Решение № 16 от 14.02.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Перник, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Кеасимир В. Тренчев като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221700600442 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия Б. К. Б., подадена чрез неговия защитник адвокат Г. Т. от АК-*** против присъда № 260021 от 28.09.2022 г., постановена по НОХД № 468/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, по жалба от К. Н. Б. – Б. чрез нейния повереник – адвокат Н. В. и по протест от Х.Р. – прокурор в Районна прокуратура гр. Перник.

С посочената присъда подсъдимият Б. К. Б. е признат за виновен в това, че на *** в ***, на ул. *** № ** се е заканил на К. Н. Б. – Б., използвайки думите, крещейки: „***, излизай веднага, ще те приключа“, „един път завинаги тебе ще те приключа“, като разбил – чрез нанасяне на удари с ръце и крака дървената врата на жилището, находящо се в ***, собственост на К. Н. Б. – Б.. Деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК, а именно *** и това заканване е възбудило у К. Н. Б. – Б. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во, пр. 2-ро, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, вр. чл. 144, ал. 1 от НК. Съдът е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият Б. К. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец К. Н. Б. – Б. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – *** до окончателното 1 изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 3000,00 лева е отхвърлил иска като недоказан и неоснователен. Подсъдимият Б. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител и сумата в размер на 1400,00 лева – разноски за адвокат. Съдът е осъдил подсъдимия Б. К. Б. да заплати по сметка на ОД на МВР –Перник сумата от 1006,50 лв., представляваща направени по делото разноски на досъдебното производство за експертиза, както и сумата от 600,00 лева, направени разноски за експертизи в хода на съдебното следствие в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Перник.

Във въззивната жалба, подадена от подсъдимия Б. К. Б., чрез неговия защитник адвокат Т., се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Твърди се, че същата е постановена при нарушение на материалния закон и неправилна преценка на събрания доказателствен материал. Сочи се, че фактическите положения, установени въз основа на събрания в наказателното производство доказателствен материал, относими към елементите на обективната и субективната страна на престъплението, както и начинът на осъществяване на същото не обуславят по несъмнен начин извод за извършено от Б. Б. престъпление от общ характер. В заключение се отправя искане за уважаване на жалбата, отмяна на първоинстанционната присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен.

Постъпило е възражение по въззивната жалба от К. Н. Б. – Б., чрез нейния повереник – адвокат Н. В., с което се възразява изцяло срещу подадената жалба, като се сочи, че същата е неоснователна. Твърди се, че сочените в нея доводи са недоказани и бланкетни.

Сочи се, че осъденият в първоинстанционното производство подсъдим е виновен, за което свидетелстват всички събрани по делото доказателства, но се твърди, че наложеното му наказание е несправедливо, постановено в нарушение на генералната и специалната превенция на закона.

К. Н. Б. – Б. е обжалвала така постановената от Районен съд – Перник присъда, както в наказателната, така и в гражданската й част, като сочи, че с нея са накърнени нейните права и законни интереси като частен обвинител и граждански ищец. Намира, че съдът е постановил присъдата си несъобразявайки се с разпоредбата на чл. 305 от НПК относно размера на наказанието. Твърди, че от всички събрани по делото доказателства категорично се доказва виновността на Б. Б.. Частният обвинител и граждански ищец намира наложеното наказание в размер на четири месеца за постановено в противоречие с принципите на чл. 36 от НК. Счита, че съдът е определил наказанието, като не е взел предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и отегчаващите отговорността обстоятелства – наличието на повече от един квалифициращ признак от състава на престъплението – „породеното у пострадалата посттравматично стресово разстройство, проявено с тревожност и остатъчна депресия, както и страхова зареденост да не бъде убита“. Моли да бъде увеличен размерът на наложеното наказание от четири месеца на една година „лишаване от свобода“, прилагайки разпоредбата на чл. 66, ал.

1 и ал. 2 от НК. К. Н. Б. – Б. намира размера на присъденото й обезщетение в размер на 1000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди за несправедлив и определен в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди, че при определяне на размера на обезщетението, съдът не се е мотивирал в какво се състои неоснователността и недоказаността на предявения размер. Счита, че съдът незаконосъобразно е присъдил по -нисък размер на обезщетение, некореспондиращ на многобройните писмени и гласни доказателства, неоспорени от страните и приети от съда. Моли да бъде уважен предявеният иск до пълния размер от 3 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – *** до окончателното му изплащане.

С жалбата е оспорена присъдата и в частта й относно присъдените разноски, като се сочи, че същата е неправилна. Твърди се, че съдът от една страна не е съобразил разноските, направени в наказателното производство в пълен размер, а от друга страна не е съобразил съответните процесуални и материално – правни разпоредби за присъждането им, което от своя страна също е довело до накърняване на правата и законните интереси на пострадалата 2

– граждански ищец и частен обвинител. Моли на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, вр. чл.

188, ал. 1 от НПК да се присъдят изцяло в размер на 2 790 лева направените в наказателното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Претендират се и сторените разноски пред въззивната инстанция.

По така постановената присъда е постъпил и протест от Х.Р. – прокурор в Районна прокуратура гр. Перник. С него се прави предложение наказанието лишаване от свобода в размер на четири месеца, постановено по отношение на Б. К. Б., да бъде увеличено на една година, като бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. По отношение на присъдата в гражданската й част е направено предложение обезщетението за неимуществени вреди да бъде увеличено до пълния предявен от гражданския ищец размер от 3000 лева.

По протеста на Районна прокуратура гр. Перник е постъпило писмено становище от К. Н. Б. – Б. чрез нейния повереник – адвокат Н. В.. С него се изразява пълна подкрепа с направените предложения, като счита, че същите следва да бъдат уважени изцяло.

В разпоредително заседание на 18.04.2022 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага извършването на разпит нито на подсъдимия, нито на свидетели.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на прокуратурата поддържа депозирания протест, като твърди, че правилно подсъдимият е признат за виновен. От друга страна възразява срещу определения размер на наложеното наказание, като счита, че наказанието следва да бъде увеличено до размер от една година, като отново бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. В заключение прокурорът оспорва въззивната жалба на подсъдимия, като счита, че поначало присъдата е постановена при правилна преценка на доказателствата и пледира единствено за увеличаване на размера на наказанието на подсъдимия.

Адвокат В., представител на частния обвинител и граждански ищец, поддържа депозираната си жалба, като изразява становище и в подкрепа на депозирания протест от Районна прокуратура – Перник. Относно присъденото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, счита същото за крайно занижено и несъобразено с претърпените болки и страдания които продължава пострадалата да търпи и към настоящия момент.

Възразява и срещу присъдените разноски, като счита, че същите следва да са в по-висок размер.

Частният обвинител и граждански ищец К. Б. изразява становище в подкрепа на изложеното от процесуалния си представител.

Защитникът на подсъдимия – адв. Т., поддържа въззивната жалба, като излага подробни възражения срещу постановената присъда, като препраща към изложеното и пред Районен съд – Перник. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал изречените от подсъдимия думи към К. Б., като формираният извод на съда почива на предположения за вложения в израза смисъл. Относно депозираните въззивни жалби и протест, моли същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни.

В последната си дума към съда, подсъдимият Б. Б. заявява, че поддържа казаното от защитника му. Отрича да е заплашвал със смърт пострадалата, като моли за постановяване на справедлива присъда и акцентира на факта, че са изминали две години от процесното деяние.

Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че въззивните жалби и протестът са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирани лица, поради което се явяват процесуално допустими.

След като обсъди доводите във въззивните жалби и протестът, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд е направил 3 анализ на доказателствата, събрани в хода на производството, като в резултат на това е установил правилно фактическата обстановка по делото относно основните факти и обстоятелства по делото. В допълнение, при извършената самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, Окръжен съд Перник намери, че са налице основания за допълване на установената от РС-Перник фактическата обстановка по делото, която е следната:

Пострадалата К. Н. Б. - Б. живеела със сина си - свидетеля Б. Б., майка си – свидетелката Ж. Б. и брат си – свидетелят М.Б. в къща, находяща се в ***. Пострадалата Б. и подсъдимият Б. Б. били съпрузи за периода от ***г. до месец юли ***г., когато се развели. В периода от ***г. до юли ***г. двамата се намирали във фактическа раздяла. От брака си имат едно дете – свидетелят Б. Б. Б..

Взаимоотношенията между подсъдимия Б. и пострадалата Б. били трайно влошени както по време на брака, така и през периода на фактическа раздяла. След прекратяването на брака не настъпила съществена промяна в отношенията им. Двамата контактували рядко, във връзка с нужди на сина им, като обичайно разговорите били съпроводени с грубо отношение и обиди, отправяни от подсъдимия към К . Б.. За всички тези обстоятелства свидетелстват както самия подсъдим, така и свидетелите по делото, в т.ч. и пострадалата – свидетелката К. Б., посочвайки конкретни ситуации.

На *** пострадалата К. Б. се намирала в ***, като във връзка с предстоящия новогодишен празник предприела пътуване с градския транспорт до верига магазини за хранителни стоки в града, за да напазарува. В същото време, подсъдимият Б. Б. настоятелно започнал да звъни на мобилния телефон на К. Б.. Тъй като последната не желаела да разговаря с него, а и се намирала на обществено място, неколкократно прекратила обажданията без да отговаря. След като подсъдимият настойчиво продължил да звъни, свидетелката К. Б. приела едно от обажданията. В проведения разговор помежду им подсъдимият упрекнал К. Б., че се е държала неуважително с негова приятелка и й потърсил обяснение за проявеното отношение като използвал груб език. К. Б. от своя страна заявила, че не желае да разговаря с него и не иска да бъде притеснявана повече, след което прекъснала разговора. По-късно на същия ден около 16,00 часа, докато се намирала вкъщи на *** в *** заедно със сина си и майка си, свидетелката К. Б. чула силен звук от спиране на автомобил пред дома им, като видяла през прозореца, че това бил личният автомобил на Б.