Решение № 26 от 16.02.2022, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 1410/2021
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 16.02.2022
- В сила
- 22.03.2022
- Състав
- Владимир Стоянов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 164, ал.1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.87, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Карлово, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320101410 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.92 ЗЗД, предявен от „Ю.“ ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление в гр, С., ****, район „Т.“, булевард „Б.“ № **, вх. *, ет. *, представлявано от Ю. Ц., чрез адв. В.Г. против М. А. С., ЕГН:
**********, адрес с. П., обл. П., ул. „*****“ № **.
В исковата молба се твърди, че претенцията срещу ответника произтича от договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г. Г.“ ООД, ЕИК: ************, което дружество от своя страна, било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б. т. к.” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „****” ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.
„Ю.“ ЕООД встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство било ищец по установителния иск. Ищецът кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности.
Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № 16810061001.
1
Твърди се, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане бил 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като „****“ ЕАД определяло началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Информация за размера на сметките и срока на заплащане можело да се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се предоставяли само лично на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.
Твърди се, че между „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК: **************и М. А. С. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16810061001 от дата 19.10.2017 г. за ползване на интернет услуга за номер ************при условията на тарифен план V. M. *******с месечна абонаментна такса 21.80 лева /с ДДС/. Срокът на договора бил за 24 месеца, съответно - до 19.10.2019 г.
Въз основа на сключения договор между ответника и „Б. т. к.” ЕАД били издадени фактури 1240466026/22.01.2018 г., 1242165722/2202.2018 г., **********/23.03.2018 г., 1245528462/22.04.2018 г. за потребените от него електронни съобщителни услуги за период на потребление от 22.12.2017 г. до 21.04.2018 г. на стойност 87.20 лева.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги фактурирани за четири последователни отчетни месеца — за месец 01/2018г., 02/2018г., 03/2018г., 04/2018г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечениедетайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ***/чл. 50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че било налице неизпълнение на някое от другите/задължения на потребителя, „****“ имала право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор издал по клиентски номер № 16810061001 на 22.05.2018г. крайна фактура № 1247200599. В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 54.51лв. (петдесет и четири лв. и 51 ст.) /сума представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор/ и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните четири 2 отчетни периода.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 25.08.2017 г., като същата била генерирана автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, заведени под клиентски номер 16810061001, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонаментите V. M. **L. - съответно до дата 19.10.2019г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от Договора.
Цената на иска представлявала сума, за която била издадена фактура от доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор, за цесия/, начислена била мораторна лихва за забава и бил посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса бил кредиторът – ищец в производството - цесионерът по втория договор /заявител по чл.410 ГПК/.
Посочва се, че представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната Далекосъобщителна услуга, които не заплатил, в указания срок, респ. същият бил в неизпълнение на договора си. Неизпълнението на ответника обусловило правото на „***” ЕАД да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от договорите.
Твърди се, че между ответника и „Б. т. к.” ЕАД, валидно действали гореописаните договори, по които длъжникът не бил изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги.
Неизпълнението на задълженията на абоната-длъжник обусловило правото на мобилния оператор „Б. т. к.” ЕАД, ЕИК:***********, да прекрати предсрочно гореописания договор на дата 25.08.2017г. и да претендира неустойка в размер на 54.51 лв. (петдесет и четири лв. и 51 ст.) уговорена в т.2 от договора, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор, както следва: 3 х 18.17 лв. за тарифен план V. M. **L.
Посочва се, че точното изпълнение от страна на длъжника е цел, която стои в основата на всяко облигационно отношение. Според чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служела като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да било нужно те да се доказват. С неустоечната клауза предварително се определял размерът на обезщетението, което ще дължи неизправната страна в случай на даден вид виновно неизпълнение, без да била налице пряка обвързаност между размера на неустойката и действително причинените от неизпълнението вреди. Освен обезпечителна и обезщетителна функция 3 неустойката изпълнявала и наказателна функция. Това било така, защото кредиторът можел да претендира неустойката и когато вреди изобщо не били настъпили, или не били настъпили в предвидения размер. От тук следвало, че длъжникът щял заплати неустойка, която щяла да бъде санкция за неговото неизпълнение.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
Абонатът следвало да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.
Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно изрично договореното. Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не санкционен. Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го бил извършил в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако имало такива.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В конкретния случай ответникът подписал договори за далекосъобщителна услуга, ползвал услуги по тарифен план V. M. **L, не изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на услугите, като с това си поведение бил изпаднал в забава. Издадени му бил фактури и в срок не ги бил заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
И двата договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и били породили правни последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях. Нямало законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него, т.е. дали бил възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранел, като поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепвал като задължение на цедента, без да уточнява момента му.
Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да можел, ако иска да изпълнил задължението си, да знае на кого да плати.
4
Според ищеца, връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника зацесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС.
Поради липса на плащане, ищцовото дружество депозирало заявление по чл.410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. №898/2021 г. по описа на РС К. била издадена заповед за изпълнение, с която на ответника (тогава длъжник) било разпоредено да заплати на кредитора (заявителя)сумата от 54.51 лева, ведно с разноските по заповедното производство – 25 лева за платена държавна такса и 180 лева за адвокатско възнаграждение.
Постъпилото от длъжника възражение обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от подаването на настоящата искова молба, с която моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на „***“ ЕООД сумата от 54.51 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер 16810061001 от 19.10.2017 г., сключен между ответника и мобилния оператор „Б. т. к.“ ЕАД, ЕИК: **********, за което по ч. гр. д. №898/2021 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Претендират се и разноските по делото, включително и направените в заповедното производство.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В първото открито съдебно заседание по делото М. А. С. се явява лично. Заявява, че няма представа какво е това задължение, което се твърди, че има към ищеца. Посочва, че живее в колиба в с. П., не работи, не разполага с финансови средства и разчита единствено на социални помощи.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Разпечатката съдържа 40 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa1dbf50-7580-478d-ab15-78d65808c14d