Решение № 271 от 30.06.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. П., 28.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500319 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 425/24.03.2022 г.,постановено по гр. дело № 3152/2021г., РС-П. е отхвърлил предявените от „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК*** против М. Д. Ч., ЕГН**********,гр.П., искове с правно основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 848,41лв., представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение на ЗАД“***“ ЗА ПРИЧИНЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА УВРЕДЕН ЛЕК АВТОМОБИЛ „***“,с рег.

№*** по щета №*** по описа на „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК***,на основание застрахователна полица№***/08.05.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата,като неоснователен.

Постъпила е въззивна жалба от „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК*** ,чрез пълномощника адв.Пл.А. от АК-П. против горепосоченото решение на РС-П..

В жалбата се излагат доводи за неправилност , незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.При правилно установена 1 фактическа обстановка,РС е направил неправилни правни изводи,в противоречие с материалния закон.РС неправилно е приел,че не е имало спор относно вината за реализиране на процесното ПТП,като при допуснато ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП,което от своя страна предпоставя задължително посещение на произшествието от органите на „Пътна полиция“.Единствено в случай на съгласие за вина между двамата участници се съставя Двустранен протокол,за което не е необходимо присъствието и участието на органите на „Пътна полиция“.В случая обаче съгласие за вина за настъпилото ПТП между участниците не е била постигната поради напускане на ПТП от страна на ответника,поради което е било задължително посещението от органите на полицията.За извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата на ответника М.Ч. е съставен АУАН, серия АА, с бланков №***/16.02.2019г. на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П., в който е отразено нарушаване разпоредбата на чл.25,ал.1 от ЗДвП.Със същия АУАН е вменено на ответника и нарушение на чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП,съгласно която норма водачът на ППС,който е участник в ПТП,когато при ПТП са причинени само имуществени вреди е длъжен,ако между участниците няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,без да напуска местопроизшествието,да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията,на която е настъпило ПТП и да изпълнява дадените му указания. Посещаването на ПТП е било задължително по закон от органите за контрол ,тъй като е налице хипотезата на чл.125,т.7 от ЗДвП. Предвид,че водачът на другия автомобил не е бил на мястото на инцидента,предизвикан от ответника,то това е равнозначно на наличие на разногласие между участниците,тъй като липсва дадено изрично съгласие на пострадалия и липсва постигане на договорка между страните относно размера на вредите.

Съгласно чл.500,ал.1,т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение,заедно с лихвите и разноските,когато виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата,когато посещението на тези органи е задължително по закон,освен в случаите,когато е наложително оказване на медицинска помощ или по друга неотложна причина.

По делото са събрани категорични доказателства за установяване 2 механизма на настъпване на процесното ПТП и виновността на ответника,както и че уврежданията по л.автомобил „***“,с рег.№*** са в причинна връзка с реализираното ПТП.Налице е валиден застрахователен договор по договор за имуществена застраховка,в изпълнение на този договор ищецът-застраховател е заплатил застрахователно обезщетение във връзка с настъпването на застрахователно събитие на 12.02.2019г. и е налице отговорност на прекия причинител- в случая ответника.С изплащане на застрахователното обезщетение „***“ ЕАД, гр.С. се е суброгирало в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение съгласно чл.500,ал.1,т.3 от КЗ.

Въззивникът моли окръжният съд да отмени решението на РС-П. изцяло като неправилно и незаконосъобразно и по съществото на правния спор да уважи предявения иск с правно основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ като основателен и доказан,със законните от това последици.Претендират се съдебни разноски за двете инстанции.

Постъпил е писмен отговор по подадената жалба от въззиваемата страна М.Ч.,чрез назначения му особен представител адв.И.Н. от АК-П..В писмения отговор се излагат подробни доводи за неоснователност на подадената жалба и липса на посочените пороци в обжалваното решение, постановено от РСП..Изложените в жалбата доводи се преповтарят с наведените такива в ИМ и представените писмени и гласни становища по делото.Не е доказано основанието ,въз основа на което се търси заплащане от ищеца на сумата от 848,41лв.,както и размера на претенцията,поради което правилно искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан от РС.Моли да бъде потвърдено решението на РС- П. като правилно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е основателна.

Решението на Районен съд-П. е неправилно и незаконосъобразно.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с пр.основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ-съгласно която разпоредба освен в случаите по 3 чл.433,ал.1 КЗ,застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски ,когато виновният водач е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата,когато посещението на местопроизшествието от тях е задължително по закон,освен в случаите,когато е наложително да бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина,в този случай тежестта на доказване носи виновния водач.

По делото е безспорно установено,че на 12.02.2019г. е настъпило ПТП в гр.П.,на паркинга на магазин „Кауфланд“,като вина за това ПТП има ответника М. Д. Ч., ЕГН**********,гр.П. –водач на л.а. м.“***“,с рег.

№***/при навлизане между паркирани ППС не осигурил достатъчно странично разстояние и ударил паркиран л.а.“***“,с рег.№***,собственост на Д.С.,като причинил материални щети и напуснал местопроизшествието/.Въпросите за механизма на настъпване на процесното ПТП,настъпилите щети ,вината на ответника-водач на МПС и причинноследствената връзка между виновното и противоправно поведение на ответника и настъпилите имуществени вреди,са установени от събраните в хода на съдебното дирене пред РС писмени доказателства,заключение по назначената САТЕ,както и от изисканото и приложено заверено копие от цялата административно-наказателна преписка срещу М. Д. Ч.,образувана въз основа на АУАН Серия АА,с бланков №*** и Протокол за ПТП от 16.02.2019г., от която е видно,че М.Ч. е санкциониран с

НП№1***/2019,връчено и влязло в сила.С издадения АУАН на ответника е вменено нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП и чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП.По делото са събрани и гласни доказателства.

Не се спори,че ищецът е сключил на 08.05.2018г. договор за застраховка „ГО“ с ответника М.Ч.,по силата на която е покрило отговорността на л.а.“***“,с рег.№***,собственост на същото лице,като е издадена комбинирана застрахователна полица за срок до 23:59ч. на 09.05.2019г.

Не се спори и че за увредения л.а. „***“,с рег.№*** е имало сключена доброволна имуществена застраховка „***“ в ЗАД“***“,по която застрахователното дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 833,41лв. на 18.03.2019г. на сервиза,извършил ремонт на увредения 4 автомобил.На основание чл.411,ал.1 КЗ ЗАД“***“ е предявило пред „***“ ЕАД като застраховател по застраховка „ГО“ на виновния водач ,регресна претенция в размер на 848,41лв.,от които е платено застрахователно обезщетение в размер на 833,41лв. и 15лв.-обичайни разноски.

Въз основа на регресната претенция при ищцовото дружество е образувана щета №***,по която задължението в размер на 848,41лв. е погасено на 08.05.2019г. чрез плащане на сумата към застрахователната компания ЗАД“***“.

Спорен е въпроса налице ли са предпоставките на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника.

За да отхвърли исковата претенция РС е приел,че не е налице нито една от хипотезите на чл.125,ал.1,т.7 от ЗДвП,доколкото от ангажираните по делото гласни доказателства е установено категорично,че спор относно вината на ответника на ПТП,между участниците в него не е имало.При това положение не са налице и предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ и предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Тези правни изводи на РС са неправилни и в нарушение на материалния закон.

Съгласно чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ от ЗДвП водачът на ППС,който е участник в ПТП ,е длъжен,когато при произшествието са причинени само имуществени вреди:ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,свързани с него,те,без да напускат местопроизшествието,уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията,на която е настъпило ПТП и изпълняват дадените им указания.Съгласно чл.125,т.7 от ЗДвП службите за контрол на МВР посещават

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО

МЯСТОТО

НА

ПТП,когато:между участниците в произшествието ИМА РАЗНОГЛАСИЕ ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА,СВЪРЗАНИ С НЕГО.

Ответникът е напуснал ПТП,а водачът на другия автомобил не е бил на мястото на инцидента,предизвикан от ответника М.Ч.,което е равнозначно на наличие на РАЗНОГЛАСИЕ ОТНОСНО ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, СВЪРЗАНИ С ПТП,тъй като липсва ДАДЕНО ИЗРИЧНО СЪГЛАСИЕ НА

ПОСТРАДАЛИЯ

И

ПОСТИГАНЕ

НА

ДОГОВОРКА

МЕЖДУ

5

УЧАСТНИЦИТЕ ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ВРЕДИТЕ.Ответникът не е изпълнил вмененото му по закон задължение да уведоми органите за контрол на МВР за настъпилото ПТП,когато другият участник не се е намирал на него.Напускайки ПТП ответникът е осуетил възможността да бъде подложен на проверка от органите за контрол.В подкрепа на тези изводи са представените по делото писмени доказателства.Когато е настъпило ПТП и са причинени само имуществени вреди ,като местопроизшествието е напуснато самоволно от някой от водачите при липса на постигнато между тях съгласие за обстоятелствата по настъпването му,напусналият водач извършва нарушение по чл.123,ал.1,т.3,б.“в“ ЗДвП,за което носи и административнонаказателна отговорност по чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП.Ответникът не е подписал изготвения Протокол за ПТП без възражения,както и съставения му АУАН,а също така не е обжалвал и издаденото му НП за сочените разпоредби от ЗДвП.

В този смисъл е и съдебната практика , а именно,че „в случай,че между участниците в ПТП,при което са настъпили само имуществени вреди,не се постигне съгласие относно вида и размера на щетите или по други обстоятелства,свързани с произшествието,тяхно задължение е незабавно за известят контролните органи и да изчакат тяхното пристигане“./решение от 11.12.2001г. на СРС по НАХД№***/2001г./.

С изплащане на застрахователното обезщетение ,ищцовото дружество се е суброгирало в правата на увреденото лице до размера на изплатеното обезщетение съгласно нормата на чл.500,ал.1,т.3 от КЗ.

Предвид изложеното предявеният иск с пр.основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ се явява основателен и доказан.

Следва да бъде отменено изцяло обжалваното решение на Пл.РС № 425/24.03.2022 г.,постановено по гр. дело № 3152/2021г., РС-П.,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК*** против М. Д. Ч., ЕГН**********,гр.П., иск с правно основание чл.500,ал.1,т.3 от КЗ за заплащане на сума в размер на 848,41лв.,представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение на ЗАД“***“ ЗА ПРИЧИНЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА УВРЕДЕН ЛЕК АВТОМОБИЛ „***“,с рег.

№*** по щета №*** по описа на „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК***,на основание застрахователна полица№***/08.05.2018г.,ведно със законната лихва върху 6 главницата,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата,като вместо него и на основание чл.271,ал.1 от ГПК следва да бъде постановено решение по съществото на правния спор и да бъде осъден М. Д. Ч., ЕГН**********,гр.П. да заплати на „***“ ЕАД, гр.С., ЕИК***,сумата в размер на 848,41лв., представляваща платено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение на ЗАД“***“ ЗА ПРИЧИНЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ НА УВРЕДЕН ЛЕК АВТОМОБИЛ „***“,с рег.