Решение № 10 от 12.01.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Тутракан, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20223430100352 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 3127/03.08.2022 на С. Р. Т. с ЕГН ********** срещу Е. Р. С. с ЕГН **********. Предметът му касае спор за собственост на недвижим имот в ***.

В хода на производството, поР. смърт, на мястото на Е. С. са конституирани неговите наследници: съпругата Х. Ш. С. с ЕГН ********** и дъщерята Х. Е. Ш. с ЕГН **********.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от местонахождението на имота – чл. 109 ГПК, и от цената на иска, съвпадаща с данъчната му оценка, за която съдът приема, че е 10955,22 лева.

Исковете, за които се дължи държавна такса са два: единият, положителен установителен, с платена държавна такса за него 55,05 лева; вторият, отрицателен установителен, с платена държавна такса за него 54,50 лева.

Ищцата С. Т. твърди, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 135/22.11.1982 г., том I , дело № 297/82 г. на Тутраканския районен съд, тя, Е. Р. Т. (брат ѝ) и Р. М. Т. (майка им) са признати за собственици при равни квоти на Дворно място от 2400 кв.м., находящо се в квартал 16, парцел XV, пл.№ 113 по плана на ***. С Нотариален акт за учредяване на право на строеж върху чужда земя № 162/22.11.1982 г., том I, дело 298/82 на Тутраканския районен съд Р. Т. и Е. Т., 1 като собственици на 2/3 ид.ч. от дворното място отстъпват на С. Т. да си построи двуетажна масивна жилищна сграда в източната част на дворното място към улицата. Ищцата твърди, че е построила къщата, за която ѝ е дадена строителна линия с Протокол № 28/12.08.1982 г. Преди този момент, още през 1976 година, след като е напуснала съпруга си, се е завърнала в родната си къща при родителите си. Тогава баща ѝ разделил двете части от собствения си недвижим имот между нея и брат ѝ, като казал северната част от оградата да е за ищцата, а южната за ответника. По този начин твърди, че е демонстрирала собственическите си претенции спрямо брат си за своята част от парцела, разположен северно от материализираната вътрешнопарцелна за У П И XV-113 граница, представляваща телена мрежа на бетонни и дървен колове, а по отношение на южната част навежда редица непоследователни, а в известен смисъл и противоречиви твърдения. Едното, че с ответника притежават по ½ ид.ч., съгласно наследствените си права, защото наследственият имот не е бил предмет нито на доброволна делба, понеже ответникът категорично отказвал, нито на съдебна. Второто, че той владее само и единствено своята идеална част, разположено южно от „материализираната граница на реално ползване със съсобственици“ на ПИ № 113. Третото, че нито реално, нито по документи някога ответникът е притежавал такава собственост. Четвъртото, че тъкмо притежанието на такъв документ, а именно НА, вписан в СВ-Тутракан под акт № 25, том 11, дело 1985/2010, в който е записано, че ответникът е придобил собствеността по давност, е възбудил правният интерес на ищцата да води делото. Петото, че през ясно очертаната имотна и регулационна граница между двата имота на страните никой от тях не е навлизал и не е завладявал каквато и да е било площ от имота на другия, никога във времето назад. Шестото, че ответникът е собственик на 1194 кв.м., но не и на останалите 664 кв.м. до записаните в констативния НА от 2010 г. – 1858 кв.м. Седмото, че ответникът не е собственик на 1/2 ид.ч. от тези 1194 кв.м., тъй като не е извършвана нито доброволна, нито съдебна делба на наследствения имот. Осмото, от 1976 г., когато баща им изгР.л окончателно оградата и разделил двата имота, като ги разпределил между децата си: северното място от 1206 кв.м. за ищцата, а южната – за брат ѝ, тя демонстрирала на последния, че е индивидуален собственик и че всеки от тях занапред ще владее и стопанисва само и единствено собствената си част от дворното място; така, от този момент никой никога не е владял и стопанисвал друга част от имота, освен собствената си.

В исковата и уточняващите я молби ищцата моли съда да постанови решение, с което:

1. да я признае в отношенията ѝ с ответника за собственица по давностно владение на УПИ XXXV-113 в кв. 16 в ***, с площ 1206 кв.м., ведно с построените в него стопанска сграда със застроена площ 16 кв.м., гараж от 32 кв.м. и стопанска сграда от 2 кв.м., а по отношение на двуетажната жилищна сграда с разгъната площ 120 кв.м., намираща се в него – за суперфициарна собственица, евентуално – за собственица по давност;

2. да признае за установено, че ответникът не е собственик на недвижим 2 имот, представляващ дворно място с площ 1858 кв.м., съставляващо УПИ пл.№ 113, за което е отреден парцел XV в кв. 16 на ***, обективиран в Нотариален акт № 101, том III, рег. № 2591, н.д.№ 415/2010 на нотариус Й. Д., вписан в СВ-Тутракан под акт № 25, том 11, дело 1985/2010 и да ОТМЕНИ констативния нотариален акт.

Ищцата претендира разноски.

Ответникът Е. С., въпреки личното връчване на исковата молба, не депозира писмен отговор.

В откритото съдебно заседание ищцовата страна конкретизира положителния установителен така: съдът да признае в отношенията между страните, че ищцата е собственица на УПИ XXXV-113 в кв. 16 в ***, с площ 1206 кв.м., ведно с построените в него сгР., на основание „извършеното регулационно изменение с влязлата в сила административна Заповед № РД01-291/20.05.2022 г. на Кмета на Община Главиница“; в условията на евентуалност – да бъде призната за собственица по давност на същото дворно място и постройките в него, с изключение на двуетажната жилищна сграда с разгъната площ 120 кв.м., тъй като тя вече е суперфициарна собственост на ищцата; а при евентуалност, ако не установи, че жилищната града от 120 кв.м. е построена с учреденото право на строеж, да бъде призната за собственица по давност и на нея. Уточнението е прието с доклада по делото.

По реда на чл. 145 от ГПК ищцата излага следните твърдения: В къщата и двора, в които живее, се е настанила 1978 г. Съборила съществуващата къща и на същото място построила нова. Брат ѝ живял в бащината им къща.

Тя също е живяла в нея, но към 1978 г. - 1979 г., когато починал баща им, се преместила в съседната къща, където живее понастоящем. ГР.ната първоначално била обща за двете къщи, но още приживе баща им опънал мрежа между двата двора. Оттогава оградата е останала непроменена. Брат ѝ не е имал претенции, когато тя се преместила от бащината къща и отишла в съседната. Баща им ѝ бил казал: „старата къща, където е, там ще живееш“, но не се е разпоредил каква е волята му по отношение на бащината къща, където е останал брат ѝ. Една седмица след 13.09.1982 г., окончателно се преместила в къщата, построена от нея на мястото на старата, където живее и понастоящем. Твърди, че брат ѝ и семейството му са я изгонили от бащината къща. Оставили първоначално само сина ѝ и майка им да живеят при тях за още една година и след това се преместили и те при ищцата. Така, от 1983 г. март месец само брат ѝ живее с неговото семейство в бащината къща. От 1983 г. досега ищцата не е влизала в неговата къща и двор да ги ползва, тъй като не я допускат в нея. Научила е през 2010 г., че брат ѝ се е сдобил с нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Процесуалният представител на ответниците счита иска за недопустим, поР. липсата на правен интерес у ищцата да води делото.

Тутраканският районен съд, след преценка на събраните доказателства и твърденията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата и починалият Е. С. са брат и сестра – деца на Р. А. А., починал 3 на 25.07.1979 г., и Р. М. А., починала на 30.11.2016, видно от Удостоверение за наследници на Р. А., изх.№ 15/22.02.2022, издадено от кмета на ***.

Р. А. е носила името Р. М. Т., Е. Р. С. – Е. Р. Т., а С. Р. Т. – С. Р. А., съгласно Удостоверенията за идентичност на лице с различни имена № 534, 535 и 536 от 11.08.2022 г., издадени от Община Главиница.

С нотариален акт от 22.11.1982 г. с № 135, том 1, дело № 297/82 на Районен съд Тутракан, преживялата съпруга и двете деца на Р. Аптулов са признати за собственици по давност и наследство при равни квоти на дворно място от 2400 кв.м., находящо се в кв. 16, парцел XV, пл.№ 113 по плана на ***.

От всички скици по делото и заключението на вещото лице геодезист, ведно с устно направените корекции и уточнения в съдебното заседание, става ясно, че дворището с пл.№ 113 е с площ 3128 кв.м. От него 402 кв.м. са извън регулация, като останалите 2726 кв.м. участват в УПИ XVI-113,50 със 780 кв.м., в УПИ XIV-114 с 263 кв.м., към улицата са придадени 17 кв.м., а останалите 1666 кв.м. участват в УПИ XV-113 , към който са придадени 63 кв.м. от имот с пл.№ 114 и още 88 кв.м. от улицата, за да формира площ от 1817 кв.м. Дворищната регулация по плана на селото от 1960 г. не е приложена, който факт се извлича както от констатациите на вещото лице за реално ползваните площи, отразени на скиците Приложения към заключението му, но и от текста към скицата на л. 26, изх.№ 191/09.11.2016 г., издадена от Общ.Главиница, според който „Регулацията не е приложена за придаваемите части към УПИ XIV и УПИ XVI“.

Според съда, посочената площ от 2400 кв.м. в Нотариалния акт от 22.11.1982 г. с № 135, том 1, дело № 297/82 на Районен съд Тутракан, се отнася само за тази част от имота с пл.№ 113, която е останала в регулация към УПИ XVI-113,50 и УПИ XV-113, защото 780 кв.м. плюс 1666 кв.м., прави 2446 кв.м., а тази стойност най се доближава до нотариалния акт и има логика в нея, защото, независимо от това, че регулацията не е приложена за придаваемите части към УПИ XIV и УПИ XVI, първият от тях все пак съществува, докато другият не. Затова от площта на имота с пл.№ 133 – 3128 кв.м., като се извадят 402-та кв.м., останали извън регулация, 17-те кв.м. придадени към улицата, и 263-те кв.м. придадени към УПИ XIV, остават 2446 кв.м. и именно върху тази площ наследниците на Р. Ахмедов Аптулов са осъществявали фактическа власт. За нея са поискали съставянето на нотариалния акт № 135/1982 г.

С друг нотариален акт от 22.11.1982 г. с № 162, том 1, дело 298/82 на Районен съд Тутракан, съсобствениците учредяват право на строеж на ищцата, за построяване на масивна жилищна сграда в източната част на имота.

С Протокол № 28 от 12.08.1982 г. на С. Р. А. е дадена строителна линия за застрояване на парцел XVI-113-50, в кв. 16 на ***, със сграда, чиято жилищна площ е 60 кв.м.

През 1982 г. ищцата С. Т. построява къщата, за която ѝ е дадена строителна линия. Този факт се потвърждава от показанията на свидетеля Е.

4

С., който е участвал в строителството. По негов спомен оградата, между нейния имот и този на брат ѝ е съществувала още тогава, докато свидетелят К. казва, че е поставена някъде 1984/85 г., малко след като е построена къщата на ищцата. Нейното твърдение, че още приживе баща ѝ е опънал мрежата, кореспондира с показанията на свид. С. и съдът приема този факт за достоверен, както и твърдението, че бащата е разпоредил кое от децата му коя част на двора да ползва, което, от своя страна, предполага да е поставил ясна граница между тях още приживе. Фактът, че след смъртта му съпругата и синът Е. С. учредяват правото на строеж в полза на ищцата, доказва, че те са се съобразили с волята на наследодателя.

От показанията на всички разпитани свидетели, които потвърждават неоспорените от ответниците твърдения на ищцата, съдът приема, че материализираната граница между имотите, които ползват страните по делото, не е била променяна никога и всички са се съобразявали с нея.

Съдът приема за достоверно твърдението на С. Т., че от 20.09.1982 г. окончателно се е настанила в къщата с двора, в които живее досега, както и признанието ѝ, че оттогава не е ползвала бащината къща и нейния двор, поР. това че брат ѝ и семейството му не са я допускали в тях.