Решение № 1641 от 18.04.2019, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

18.04.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд

На двадесет и първи март

В открито съдебно заседание в състав: гражданско отделение две хиляди и деветнадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРТИН СТАМАТОВ при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов гражданско дело № 17712 по описа за 2018 год. И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ XVIII-ma" вр. гл. „ХШ-та" ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „С.Б." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „Е.П." АД /с предишно наименование *******АД/ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, че съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 14539/2018г. на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 93.22 лв. (деветдесет и три лева и двадесет и две стотинки), представляваща пета по ред последна вноска по сключен договор за разсрочено плащане № ДР10528/09.08.2012г., недължимо заплатена в полза на длъжника „Е.П." АД от цедента ******* на 03.10.201 Зг., относно издадена фактура № **********/05.07.2012г. на стойност 570.78лв., начислена при първоначална липса на основание, представляваща корекция на сметка за потребена електроенергия за изминал период, с периода на корекцията 18.12.2011 г. - 14.06.2012г., по констативен протокол от 14.06.2012г., за обект на потребление, находящ се в *******, с клиентски № ******* и абонатен № **********, което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 07.07.2017г., сключен между цедента *******, ЕГН ********** и цесионера „С.Б." ЕООД, за което длъжникът „Е.П." АД е уведомен с нарочно уведомление от 12.09.2018г. по имейл с електронен подпис, като ищеца моли да му бъдат присъдени разноските направени в исковото и заповедното производство.

В исковата молба се сочи, че ******* е бил потребител на електрическа енергия на адрес: *******, с клиентски № ******* и абонатен № **********. На 14.06.2012г. била извършена проверка на монтирания да отчита потреблението в обекта електромер. Въз основа на проверката *******АД изготвили справка за корекция и начислило служебна консумация за период 1818.12.2011г. - 14.06.2012г., за която било издадено фактура/д.и. **********/05.07.2012г. на стойност 570.78лв. Абонатът заплатил сумата на ответника, за да не бъде преустановено снабдяването с ел. енергия на посочения адрес на основание чл. 123 от Закона за енергетиката. Твърди, че не е консумирал начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не се дължи процесната сума, с която е извършена корекцията. Ищецът придобил вземането за неоснователно платената сума по корекционна процедура, съобразно договор за цесия от от 07.07.2017г., за което уведомил ответника. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че с ******* са били страни по договор за доставка на ел. енергия относно процесния обект.

Оспорва наличието на валиден договор за цесия, като твърди, че е нищожен поради липсата на предмет и съгласие. Оспрова наличието на редовно уведомяване за прехвърляне на вземането. Твърди, че ответното дружество е изпълнявало поетите по договора за доставка на електрическа енергия задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, като е осигурявало непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в *******, с клиентски № ******* и абонатен № **********. При извършена от служители на *******проверка на 14.06.2012г. е установено неотчитане на електроенергия потребявана в обекта поради външна намеса в измервателната схема на СТИ. За проверката бил съставен констативен протокол в присъствието на свидетел. Съобразно констатацията за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ е извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на абоната на основание чл. 38 ал. 3 т. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, определено по обем чрез изчислителна методология. Не оспорва, че сумата по фактура/д.и № **********/05.07.2012г. е заплатена, като твърди, че това плащане е извършено на 05.12.2012г, поради което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е изтекла предвидената в ЗЗД петгодишна давност. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 14539/2018 г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на „С.Б." ЕООД, ЕИК ********* против *******за посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства - констативен протокол за техническа проверка № 0426900 от 14.06.2012г., Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване БИМ №784-09-Ел/03.07.2012г.; Справка № 24256/04.07.2012г.; Дебитно известие №**********/05.07.2012г.; писмо с изх.№1046673/ 05.07.2012г.; справка за потреблението, платени и неплатени фактури за кл. №*******/11.12.2018г.;

Договор за прехвърляне на вземане от 07.07.2017г.;

Извадка от Gmail.bg за извършено уведомяване с електронен подпис от 12.08.2018г. - 09:19 ч.;

Уведомление за сключен договор за прехвърляне на вземане, се установява, че: на 14.06.2012г. длъжностни лица на *******(„*******) са извършили техническа проверка на електромерно табло находящо се в обект *******№ 8, с клиентски № ******* и абонатен № **********, при което установили неотчитане на електроенергия преминаващата през монтираното за обекта СТИ, поради външна намеса в измервателната му схема. За проверката бил съставен констативен протокол в присъствието на свидетели. Въз основа на съставения протокол за извършената експертиза на потребителя е начислена корекция за неотчетена потребена ел.енергия за периода от 18.12.2011 г. - 14.06.2012г и е издадено дебитно известие № **********/05.07.2012г., в което цената на коригираното количество доставена ел. енергия за горепосочения период е остойностена на

570.78лв. На 07.07.2017г. *******, чрез пълномощник

Петър Колев прехвърлил на „С.Б." ЕООД, ЕИК ********* вземането си за сумата от 93,22 лв. - платена при първоначална липса на основание 5-та вноска по сключен Договор за разсрочено плащане № ДР10528/09.08.2012г, на начислена в полза на длъжника „Е.П." АД корекция на сметка за потребена електроенергия, посочена във дебитно известие № **********/05.07.2012г.

От приетата ССчЕ се установява, че сумата от 93,22 лв. е платена на 03.10.201 Зг.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 55 вр. чл.

99 ЗЗД.

По делото е прието за безспорно на осн. чл. 146, ал.1, т.З ГПК, че цедента на ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтирано процесното СТИ, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща консумираната ел.енергия. Не се спори и относно влезлите в сила Общите условия на *******(*******) и *******(„Е.П." АД), както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца и е заплатена от цедента в полза на ответника.

За настоящия казус освен посочените ОУ е меродавна също така правната уредба посочена в Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.),

Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ (обн. ДВ. бр. 38 от 2007г, отм. 12.11.2013г.), в редакциите й им към датата на извършената проверка, респ. съставена справка за корекция.

От гореизброените нормативни актове, само ПИКЕЕ в член 45 ал. 1 предвижда процедура за отчитане на количеството електрическа енергия при установена грешка в измерването. Към датата на приемане на въпросната норма извършено с Решение № П-1 от 10.04.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е липсвала законоустановена делегация в тогавашната редакция на ЗЕ оправомощаваща ДКЕВР да създава такива правила за корекция на сметки. От това следва, че възприетата процедура в чл. 45 от ПИКЕЕ/отм./ не е била в съответствие с действалата към 10.04.2007г. материална норма на чл. 83 от ЗЕ, поради което съобразно чл. 15 ал. 3 от ЗНА тя е неприложима.

Действително след допълненията и измененията в нормите на чл. 83 ал. 1, чл. 98 ал. 2 и чл. 104а ал. 2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012г.), е налице законоустановен ред за приемане на процедура (правила) за установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и такива са приети от ДКЕВР с Правила за измерване на количеството електрическа енергия (обн.

ДВ Брой 98 от 12.11.201 Зг.). За горецитираните норми от материалния закон обаче не е предвидено обратно действие.

Предвид гореобсъдените доводи е ирелевантно обстоятелството за наличието на установеното нерегламентирано вмешателство в измервателната схема на СТИ, поради което не се измерва част от потребяваната в обекта електроенергия.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията сума му се следва, в посоченият размер.

Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, дължи неговото връщане. По делото е приет по реда на чл. 146 ГПК за безспорен факта на извършеното от праводателя на ищеца плащане на сумата от 239,37 лева по издадено дебитно известие № **********/05.07.2012г. поради което ответникът дължи връщането й.

По делото се оспорва валидността на сключения договор за цесия. С този договор, уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В случая, възражението на ответника за недействителност на договора за цесия поради липса на предмет е неоснователно. Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане - парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото е процесното. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия.

Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/ 79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия кредитор е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя фактура. Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в TP № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за цесия. Не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост.