Решение № 22390 от 10.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22390 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110136979 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца С. С. С., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адв. А. Д., , срещу ответника „Креди Йес“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от Владислав Инджов, съединени в условията на евентуалност установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК прогласяване нищожността на Договор за паричен заем с № ****** г., поради противоречието му със закона, а в условие на искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезщетение, поради противоречието и със закона и евентуално с добрите нрави, и иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 3 (7) от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на договорна лихва, поради противоречието и със закона и евентуално с добрите нрави.

Ищецът С. С. С. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 18.01.2023 г. с ответника са сключили договор за паричен заем № 223424, по силата на който е получил сумата от 400 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 3,340 % и годишен процент на разходите от 49,547 %. Поддържа, че в чл. 6 от договора било уговорено да се предоставят поне две обезпечения, при подробно посочени в чл. 10, ал. 2 от Общите условия изисквания. Посочва, че съгласно чл. 8 от договора дължал неустойка на ответника в размер на 182,17 лв., платима разсрочено според погасителен план, в случай че в тридневен срок от сключването на договора не предостави уговореното в чл. 6 обезпечение, или същото не отговаря на изискванията в Общите условия. Развива съображения, че по отношение на процесния договор са 1 приложими правилата на ЗПК, като същият е нищожен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не бил включен размерът на неустойката по чл. 8, което следвало да се приравни на липса на посочен ГПР. Подробно аргументира, че начисляването на неустойката е било неизбежно, тъй като изискванията за предоставяне на обезпечение били практически неизпълними и потребителят не можел да избира дали да предостави обезпечение и какво да е то. От това прави извод, че същата представлявала разход по кредита, целящ неоснователно обогатяване на кредитора. Цитира съдебна практика и допълнително поддържа, че в договора не било посочено от какви компоненти се състои ГПР, с което също се нарушавала нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В условия на евентуалност, ищецът излага съображения, че клаузите на чл. 8 и чл. 3 (7) от договора са недействителни, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. В тази връзка излага подробни аргументи, че клаузата за неустойка по чл. 8 накърнява добрите нрави, тъй като представлява скрито допълнително възнаграждение, предвид изначално неизпълнимите условия за предоставяне на обезпечение и липсата на вреди за кредитора при неизпълнение на това акцесорно задължение. Поддържа се, че неустойката излиза извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функции и накърнява принципите на добросъвестност и справедливост, а от начина, по който е уговорена, следвал извод, че целта й е да обогати неоснователно кредитора. Навежда съображения, че с предвиждането на подобна неустойка кредиторът прехвърлял върху длъжника риска от неизпълнение на собственото му задължение за предварителна оценка на платежоспособността, което нарушавало чл. 8, пар. 1 от Директива 2008/48/ЕО. Счита, че уговореният в чл. 3, ал. 7 лихвен процент накърнява добрите нрави, тъй като надвишава тройният размер на законната лихва, а по този начин се нарушавала равнопоставеността между страните и принципите на добросъвестност и справедливост. Предвид изложеното ищецът иска прогласяване нищожността на договор за паричен заем с № 223424/18.01.2023 г., на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а евентуално – прогласяване нищожността на клаузите на чл. 8 и чл. 3 (7) от договора, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. С подробни мотиви се иска присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в минимален размер по всеки един от предявените искове, ведно с начислен ДДС.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Креди Йес“ ООД, който оспорва исковете. Признава, че на 18.01.2023 г. между страните е сключен договор за паричен заем № ******, по силата на който е предоставил в заем на ищеца сумата от 400 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 3,340 % и годишен процент на разходите от 49,547 %. Признава, че в чл. 6 от договора било уговорено задължение за заемателя да предостави поне две обезпечения, при подробно посочени в чл. 10, ал. 2 от Общите условия изисквания, като при неизпълнение на същото се дължала уговорена в чл. 8 неустойка. Ответното дружество посочва, че ищцата е погасила предсрочно задълженията си по договора, като е заплатила сума в общ размер от 619,56 лв. Подробно аргументира, че не са налице сочените в исковата молба основания за нищожност на договора за заем, респективно на клаузите на чл. 8 и чл. 3 (7) от същия. Счита, че неустойката не е разход по кредита, поради което основателно не е включена в ГПР. Твърди, че клаузата за неустойка в чл. 8 е индивидуално договорена под отлагателно условие - в случай че потребителят не предостави поръчител в 3-дневен срок от сключването на договора.

Поддържа, че ищцата е била наясно с условията на договора и доброволно се е съгласила със същите, а уговорката за неустойка била израз на свободата на договаряне и имала присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

2

Посочва, че ищцата е имала възможност да се откаже от договора, в случай че не е имала възможност да предостави исканите обезпечение. Развива подробни аргументи, че клаузата на чл. 8 не накърнява добрите нрави. Счита, че следва да дължи само един адвокатски хонорар, тъй като исковете са предявени в условията на евентуалност и не са насочени в защита на различни интереси. Поддържа, че върху претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение не следва да се начислява ДДС. С тези аргументи моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 18.01.2023 г. между страните е сключен договор за паричен заем № 223424, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 400 лв., при фиксиран месечен лихвен процент от 3,340 % и годишен процент на разходите от 49,547 %, като в чл. 6 от договора е уговорено задължение за заемателя да предостави поне две обезпечения, при подробно посочени в чл. 10, ал. 2 от Общите условия изисквания, при неизпълнение на което се дължи уговорена в чл. 8 неустойка.

В чл. 6 от договора е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи кредита с гарант/и, отговарящи на условията на чл. 10, ал. 2, т.1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на заемателя: 1) ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал.2, т. 3 от Общите условия; 2) особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал.2, т. 2 от Общите условия, 3) Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал.2, т. 4 от Общите условия и 4) Ценна книга издадена в полза на заемодателя.

В чл. 8 от договора за кредит е предвидено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора, се санкционира с неустойка в размер на 182,17 лв., разсрочена за срока на заема и дължима заедно с всяка погасителна вноска.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, видно от който наред с погасителната вноска по кредита се начислява и седмична неустойка в размер на 10,12 лв.

Представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити към договора за кредит, видно от който на кредитополучателя е предоставена информация за размера на ГПР – 49,547 %, в който не е включена неустойката по чл. 8 от договора.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в 3 това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.