Решение № 19497 от 27.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19497 гр. София, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б М при участието на секретаря И Т Т като разгледа докладваното от Б М Гражданско дело № 20221110107149 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124 във връзка с чл. 422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Ю Б» АД излага в исковата молба, че по силата и при условията на Договор за издаване на кредитна карта № ******** от 25.10.2006 г., сключен между „Ю Б” АД /с предишно наименование „Б"/ и И Г.ЕВ Д., ЕГН **********, в качеството на Картодържател, Банката му предоставила револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2560,00 лв. и издала като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта "Visa Classic”. Картодържателят можел да усвоява предоставения кредит по начините, посочени в чл. 4, 5 и 6 от Общите условия на Банката за издаване и използване на кредитни карти (ОУ), представляващи неразделна част от процесния договор. Общите условия са предоставени на Картодържателя при подписване на процесния договор, като същият ги е приел без възражения.

Предвид специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с Договора, Картодържателят усвоявал различни суми, през различните периоди. Можел да използва предоставеният му кредит, под формата на кредитен лимит по различни начини, с оглед на собствената си преценка и необходимост, поради което дължи като главница само това, което е изтеглил 1

/ потребил като стойност от картата, поради което тази величина може да бъде различна за различните месеци, като е възможно за някои месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми, или дължимите такива са заплатени, т. е. за тези месеци той няма падеж за плащане. Ето защо всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер. В случая картодържателят многократно усвоявал суми от разполагаемия кредитен лимит, като всички отделни трансакции, извършвани с картата, заедно с датите, основанията и стойностите им са описани в приложена към исковата молба аритметична справка за движението по картовата сметка. Поради това претендираната от ищеца непогасена главница в размер от 2487,10 лв. е формирана като сума от всички усвоявания, които Картодържателят е правил, като от тях са приспаднати направените погашения, при спазване на реда за погасяване, съгласно чл. 10.2. от Общите условия.

Излага доводи, че с подписване на договора са приети общите условия към него, с които картодържателят И Г.ЕВ Д. е бил запознат, както и че надвишаването на предоставения кредитен лимит се счита за нарушение на договора. В такива случаи, съгласно чл. 7.5. от ОУ, Картодържателят дължи на Банката такса за надвишен кредитен лимит в размер, посочен в Приложение № 1 към общите условия. Съгласно чл. 9 от Общите условия към процесния Договор, Банката издава и изпраща всеки месец с обикновена поща до Картодържателя Месечно извлечение, което отразява всички транзакции с картата, както и всички операции на Картодържателя, извършени през съответния месечен отчетен период. Месечните извлечения съдържат също: всички лихви, такси и други разходи и задължения, изброени в Приложение № 1 към процесиите Общи условия, начислени от Банката.

Според предвиденото в чл. 10 от ОУ, Картодържателят може да погаси задълженията си, възникнали при използване на картата, в срок до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение - изцяло и без начисляване на лихва (съгласно чл, 10.1. от ОУ), или на части. В случай, че Картодържателят избере да погасява задължението си на части, то в посочения срок на издължаване трябва да изплати най-малко Минималната месечна вноска, както и всички суми, за които е в забава и всяка сума, с която е превишил разполагаемия кредитен лимит. При тази хипотеза, върху усвоената и непогасена част от кредитния лимит се начислява възнаградителна лихва в 2 размер на договорения лихвен процент, посочен в Приложението към ОУ.

Ако Картодържателят не погаси минималната погасителна вноска до датата на падежа, посочен в месечното извлечение, същият дължи на осн. чл. 10.3. от ОУ обезщетение за забава (мораторна лихва). Освен дължимата лихва, в приложението към Общите условия са изброени и дължимите такси, във връзка с предоставяните от страна на Картоиздателя допълнителни услуги, свързани с издадения платежен инструмент, поради което претендираната от ищеца сума в общ размер на 61,79 лв. — такси по Договора, представлява сбор от:

—

3 бр. такси за теглене на пари в брой от банкомат на друга банка, на обща стойност 24,60 лв.;

—

4 бр. такси за хартиено месечно извлечение, на обща стойност 8,00 лв.;

— лв.;

3 бр. такси за надвишаване на кредитен лимит, на обща стойност 14,19 —

1 бр. такса при блокиране на карта/кредитен лимит по вина или небрежност на картодържателя, на стойност 15,00 лв.

Кредитополучателят се присъединил като застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“, подписвайки нарочна декларация. В последната Картодържателят изрично е декларирал своето съгласие, сумата на месечната застрахователна премия, определена съгласно ОУ на програмата, да бъде начислявана като задължение по кредитната карта, издадена от Банката и да бъде превеждана на Застрахователя. В този смисъл, претендираната като част от общото задължение сума от 51,01 лв. — застраховки, представлява сбор от непогасени от Картодържателя застрахователни премии по застрахователната програма.

От справката за движението по картовата сметка се установява, че картодържателят ползвал активно процесната кредитна карта в продължение на над 9 голини и половина, като основно теглел с нея пари в брой от банкоматни устройства. Същевременно, кредитополучателя правел множество вноски за погасяване на задълженията си. Плащанията по договора за кредитна карта са преустановени, като в Банката- ищец е постъпила информация, че картодържателят И Г.ЕВ Д. е починал на 3

23.07.2016г., като оставил за законни наследници ответниците А. Г. Д., ЕГН ********** - съпруга;

Г. И. Д., ЕГН ********** - син; Н. И. Д., ЕГН

********** – дъщеря, които на основание чл. 60 от Закона за наследството отговарят за задълженията му по процесния Договор за издаване на кредитна карта № ******** от 25.10.2006 г. и съгласно чл. 5 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството, имат равни права върху наследството на наследодателя, като А. Г. Д. отговаря до размер от 6/8 части; Г. И. Д. и Н. И. Д. — всеки от тях до размер от 1 / 8 част.

Поради неизпълнение на договорните задължения за погасяване на дължимите суми от усвоения кредитен лимит в съответствие с Договора и Общите условия за издаване и използване на кредитни карти и на основание чл. 16.1.а от ОУ, Банката упражнила правото си да прекрати договора, поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения с краен срок за плащане съответно 29.09.2016 г. и 31.10.2016 г. и съгласно чл. 16.3 от ОУ обявила цялото задължение по него за незабавно изискуемо и дължимо. Изявлението на кредитора за това е обективирано в нарочни нотариални покани, изпратени до наследниците на кредитополучателя, които са представени като доказателства по делото. В тази връзка претендираната от заявителя сума в общ размер на 388,80 лв. — обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на Банката, във връзка с връчване на поканите до длъжниците за обявяване предсрочната изискуемост на кредитното задължение, приложени като доказателство към заявлението.

Поради липсата на доброволно изпълнение „Ю Б” АД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по процесния договор, като на 16.10.2020 г. е подадено срещу ответниците заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч. гр. дело № 50419/2020 г. по описа на Районен съд - София. ГО.

126 с-в. Издадената заповед за незабавно изпълнение от 10.11.2020 г., връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на осн. чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК Районен съд — София указал на Банката-заявител да предяви иск за вземането си.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, 4 с което да се приеме за установено по отношение на ответниците А. Г. Д. с ЕГН: **********, Г. И. Д. с ЕГН ********** и Н. И. Д. с ЕГН **********, че като законни наследници на починалия И Г.ЕВ Д. с ЕГН **********, имат задължения към „Ю Б” АД, ЕИК: ********, произтичащи от Договор за издаване на кредитна карта № ******** от 25.10.2006 г,, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК от 10.11.2020 г. по ч. гр. дело № 50419/2020 г. по описана Районен съд - София. ГО. 126 с-в, както следва:

- длъжникът А. Г. Д., ЕГН ********** сумата от 1865,32 лв., представляваща 6/8 от непогасена главница по договора, ведно със законна лихва от 16.10.2020 г. до изплащане на вземането; 6/8 от възнаградителна лихва в размер на 40,94 лв. за периода от 02.09.2016 г. до 05.06.2020 г.; 6/8 от заемни такси в размер на 46,34 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 11.10.2020 г.; 6/8 от нотариални такси в размер на 291,60 лв. за периода от 13.4.2020 г. до 11.10.2020 г.; 6/8 от застрахователна премия в размер на 38,26 лв. за периода от 27.5.2016 г. до 11.10.2020 г. и 348,52 лв. разноски по делото, а именно:

45,65 лв. държавна такса и 302,86 лв. възнаграждение на адвокат;

-длъжникът Н.И. Д., ЕГН ********** сумата от 310,89 лв., представляваща 1/8 от непогасена главница по договора, ведно със законна лихва от 16.10.2020г. до изплащане на вземането; 1/8 от възнаградителна лихва в размер на 6,82 лв. за периода от 02.09.2016 г. до 05.06.2020 г.; 1/8 от заемни такси в размер на 7,72 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 11.10.2020 г.; 1/8 от нотариални такси в размер на 48,60 лв. за периода от 13,4.2020 г. до 11.10.2020 г.; 1/8 от застрахователна премия в размер на 6,38 лв. за периода от 27.05.2016 г. до 11.10.2020 г. и 58,09 лв. разноски по делото, а именно; 7,61 лв. държавна такса и 50,48 лв. възнаграждение на адвокат.

-длъжникът Г. И. Д., ЕГН: ********** сумата от 310,89 лв., представляваща 1/8 от непогасена главница по договора, ведно със законна лихва от 16.10.2020г. до изплащане на вземането; 1/8 от възнаградителна лихва в размер на 6,82 лв. за периода от 02.09.2016 г. до 05.06.2020 г.; 1/8 от заемни такси в размер на 7,72 лв. за периода от 06.06.2016 г. до 11.10.2020 г.; 1/8 от нотариални такси в размер на 48,60 лв. за периода от 13,4.2020 г. до 11.10.2020 г.; 1/8 от застрахователна премия в размер на 6,38 лв. за периода от 27.05.2016 г. до 11.10.2020 г. и 58,09 лв. разноски по делото, а именно; 7,61 5 лв. държавна такса и 50,48 лв. възнаграждение на адвокат.

Ответниците А. Г. Д., Г. И. Д., Н. И. Д., чрез назначения им особен представител, оспорват исковете по основание и размер. Посочват, че договорът е недействителен на основание чл. 14 ЗПК (отм.), поради неспазване на изискванията на чл. 6, чл. 7, т. 4-14 от ЗПК (отм.). Излагат твърдения, че договорната лихва противоречи на добрите нрави и представлява неравноправна клауза, която влече нищожността на договора като цяло. Правят възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представените с исковата молба и неоспорени писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта с наследодателят на ответниците, по силата на който му е предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2560,00 лв. и е издадено средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта "Visa Classic”. Договорът е сключен при Общи условия, приети от кредитополучателя с подписване на договора, според които същият можел да усвоява предоставения кредит и да изпълнява насрещните си задължения при условията, регламентирани в договора.