Определение № 234 от 17.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 234 гр. Благоевград, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Крум Динев като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно дело № 20251200600323 по описа за 2025 година

Пред Окръжен съд Благоевград, производството по делото е образувано по частната жалба на Н. Д. С., с ЕГН- **********, от гр.Д., и е за проверка на разпореждане с №164 от 30.01.2025 год. по описа на РС Благоевград, с което е прекратено наказателното производство по нчхд №1603/2024 год. по описа на РС Благоевград.

С цитираното разпореждане, решаващия съд е прекратил наказателното производство, като е приел, че след като е оставил без движение частната тъжба, с указания за отстраняване на нередовности на същата, тъжителката, не е сторила това в указания й срок, като е депозирала уточнение на тъжбата си от 17.01.2025 год., с което обаче, според РС не е отстранила посочените й от съда нередовности. Прието е с атакуваното разпореждане, че отстраняването на нереводности в частната тъжба става посредством депозиране на нова такава, с копие за подсъдимите по делото, а С. е депозирала „уточнение“ на тъжбата. Също така, в нея е посочено, че - “Уточнявам, че са ми причинени болки и страдания“, което РС намира, че е в противоречие с твърдяното до този момент причинено разстройство на здравето, неопасно за живота й, като същевременно с това не е посочила и болките и страданията в резултат на кое деяние са й причинени- това, което е извършено самостоятелно от подсъдимата М. Т. или това, което последната според обвинението е 1 извършила с майка си- ЕК. Т.. Твърди се също така от решаващия съд, че в тъжбата си С. не е посочила какви травматични увреждания са й причинени, като вместо това препраща към описаното в медицинските документи, като по този начин не е формулирала обвинението си по начин, че да е ясно за подсъдимите в какво са обвинени. Районният съд е приел също така, че не са конкретизирани начина и обстоятелствата около извършване на всяко едно от деянията, както и , че не е отстранена неяснотата с годината на обвинението.

Довод за да прекрати наказателното производство, съдът е открил и в противоречие с имената на едната подсъдима, посочена на едно място като К.

Т., а на друго- като ЕК.. Друго съображение е неяснота относно предявените с тъжбата граждански искове, и като последно РС е посочил, че уточнението на тъжбата е направено след изтичане на предвидения в чл.81,ал.3 от НПК, срок.

Недоволна от така постановеното разпореждане останала частната тъжителка С., която в частната си жалба до ОС сочи, че атакуваното разпореждане е неправилно и необосновано, като се претендира неговата отмяна.

Настоящият съдебен състав, след като взе в предвид изложеното в частната жалба, за позна се с атакуваното разпореждане и с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано да стори това лице, тъй като същата е тъжителката, поставила началото на образуване на производството от частен характер. Следва да се приеме, че жалбата й е подадена и в срок, поради което е и допустима за разглеждане по същество, независимо, че е подадена извън 7-дневния срок за обжалване на атакуваното разпореждане.

Това е така, тъй като РС е посочил в разпореждането си, че то подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред ОС Благоевград. Законодателят обаче не е дал такъв срок за обжалване, тъй като в разпоредбата на чл.250,ал.4 от НПК изрично е предвидено , че „ разпореждането за прекратяване на наказателното производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, подлежи на обжалване по реда на глава 22 от НПК“. В нормата на 341,ал.2 от НПК /попадаща в глава 22 от НПК/ се предвижда по тази глава да се проверяват определенията и разпорежданията, за които това изрично е предвидено в този кодекс, а срокът за подаване на жалбите , съгласно разпоредбата на чл.342, ал.1 от НПК е 7-дневен- от постановяване на съдебния акт или ако това е сторено в закрито заседание- в същият срок, но от 2 датата на съобщението. Разпореждането е съобщено на С. на 06.02.2025 год., а частната жалба е подадена на 19.02.2025 год./по куриер/ , като в предвид това, че съдът е дал срок за обжалване, който е по дълъг от предвидения и съгласно трайната съдебна практика частната жалба следва да се приеме за подадена в срок.

Разгледана по същество частната жалба е и основателна, поради следното:

Производството по делото е от частен характер и е иницирано по тъжба на Н.

Д. С. от гр.Д., срещу М. Г. Т. и К. Т., и двете подсъдими също от гр.Д., всички живущи на един адрес-ул.“П.“ ****. Било е образувано в РС Д., делото –нчхд №66 от 2024г., като в хода на същото, съдията- докладчик е оставил тъжбата без движение, давайки указания на тъжителката да отстрани констатирани от него нередовности и след представяне от С. на уточнение на тъжбата. След това съдията- докладчик с разпореждане е насрочил делото и съобразно процесуалните си задължения е квалифицирал описаното в тъжбата, като едно престъпление по чл.130,ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК и е предал двете подсъдими на съд. Даден е ход на делото и на съдебното следствие и са извършени множество процесуално-следствени действия, след което на 09.07.2024 год. , съдията се е отвел от разглеждане на делото. Същото са сторили и останалите съдии от РС Д., след което състав на ВКС с определение по дело 1075/24 год. е определил нчхд №66/2024 год. да се разгледа от РС Благоевград. Образувано е и делото, по което е постановено атакуваното разпореждане.

Съдията- докладчик от РС Благоевград, с разпореждане от 04.01.2025 год., което е постановено извън срока по чл.81,ал.3 от НПК, е оставил без движение тъжбата на С., като е посочил в същото, че : в уточнението на частната тъжба, което С. е депозирала по дело №66/2024 год. пред РС Д., тя на практика е вменила на едната от подсъдимите- М. Т. повече от едно престъпление- едно, извършено самостоятелно и едно, в условията на съучастие, като не са посочени травматичните увреждания по гърба на тъжителката, а такива не фигурират и в медицинското свидетелство и не става ясно от къде се правят тези изводи; че е налице противоречие в инкриминираната година, посочено в уточнението към тъжбата като 2023год., а на друго място- 2024 год.; че не е индивидуализирано името на едната от подсъдимите- посочена като К. или като ЕК. и, че не е ясно с уточнението 3 дали се поддържа предявения граждански иск. Даден е 7-дневен срок на С. да отстрани тези нередовности, което тя е сторила с уточнение, след което, РС е постановил атакуваното си разпореждане, приемайки, че нередовностите не са отстранени, както и че е изтекъл срока, предвиден в закона за това.

Така установеното, мотивира настоящият съдебен състав да приеме атакуваното разпореждане за неправилно, тъй като на първо място следва да се посочи, че РС е дал указания на тъжителката да отстрани нередовности на тъжбата, като е сторил това далеч след изтичане на предвидените шест месечен срок, след което и едното от основанията му да прекрати делото е именно този факт- че е изтекъл срока, което само по себе си обезмисля даването на възможност на тъжителката да „поправи“ тъжбата си.

По същественото в случая обаче е следното: изцяло доводите на РС за оставяне на тъжбата без движение са били свързани с посоченото „уточнение“ на същата, пред РС Д.. Внимателния преглед на тъжбата обаче сочи, че същата несъмнено съдържа данни за лицата- за тъжителя и за подсъдимите и обстоятелствата при които е извършено деянието или деянията. За последното- обстоятелствата, следва в тъжбата да са посочени всички факти, които са елемент от престъпния състав от обективна страна, или тъй като в случая обвинението е за телесна повреда/и, то следва да са описани действията на подсъдимата/те, при причиняване на тези телесни повреди. За тъжителя не съществува задължение да квалифицира тези факти и да сочи точната им правна квалификация и дали те са извършени в съучастие или не.

Това следва да стори съдията- докладчик, в предвид на изискването на нормата на чл.252,ал.4 от НПК. В частност внимателния преглед на първоначалната тъжба сочи, че в нея са описани всички обстоятелства , около извършване на телесните повреди и участието на подсъдимите при осъществяването им. Така на л.2 от тъжбата изрично е посочена последователността на събитията- тъжителката твърди, че подсъдимата М. Т. я е ударила с юмрук в гърба, след което я е изритала. Едва след това при тях е отишла и другата подсъдима- К. Т., като в С. е описала подробно действията и на едната подсъдима и на другата. На л.4 на тъжбата, абзац 4 и 5 изрично е посочено, какви са телесните увреждания, за които тъжителката претендира, че са й причинени. Отделно от това на същата страница, предявявайки граждански иск С. е посочила, че той е в размер на по 3000 лв. за всяка една от тях.

4

Настоящият съдебен състав намира, че тъжбата е била абсолютно редовна, за да постави началото на наказателния процес от частен характер /макар и да съдържа много други факти и извън обвинението/. При това положение не е съществувало задължение на съдията- докладчик да я оставя без движение.

Основно доводите на РС за прекратяване на наказателното производство са свързани с депозираното от С. уточнение на тъжбата. Неправилно решаващия съд е приел, че едва с това уточнение, тъжителката е вменила на подсъдимата М. Т. две обвинения. Така, както са описани фактите в първоначалната тъжба, безспорно сочат на изводи за описание на факти за две деяния или едно продължавано – това следва да реши съдията- докладчик, който както се посочи има задължение да ги квалифицира.

На следващо място , въззивния съд намира за неоснователно твърдението на РС, че тъжбата се поправя само с нова тъжба. По начало следва да се посочи, че макар и изрично НПК да не предвижда процедура по оставяне без движение на тъжбата, в случай на констатирани от съда нейни нередовности, то такава процесуална възможност за съда съществува. Това е така, тъй като тъжбата е тази която поставя началото на наказателното производство и макар при много по занижен критерий, в предвид на обстоятелството, че обвинението се повдига от пострадало от престъпление лице, а не от прокурор, тя следва основно да отговаря на изисквания на чл. 246, ал.2 от НПК. Поправката на тъжбата следва да намира аналогия в процесуалното действие – изменение на обвинението, което прокурорът може да направи в с.з. по делата от общ характер, съгласно разпоредбата на чл.287 от НПК, където също изменението се прави без да се представя нов обвинителен акт.

На следващо място ВКС е имал основание да посочи, че поправи в тъжбата могат да се правят и с уточнения /разбира се зависи точно в какво се изразяват уточненията и дали това може да стане по този начин или пък с нова тъжба, която преценка следва да се прави на базата ясно и точно обвинение с оглед защитата, или с една дума преценката следва да се прави конкретно/. В този смисъл е и Решение № 607/26.11.2024 год. по н.д. №868/2024 год. по описа на ВКС.

Относно приетото от РС, че е налице разминаване в годината на извършеното от подсъдимите, съгласно тъжбата, в същата е посочено изрично, че това е 08.10.2023 год. В уточнението на тъжбата, представено пред РС Д. на три 5 места е посочена същата дата, като само на едно е посочено, че годината е 2024 год. Очевидно е, че се касае за техническа грешка, която може да се отстрани, а не за съмнение относно датата на извършване на деянието.

Същото се отнася и за името на едната от подсъдимите. Няма спор, че подсъдимата следва да бъде индивидуализирана по категоричен начин и понеже тъжителката е посочила, че ако съда не извърши проверка за точното й име- К. или ЕК., то моли да и бъде издадено съдебно удостоверение, за да се снабди с пълни данни за тази подсъдима- трите имена. Такова удостоверение обаче не й е издадено, в нарушение на разпоредбата на чл.133 от НПК.

С оглед на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира атакуваното разпореждане за прекратяване за неправилно, тъжбата- годна да постави началото на наказателния процес от частен характер, след като на тъжителя се издаде исканото от него съдебно удостоверение /ако съда сам не извърши справка по съществуващи данни от НБД „Население“ за подсъдимата К. Т./.