Разпореждане № 381 от 01.04.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 522/2025
- Вид
- Разпореждане № 381
- Подписан
- 01.04.2026
- Състав
- Атанас Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 279, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31-32 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31-32 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 51, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 124 · Закон за съдебната власт
- чл. 124, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 130, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 136, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 137, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 138, ал. 1, т. 1 · Закон за съдебната власт
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 381 гр. Благоевград, 01.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Атанас И. като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20251200100522 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от М. С. Б., ЕГН **********, чрез адв. П. Ш., против Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор.
С разпореждане № 1144/ 28.11.2025 г., пост.по гр. д. № 522/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград, съдът е върнал въззивна жалба вх. № 1605/ 19.11.2025 г. от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор С., против решение № 528/ 24.10.2025 г., пост.по гр. д. № 522/ 202 5 г. по описа на ОС – Благоевград, заедно с приложенията към нея.
Подадена е частна въззивна жалба вх. № 4840/ 20.03.2026 г. от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор С., в качеството на представляваща по право ПРБ, против разпореждане № 309/ 17.03.2026 г., пост.по гр. д. № 522/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград.
С разпореждане № 331/ 24.03.2026 г., пост. по гр. д. № 522/ 202 5 г. по описа на ОС – Благоевград, съдът е оставил без движение частна въззивна жалба вх. № 4840/ 20.03.2026 г. от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор С., в качеството на представляваща по право ПРБ, против разпореждане № 309/ 17.03.2026 г., пост.по гр. д. № 522/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград, като е дал указания на въззивника Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да изпълни указанията на съда, 1 обективирани в обстоятелствената част - да представи пълномощно, по силата на което Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор С., може да представлява, Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор, по настоящето дело, включително с права да подава частна въззивна жалба, като е указал, че при неизпълнение на горното в указания срок следва връщане на касационната жалба като нередовна.
Разпореждането на съда е връчено на 24.03.2026 г. на Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор.
В установения срок, процесуални действия са извършени от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор С., като е изпратено становище, в което се сочи че ОС – Благоевград изземва правомощия на горестоящия Апелативеk съд – София и лишава ПРБ от възможност да получи отговор от въззивната инстанция по въпроса относно процесуалното представителство н апрокурора от ОП – Благоевград. Сочи се, че съдът поставя ответникът ПРБ в спирала от безкрайно циклично повторение, без да даде възможност на страната да получи разрешение със съдебен акт.
Поддържа се, че в аналогична хипотеза в състав с участие с настоящия докладчик, Апелативен съд – София се е произнесъл по въпроса относно процесуалната легитимация на ответника и е категоричен, че в производствата по ЗОДОВ ПРБ може да бъде представлявана не само от главния прокурор, но и от прокурор от прокуратурата към съответния съд.
Съдът намира, че не са изпълнени указанията на съда, дадени с разпореждане № 331/ 24.03.2026 г., пост. по гр. д. № 522/ 202 5 г. по описа на ОС – Благоевград.
На първо място, Прокуратура на РБ, представлявана от главния прокурор, с последна редакция на чл. 136, ал. 1 ЗСВ (ДВ., бр. 6/ 21.01.2025 г.), не е единна, а от по-рано вече не е и централизирана – редакция ДВ, бр.
62/ 09.08.2016 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1 ЗСВ (посл. редакция ДВ., бр. 6/ 21.01.2025 г., в сила от 21.01.2025 г.), Прокуратурата на Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. В състава на окръжните прокуратури има следствени отдели.
Следователно, по действащата нормативна уредба – чл. 136, ал. 1 ЗСВ, 2 прокуратурата не е единна, поради което не може да се изведе от понятието „единна“ принцип, че всеки прокурор по каквото и да било дело може да представлява прокуратурата като държавна институция, съобразно своята компетентност – липсва единност на прокуратурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗСВ, Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Съгласно разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗСВ, Главният прокурор ръководи и представлява прокуратурата.
Цитираните разпоредби на закона водят до единствения законосъобразен извод, че Прокуратурата на РБ, като юридическо лице се представлява единствено от Главният прокурор – това е законният представител на това юридическо лице, което може да я представлява по граждански дела, когато ПРБ е страна в процеса, или да упълномощава Главният прокурор лица, предвидени в чл. 31-32 ГПК.
От друга страна, неоснователен е довода, че структурните звена на прокуратурата и прокурорите при тях, могат да представляват Прокуратурата на Република България по право, съдът намира за неоснователен. Предмет на тълкуване в тълкувателно решение следва да е тълкуваната разпоредба. В случая липсва посочване на тълкуваната разпоредба, обуславяща неясна норма, относима към представителната власт на прокурорите по граждански дела, което да обуслови реализиране от ОСГК на ВКС правомощието да разкрие точното съдържание на тълкуваната разпоредба, поради което т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС относно „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по право“, е лишена от предмет.
На следващо място, приемайки в диспозитива в т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС относно „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по право“, ВКС действа като позитивен законодател, дописвайки ГПК, че „Структурните звена на Прокуратурата на Република България не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6 ЗОДВПГ, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея“. Възможността за произнасяне на ВКС по искания за абстрактно нормативно тълкуване на законови разпоредби – да изяснява точния смисъл им смисъл при противоречива или неправилна практика по тълкуването или прилагането на закона – аргумент от 3 чл. 124, ал. 1 ЗСВ, го доближава до ролята на позитивен законодател, но той няма конституционното и законово основание да законодателства.
На следващо място, като допълнителен аргумент, съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното тълкуване, но на още по-голямо основание установеният принцип следва да се отнася за тълкуването, извършвано от Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от Закона за съдебната власт, което се извършва при противоречива или неправилна практика по приложението на нормативна разпоредба. Това тълкуване на върховния правораздавателен орган по граждански дела, което не е нормативно, не може да определя друг момент на влизане в сила на тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение при нормативното тълкуване, съгласно чл. 50, ал. 2 от ЗНА, ако бъде приета такава изрична норма. Така тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове в тяхната дейност по отношение на всички правни казуси, до които се отнасят съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ независимо от това кога са се осъществили юридическите факти, релевантни за казуса - в този смисъл решение № 681/24.09.2009 г. по гр. д № 3189/2008 г. по описа на ВКС, I г. о.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗНА, тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт. За действието на тълкуването се прилага чл. 50 - тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Следователно, тълкувателното решение има действие докато действа тълкуваната разпоредба. В случая, ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС е прието по тълкуване на разпоредби от ГПК от 1952 г., който е отменен с ГПК от 2007 г.. В този смисъл, при сега действащия ГПК, постановките на ТР № 3/ 2004 г. са загубили значение.
На следващо място, ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС е прието по тълкуване на разпоредби от ГПК от 1952 г., който е отменен с ГПК от 2007 г., както и при устройство на прокуратурата като единна и централизирана, но с последните изменения на КРБ и ЗСВ, Прокуратура на РБ не е нито единна, нито централизирана. Новата концепция за статута на Прокуратура на РБ, възприета от законодателя, изключва действието на постановките на ТР 4
№ 3/ 2004 г..
Относно въведените в становището и допълнителни аргументи, че се изземват правомощия на горестоящия съд – АС – София, по администриране на частна въззивна жалба, съдът намира, че по аргумент от чл. 279, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 262, ал. 1 ГПК, проверката на частната въззивна жалба и компетенция по администриране е предоставена на първоинстанционният съд – в случая ОС – Благоевград. Ето защо възражението е неоснователно.
Колкото до посоченото, че налице две произнасяния на АС – София по администриране на частни въззивни жалби по други дела, в които е изложено становище на състава по поставен за разглеждане въпрос, съдът намира, тези указания за задължителни за съда, постановил обжалвания акт – аргумент от чл. 278, ал. 3 ГПК, но не са задължителни erga omnes.
Ето защо, след като липсва надлежно пълномощно от главния прокурор за овластяване на прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград да подава частна въззивна жалба по възз. гр. д. № 522/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград, при налично изрично указание за това, то е налице неотстраняване на нередовностите в срока, което обуславя на основание чл.
262, ал. 2, т. 2 ГПК, връщане на частната въззивна жалба на въззивника, заедно с приложенията към нея.
Водим от горното и на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА частна въззивна жалба вх. № 4840/ 20.03.2026 г. от Окръжна прокуратура – Благоевград, чрез прокурор С., в качеството на представляваща по право ПРБ, против разпореждане № 309/ 17.03.2026 г., пост.по гр. д. № 522/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград , заедно с приложенията към нея.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд София с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването на страните, от която жалба препис за връчване не се представя.
Препис от настоящото разпореждане да се изпрати на въззивника Прокуратура на Република България, представлявана от главния прокурор , по ССЕВ или на електронния адрес на Прокуратура на Република България, за 5 сведение и изпълнение.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 6