Решение № 20748 от 17.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20748 гр. София, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241110110819 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба от (ФИРМА) против С. Г. В. с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3000 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 40006802902/26.11.2021 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 28.02.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 1051,25 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за периода от 15.12.2021 г. до 06.01.2023 г., сумата в размер на 512,73 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2021 г. до 06.01.2023г. и сумата в размер на 113,85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.01.2023 г. до 27.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 22297/30.07.2023 г. по ч. гр. д. № 10895/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Наред с установителния иск по реда на чл. 422 ГПК ищецът е предявил срещу С. Г. В. и осъдителен иск за сумата в размер на 900 лева, представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ и за сумата в размер на 1950 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 27.02.2024 г. до окончателно изплащане на вземането.

Направено е искане сторените от дружеството съдебни разноски в заповедното и исковото производство да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № 40006802902/26.11.2021 г., по силата на което дружеството отпуснало на ответника заем в размер на 3000 лева, от която сумата в размер на 2608,91 лева е преведена по банкова сметка на кредитополучателя в деня на сключване на сделката, а със сумата в размер на 391,09 лева е извършено рефинансиране на друго задължение на С. В.. Представителят на ищеца поддържа, че годишният процент на разходите по съглашението възлиза на 49 %, а 1 годишният лихвен процент на 41. В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на процесния договор кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатата му в заем сума ведно с възнаградителна лихва на 24 месечни вноски в размер на 181,94 лева всяка.

Представителят на ищеца поддържа, че съгласно чл. 15 от приложимите към сделката Общи условия на търговеца кредитополучателя разполага с възможност да избере допълнителни услуги към договора, като в случая С. В. е избрал услугите „Фаст“ / приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит/ срещу възнаграждение в размер на 900 лева и „Флекси“ / отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падежна дата на вноски/ срещу възнаграждение в размер на 1950 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че общо дължимата от кредитополучателя сума по сделката възлиза общо на 7215,97 лева, а месечната погасителна вноска на 300 лева, включваща отпуснатата в заем сума, дължимата възнаградителна лихва и дължимите възнаграждения по избраните от потребителя допълнителни услуги по кредита.

Представителят на ищеца поддържа, че ответникът не е направил нито едно плащане по договора, поради което освен горепосочената сума в размер на 7215,97 лева кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 512,73 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2021г. до 06.01.2023г. и сумата в размер на 113,85 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.01.2023 г. до 27.02.2023 г. По изложените доводи е направено искане предявените обективно кумулативно съединени искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че действително между страните по спора е сключен процесния договор за кредит с предмет описан в исковата молба, по който кредитополучателят не е извършвал плащания, като С. В. признава исковата претенция в частта относно сумата в размер на 3000 лева, представляваща непогасена главница. В отговора на исковата молба са изложени подробни доводи за неоснователност на останалите предявени искове, като ответната страна поддържа, че процесният договор е недействителен.

Процесуалният представител на страната сочи, че с уговаряне на т. нар. „допълнителни услуги“ по договора на практика кредитополучателят следва да заплати на кредитора сума в приблизително сходен размер на отпуснатата главница, срещу което ищцовото дружество не отпуска допълнителен кредит или друга еквивалентна престация. В допълнение уговорките за допълнителни услуги противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В отговора на исковата молба са изложени доводи за недействителност на договора за кредит и поради невярно посочване на ГПР по сделката, тъй като действителният годишен процент на разходите е многократно по-висок от посочения. На следващо място представителят на ответника поддържа, че договорът противоречи на добрите нрави, тъй като уговорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва. В отговора на исковата молба са изложени доводи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По изложените доводи е направено искане предявеният иск за сумата в размер на 3000 лева, представляваща главница по договора да бъде уважен, а останалите искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски включително в полза на процесуалният представител на ответника адвокат М. Д. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.

1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

В депозирания отговор е инкорпориран предявен от С. Г. В. против (ФИРМА) насрещен иск за признаване за установено, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречие на сделката с императивната правна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК доколкото в посочения в съглашението годишен процент на разходите не са включени всички разходи, а именно начислените такси „Фаст“ и „Флекси“.

С протоколно определение от 12.11.2024 г. предявеният в срока по чл. 211, ал. 1 ГПК насрещен иск от С. В. срещу (ФИРМА) за прогласяване на процесния договор за кредит за недействителен, е приет за съвместно разглеждане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва поддържаните доводи за недействителност на процесната сделка, като процесуалният представител на страната сочи, че договорът за кредит отговаря на всички императивни законови изисквания, като в 2 същия подробно са описани всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. В отговора са изложени твърдения, че в договора ясно е посочена методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита, като в ГПР по сделката са включени лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид в това число тези, дължими на посредниците са сключване на съглашението. Процесуалният представител на страната поддържа, че ГПР по сделката възлиза на 49 %, респ. не надвишава законоустановения праг. В депозирания отговор са изложени твърдения, че (ФИРМА) в качеството си на кредитор не създава задължение за потребителя при сключване на договор за потребителски кредит, да сключи и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, като сочената възможност се явява опционална.

На следващо място предоставянето на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит е легално уредено с чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Процесуалният представител на страната поддържа, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора. В разглеждания случай доколкото обаче сключването на споразумението за допълнителни услуги не е условие за сключване на договора за кредит, то разходите по тях не се включват в ГПР. По изложените доводи е направено искане предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца В. бъдат възложени сторените от дружеството съдебни разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит между него и ответника, че реално е предоставен на ответника уговорения кредит и че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на предоставения кредит. В доказателствена тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е погасил задължението, произтичащо от договора.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва, размерът на вземането, както и настъпила изискуемост.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на обезщетението.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за предоставяне на допълнителни услуги, по силата на който ответникът се е задължил да заплати възнаграждение и размера на дължимата престация.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения насрещен иск за прогласяване на Договор за потребителски кредит № 40006802902/26.11.2021 г. за нищожен е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните по спора е сключен договор за кредит с описано в исковата молба съдържание, който е недействителен на посочените от страната основания.

При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между (ФИРМА) и С. Г. В. е сключен Договор за потребителски кредит № 40006802902/26.11.2021 г., по силата на който ищецът е отпуснал в заем на ответника сумата в размер на 3000 лева, която е получена от заемателя, както и че ответникът не е извършвал плащания по 3 съглашението.

Страните не спорят, че помежду им е сключен Договор за потребителски кредит № 40006802902/26.11.2021 г., по силата на който (ФИРМА) отпуснало в заем на С. Г. В. сумата в размер на 3000 лева, като със сумата в размер на 391,09 лева е погасено остатъчно задължение по друг договор за кредит ( ДПК № 40005060782/21.07.2021 г.), а остатъкът от сумата в размер на 2608,91 лева е преведен по банкова сметка на кредитополучателя. В договора е посочено, че годишния процент на разходите по кредита възлиза на 49 % при от 41 %. В договора е отбелязано, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ кредитополучателят дължи и възнаграждение в размер общо на 2850 лева.