б. АНГ. АТ. над присъдените 200000 лева до претендираните 250000 (двеста и петдесет хиляди) лева; з а М. В. П. над присъдените 150000 лева до претендираните 250000 (двеста и петдесет хиляди) лева и за С. М. П. над присъдените 30000 лева до претендираните 50000 (петдесет хиляди) лева, предявени частично от 200000 лева. В жалбата са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излагат се конкретни доводи относно занижен размер на присъдените обезщетения, като същите не са били съобразени с указанията дадени с ППВС 4/68; за това, че съдът не се е съобразил реално с нивата на застрахователните лимити към дата на застрахователното събитие и се цитира практика на ВКС в тази насока; несъобразяване от съда с икономическата конюнктура; несъобразяване с обстоятелството, че починалият е бил на седемнадесетгодишна възраст; неотчитане от съда на установените близости и връзки между починалия и 3 ищците, както и последиците за тях от смъртта му; липса на яснота, защо за майката е присъден по-нисък размер на обезщетението в сравнение с това на бащата; цитира съдебни решения на ВКС за присъждане на обещетения на неимуществени вреди в сходни случаи. Иска се отмяна на решението на Окръжен съд – П. и уважаване на исковете в в частите, в които са били отхвърлени над уважените размери, претендират се разноски.

В постъпил отговор на въззивната жалба от Застрахователна к. „Л. И.“ АД чрез адв. В.Д., се счита, че въззивната жалба на първоначалните ищци е неоснователна. Твърди, че присъдените от съда размери не са занижени, а напротив – завишени. Препраща към мотивите на собствената си въззивна жалба. Моли въззивната жалба на първоначалните ищци да бъде оставена без уважение.

Внесена е въззивна жалба о т Застрахователна к. „Л. И.“ АД чрез адв.

В.Д. против Решение № 260001/05.01.2022 г. по т.д. 10/2021 г. на Окръжен съд – П., в частта му с която: е осъдена Застрахователна к. „Л. И.“ АД да заплати на Б. АНГ. АТ. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 120000 до присъдената сума от 200000 (двеста хиляди) лева; в частта с която е осъдена Застрахователна к. „Л. И.“ АД да заплати на М. В. П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 120000 лева до присъдената сума от 150000 (сто и петдесет хиляди) лева; в частта с която е осъдена Застрахователна к. „Л. И.“ АД да заплати на С. М. П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди сумата от 30 000 (трийсет хиляди) лева.

В тези части решението се оспорва като неправилно, необосновано и при допуснати нарушения на материалния закон. Излагат се конкретни мотиви, а именно: че съдът не е формирал вътрешното си убеждение при спазване на логическите, опитните и научните правила; обсъдил е част от доказателствата едностранно и превратно; допуснал е процесуални нарушения при преценка на доказателствата, които са довели да необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон; решението е било необосновано. Аргументира защо ищецът С.П. не попада в кръга лица легитимирани да претендират застрахователно обезщетение, като такова може да бъде само по изключение – ТР 1/16/21.6.18 по т.д. 1/16 от ОСНГТК на ВКС и то когато връзката е трайна и дълбоко емоционална, а не нормални, каквито са били в случая. Оспорват се присъдените размери на обезщетенията в полза на Б.А. и М.П., като не са били установени конкретни обстоятелства 4 по делото относими към понятието справедливост; наличие на декларативност при отнасянето на случая към лимитите на застраховката ГО; несъобразяване с относимите обстоятелства към разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД – че пострадалият е поддържал дистанционна връзка с родителите си последните 7-8 г. и не е живял в едно домакинство с тях; че не е бил единствено дете, въпреки че формално А. не се водил баща на С.П.. Извършва се анализ на установените лимити по задължителната застраховка ГО, като смята за достоверен източник за съобразяване на размера на неимуществените вреди с икономическата ситуация – минималната работна заплата към въпросния период и средния общ годишен доход на лице по данни на НСИ. Счита че търпените от ищците болки и страдания не се отличават по интензитет и продължителност в сравнение с обичайните при подобни случаи; цитира съдебна практика по аналогични случаи. Моли да бъдат отхвърлени исковете в обжалваните части, претендира разноски.

На тази въззивна жалба е постъпил е отговор от Б. АНГ. АТ. , М. В. П. и С. М. П., чрез адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, като същата се оспорва изцяло, счита се за неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение.

Излагат се мотиви относно кръга на лицата имащи право на обезщетение, включително и С.П., като цитира дословно практика на ВКС; твърди за необоснованост на жалбата на ответника относно юридическия критерий за справедливост; че е била установена по делото изключително силната връзка между двамата братя; че пострадалият се е грижил за С., още повече, че родителите им са били в чужбина и те живеели при баба и дядо. Анализира се приложимостта на критерия за справедливост и мъката на родителите от загубата на детето.

Съдът, намира за установено: п ред Окръжен съд – П. са били предявени субективно съединени искове от Б. АНГ. АТ., М. В. П., лично за себе си и като законен представител на С. М. П. срещу „ЗК Л. И.“ АД за заплащане на обезщетение от по 250000 лева за първите двама ищци, а за третия ищец 50000 лева, частично от 200000 лева, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на А.Б. А. – син на първите двама ищци и едноутробен брат на третия ищец, настъпила на 13.08.2019 г. в резултат на ПТП от 06.08.2019 г. с делинквент П.Д.А., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва за забава 5 върху главниците, считано от 21.12.2019 г. до окончателното плащане на главниците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Изложени са фактически твърдения, че на 06.08.2019 г. при движение по път ІІ-37 на км 118+700 в посока към с. Г. водачът на л. а. марка „М.“, модел „CLS 350 CDI“, с рег.

№********** П.Д.А. нарушил правилата за движение по пътищата, като без да се убеди, че с действията си няма да застраши останалите участници в движението, предприел изпреварване, което не могъл да завърши, и причинил ПТП, при което тежко пострадал намиращият се на предна дясна седалка в същия автомобил А.Б. А. с ЕГН - ********** – син на първите двама ищци и брат на третия ищец. Вследствие на причинените от инцидента травми, същият починал на 13.08.2019 г. Твърди се, че било образувано досъдебно производство №***/2019 г. по описа на РПУ – П., пр. преписка № 2866/2019 г. по описа на РП – П.. Подробно се сочат разпоредбите от ЗДвП, които са били н а р у ш е н и . Твърди се, че родителите на починалия преживява ли изключително тежко загубата му. Двамата братя били изключително привързани един към друг. Сочи се, че към датата на ПТП делинквентът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, което обуславя ло и правния интерес от завеждане на настоящите искове. В подаден отговор ответникът е оспорил исковете и като цяло всички твърдения на ищците с изключение на твърдението за налична застраховка ГОА на делинквента при ответника. Било направено възражение з а съпричиняване от пострадалия; оспорени са близките отношения между баща (първият ищец) и син (пострадалият) с оглед на това, че не са живели заедно. Възразило се срещу прекомерния размер на претенцията. Посочило се е, че братът на починалия не е легитимиран да претендира обезщетение, като се поддържа, че приетото в ТР от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/16 г. на ОСНГТК на ВКС имало действие занапред, като процесното ПТП е настъпило преди приемане на ТР. Счита липса на изключителност на случая – двамата не са родни братя, а едноутробни, излага подробни аргументи . В допълнителна искова молба ищците са оспорили доводите на ответника. Посочили са, че с оглед направено признание в отправено предложение от застрахователя за изплащане на обезщетения от по 100000 лева за първите двама ищци, следвало да се приеме, че е направено извънсъдебно признание на исковете. В допълнителен отговор от ответника се поддържа се становището, изложено в отговора на ИМ. Съдът е приел допустимост на производството с оглед 6 указания на Пловдивския апелативен съд, въпреки наличието на висящо наказателно производство пред съд. ПзОС е счел, че претенцията на ищците за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна последица от евентуалното уважаване на исковете – за обезщетение и не е предявявена като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което те не са били длъжни да сочат размер на търсената лихва.