Определение № 1244 от 08.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1244 гр. Б., 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200501179 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано с въззивна жалба от адв. Д.Т. — назначена за особен представител на Л. Г. ответник по гр.д. №1424/2022г. на Районен съд Б., против Решение № 645/09.10.2023г. постановено по гр.д.№ 1424/2022г. по описа на PC – Б..

В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че в случая е настъпила предсрочна изискуемост с получаване на препис от исковата молба, тъй като исковата молба не е връчена на ответника, а само на особения му представител, поради което извършеното връчване няма материалноправен ефект и не е настъпила предсрочна изискуемост и след подаване на исковата молба. Следователно в случая частта от кредита с ненастъпил падеж към претендирания момент не е изискуема, което води и до неоснователност на така предявените искове. Излага, че съдът не е обсъдил възраженията, че в случая не са били налице условията за завишаване на лихвената надбавка от 6,490 на 13,450. Счита, че съдът неправилно е приел, че договорната лихва е била определено правилно, като в решението на стр.6 е посочил размери на възнаградителната лихва, които са различни както от посочените в ССчЕ, така и сочени от ищеца. Видно от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза претендираната договорна лихва е определена въз основа на лихвен процент по-висок от уговорения. От представената справка за 6м EURIBOR за процесния период се установява, че в по-голямата част от времето същият е бил с отрицателни котировки, поради което на основание сключения договор за кредит при определяне на лихвения процент е следвало да участва със стойност 0. Вещото лице обаче в съответствие с представените му от ищеца данни е изчислявало договорната лихва с лихвен процент, който надвишава уговорения такъв.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че съдът без да сочи мотиви и без да са налице доказателства е приел, че договорните лихви са правилно определени и доказани, въпреки че възприетият от вещото лице лихвен процент след 27.05.2021г. в размер на 13,770% е определен по емпиричен път от експерта въз основа на предоставените от ищеца данни и не съответства на предоставените по делото данни за 6м EURIBOR.

Твърди, че съдът не е обсъдил възраженията, че в случая не са спазени изискванията на ЗПК, касаещи процедурата по сключване на Договор за кредит и по конкретно разпоредбата 1 на чл. 5, ал. 1 ЗПК, в актуалната й към момента на сключване на договора редакция.

Информацията по чл.5, ал.1 ЗПК се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 по ал. 2 от същата разпоредба. В случая не са представени по делото доказателства, да е била предоставена такава информация, съответно да е дадена възможност за вземане на информирано решение преди подписване на договора. Намира, че са налице неравноправни клаузи касаещи определяне на лихвите - договорни /възнаградителни/ и мораторни, както и неустойка, наречена лихвена надбавка за забава, поради противоречието им със закона ЗЗП. Такива са клаузите в чл.7.1,7.2 от договора за кредит. Съгласно кредитно предложение №3983704, приложено към исковата молба, на ответника е посочен лихвен процент в размер на 6,450%, като в същото не се сочи възможността Б.та да определи лихвата като сбор от надбавка в размер на 13,450% плюс 6м EURIBOR, каквато възможност впоследствие е включена в договора за кредит и с която клауза ответникът не е имал възможност да се запознае. Намира за неравноправни и клаузите в чл.18.1 и 18.2 от общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Съгласно същите е дадена възможност на Б.та при неизпълнение на задълженията на потребителя, последният да заплати необосновано високо обезщетение- в случая за забава, което на основание чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП ги определя като неравноправни, предвид че и накърняват договорното равноправие.

В случая след приложение на предвидената стандартна надбавка в размер на 13,450%, добавена към 6м EURIBOR, така образуваната лихва, увеличена и с още 10 процентни пункта представлява необосновано високо обезщетение. Счита, че клаузите са изготвени предварително и поради това кредитополучателят, респективно ответника не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Излага, че на самостоятелно основание, клаузите на 18.1 и 18.2 от общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление са нищожни и поради прекомерност, предвид че надхвърлят гаранционнообезпечителната си функция, особено когато са приложими заедно с увеличението по чл.7.1 от договора за кредит. На същото основание клаузите на чл.7.1 и чл.7.2 от договора за кредит също са нищожни и поради прекомерност. Счита, че съдът не е обсъдил и наличието на анатоцизъм в клаузата по чл. 8 от общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, съгласно която неплатените такси и комисиони се включват в главницата, което от своя страна води до олихвяването им, което води донищожност на тази клауза.

Същият е обсъждал липсата на анатоцизъм в клаузата на чл.18.1 от ОУ, какъвто довод не е навеждан.

По изложените съображения иска от съда да отмени първоинстанционното решение и да прогласи нищожност на чл.7.1 и 7.2 от договора, както и чл.18.1 и чл.18.2 от общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.

В срока по чл.263 от “Б. ДСК” АД, вписана в Търговския регистър с ЕИК*****, със седалище в гр. С., и адрес на управление район О., улицаМ. № 19, представлявано от Д.Д.А., с юридическо образование на длъжност Ръководител екип в Отдел „Съдебни вземания клонова мрежа“ в „Б. ДСК” АД, съгласно нотариално заверено пълномощно с per. № 800удостоверяващ подписите и с per. № 801- удостоверяващ съдържанието на пълномощното, том 1, акт 64, от 24.01.2022 г. По описа на Нотариус М.Ш., с район на действие Районен съд - С. и per. № *** по регистъра на Нотариалната камара, тел. ********, по делото е постъпил и отговор на въззивната жалба.

В отговорът се твърди, че е налице е предсрочна изискуемост, обявена на ответника с връчване на исковата молба на особения представител на същия, тъй като по смисъла на т.

18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.

2

20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: 1) обективният факт на неплащането и 2) упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, обявяването на предсрочна изискуемост, предполага изявлението на кредитора, че ще счита целия кредит, респективно непогасения остатък от кредита /както е в настоящия случай/ за предсрочно изискуем, включително и за вноските е ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Именно с исковата молба е направено категорично изявление от страна на „Б. ДСК“ АД за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, едновременно с предявяването на осъдителен иск за неизплатената сума по крелита. поради допусната забава в плащанията на главница и на лихва над деветдесет дни.

Изпълнението на първото условие категорично се установява от заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, според която на 01.08.2019 г. е внесена последната вноска по кредита, като от тази дата обслужването на кредита е преустановено. Следователно, не може да има спор относно факта на неизпълнение от страна на длъжника към датата на исковата молба, продължило повече от деветдесет дни, респектовно размерът на претендираната главница е доказан от събраните доказателства.

Особеният представител е процесуален представител на ответника по смисъла на чл. 47, ал.

6 от ГПК, който редовно може да получава препис от исковата молба и доказателствата към нея и да прави всички възражения срещу нея. Счита, че твърдението за предсрочна изискуемост, като направено от процесуалния представител на ищеца, води до липсата на материалноправен ефект, е недопустимо, тъй като по съществото си с това възражение се защитават чужди права, а ответника не е нито процесуален представител на ищеца, нито негов процесуален субституент, поради което не може да противопостави възражения, е които се защитават чужди права. Ответникът няма правно валиден интерес да се позовава на липса на представителна власт след като няма спор за това между ищеца и негови служители и доколкото закона е предоставил тази възможност само на мнимо представлявания. Отделно от това, доколкото предоставянето на банкови кредити е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1 от ТЗ в случая намира приложение разпоредбата на чл. 301 ТЗ. Според нея когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава действията ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая не са налице доказателства за такова противопоставяне и нещо повече ищецът е предприел действия по реализиране на правата си по договора чрез предявяване на иск срещу длъжника, което индицира, че същият е бил надлежно представляван. Ирелевантно за предмета на делото е кой е фактическия приносител на документа, но въпреки това става въпрос за юрисконсулт, който е от кръга на лицата по чл.32 от ГПК.

В отговорът се изразява становище, че от извършената съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че сумата на кредита /8 000 евро/ е усвоена в пълен размер от ответника Л. Г. чрез превод от кредитора по собствена на Г. разплащателна сметка. Следователно, кредиторът Б. ДСК се явява изправна страна по сключения договор.

От своя страна кредитополучателят е преустановил плащанията на суми за погасяване на кредита от 01.08.2019 г. Оттук следва, че именно кредитопоучателят Л. Г. се явява неизправна страна по договора за кредит, тъй като не е изпълнявал неговите клаузи, включително преференциалните условия и подписания от него погасителен план.

Намират, че клаузата на т. 7 от Договора за кредит, с която се уговаря по-ниска /преференциална/ лихва, е индивидуално уговорена. Индивидуално уговорена клауза по смисъла на чл.146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена предварително, 3 потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. Тази договореност, за различна от стандартната лихва, е уточнена и постигната изрично с кредитополучателя преди сключване на договора.

Посоченото олихвяване е предложено на този клиент след индивидуален анализ на неговите доходи и платежоспособност. Това се установява прието като доказателство по делото Искане кредит за текущо потребление с вх. № 316/27.04.2018 г., подадено от Л. Г. до Б. ДСК, с което той предлага сключване на този тип договор. Отделно от това, твърдят, че видно от Декларация по чл.5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, Л. Г. изрично декларира, че е взел информирано решение за сключване на договора за потребителски кредит. Освен това с длъжника по договора за кредит е договорен индивидуален погасителен план за всяка вноска. От погасителния план е видно, каква е дължимата лихва за всяка вноска.

Погасителния план е договорен на база индивидуални параметри по договора за кредит, като например размер, срок, допълнителни условия, свързани с договорена промяна на лихвения процент, поради което противното съждение за липса на индивидуалност е абсурдно и необосновано. Ето защо Л. Г. е одобрил и подписал договора именно е тази клауза, като е имал пълната яснота, че при неспазване на Условията, кредитът ще бъде олихвяван като стандартен потребителски кредит, като е фиксиран размерът на стандартната надбавка. Това е посочено както в текста на самия договор, така и в Условията, които не са част от общите условия, а индивидуално предложени за този клиент. Предвид че Л. Г. е взел информирано решение за сключване на сделката, ergo обстоятелствата при неизпълнение на договорните клаузи, също са му били известни. В отговорът се излага, че клаузите касаещи олихвяването по кредита уговарят възмездността на сделката, каквато е нейната правна същност (чл. 430, ал.2 ТЗ). По дефиниция от чл. 430, ал. 1 вр. ал. 2 ТЗ договорът за банков кредит е възмезден - срещу задължението на Б.та да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената с Б.та лихва по кредита. Лихвата (чл. 430, ал. 2 ТЗ) е своеобразна цена, която заемополучателят дължи на Б.та като насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл.143 ЗЗП е пряко свързано с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана, с оглед правните й последици — постигане на значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя. Не Б.та е недобросъвестната страна по договора, а неизправният длъжник, поради което увеличаването на лихвения процент, е резултат именно от това неизпълнение.