Решение № 2019 от 25.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2019 гр. Пловдив, 25.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330204728 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Максима България“ ЕООД против Наказателно постановление № 002351 от 19.06.2023 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Максима България“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. за нарушение на чл.210в, предл. 1 от Закона за защита на потребителите.

С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено на 27.07.2023г., а жалбата е подадена на 10.08.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На жалбоподателя е издадена Заповед №135/20.02.2017 г., с която е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща 1 информация относно цената на предлаганите стоки. Заповедта е публикувана в сайта на КЗП - https://www.kzp.bg/aktove -> „ Заповеди за налагане на принудителни административни мерки Януари / Март 2017г. “, като видно от съдържанието й, е издадена на основание чл. 68л, ал.1 във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал.4 във връзка с чл. 68д, ал.1 предложение 1 от Закона за защита на потребителите, като с тази заповед е била наложена забрана на „Максима България“ ЕООД с ЕИК *********, при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: Търговецът да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, включително и за бонбони „АIRWAVES”, чрез поставен етикет в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ във връзка с 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от Закона за защита на потребителите. Заповедта била обжалвана от жалбоподателя, като с Решение № 5420 /19.09.2017 г. на АС С Г п о а.д.

№3563/2017 г. било отхвърлено оспорването на Заповедта, като впоследствие решението било оставено в сила с влязло в сила на 10.04.2019г. Решение № 5367/10.04.2019г. по а.д. № 12657/2017г. на ВАС, VII отделение.

В Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция-Пловдив, постъпила жалба от потребител И.Н. вх. № П-03-224/15.02.2023г., съдържаща твърдения, че при посещение в обект Т-Маркет, стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр. Стамболийски, етикетите на цените не отговаряли на цените, които излизали на касата.

С цел изясняване на фактите и обстоятелствата, изложени в жалбата, била извършена проверка на 21.02.2023 г., започнала в 13:37 ч. в магазин на Т-Маркет, находящ се в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, ул. Търговска № 50, стопанисван от Максима България ЕООД от длъжностни лица от Регионална дирекция - Пловдив. В хода на проверката било установено, че търговецът предлага за продажба стоки – хранителни и промишлени, като цените на предлаганите стоки са обозначени предварително чрез ценови етикети, поставени в близост до артикулите на видно за потребителите място, като за стоките, които са на промоция, търговецът е използвал жълти на цвят етикети с надпис: „Акция! Максима България ЕООД“, върху които заедно с наименованието на артикула е посочена предишната му цена, която е зачертана, новата цена и срокът на промоцията. По време на проверката била направена контролна покупка на 11 вида произволно избрани стоки с жълти етикети, указващи, че са в период на промоция. При маркирането им на касата е констатирано, че при два от продуктите е налице разминаване между предварително обявената и продажната цена, а именно: кисело мляко „Балкан“ 3,6%, 400 гр. се предлага за продажба с жълт етикет, върху който предишната цена 1,99 лв. е зачертана и редом с нея е поставена нова цена 1,69 лв., но на касата се заплаща на по-висока цена 1,99 лв. опакован десерт “TWIX” 50 гр. с жълт етикет, указващ, че предишната му цента 1,29 лв. е невалидна, защото е зачертана и е активна новата цена от 1,09 лв., но на касата също се заплаща на по-високата цена 1,29 лв.

2

Въз основа на резултатите се констатирало, че информацията за предишната и актуалната цена се предоставя върху жълтите етикети с едър, добре видим шрифт, е поставен надпис „Акция“, докато срокът на намалението е обозначен с крайно дребен, почти неразличим шрифт.

След приключване на проверката, етикетите на описаните стоки били свалени от рафтовете, където са изложени за продажба, с подпис на свидетеля, констатирал несъответствието, като касовият бон бил приложен към преписката. Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К-2702717 от 21.02.2023 г.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител В. И. Г., констативен протокол № К-2702717 от 21.02.2023 г., приложените по делото етикети на процесните стоки – кисело мляко „Балкан“ 3,6% 400гр. и десерт “Twix” 50 гр., касов бон.

Разпитана пред съда в качеството на свидетел, съставилата акта В. И. Г. потвърди направените от нея констатации. Нейните показания са в пълно съответствие с констативен протокол № К-2702717 от 21.02.2023 г., представените по делото етикети и фискален бон. Видно от приложените етикети на 2 бр. стоки се установява отбелязване на 2 вида цени . От приложения фискален бон се установява, че предлаганите 2 бр. стоки се продават на първоначално обявената цена, но не на промоционалната. Видно от отбелязаното на приложените етикети е, че срокът на намалението, за който е важала по-ниската цена, е обозначен с изключително ситен, почти неразличим шрифт. Описаната фактическа обстановка е обективно и правилно установена.

Неоснователни са оплакванията, изложени в жалбата по отношение на тази част от акта за установяване на административно нарушение и на издаденото наказателно постановление. Събраните по делото устни и писмени доказателства водят до извод за правилна установеност на фактическата обстановка. Неоснователни са и оплакванията, че срокът на намалението бил различим. Към материалите по преписката са приложени иззетите етикети, видно от които шрифтът на периода на промоцията е действително изключително дребен, т.е. не е достатъчно отчетливо и ясно изобразен. Нещо повече, цената, на която стоките реално са се продавали на касата, е изрично зачертана, при което всеки средностатистически потребител би приел, че цената, на която би извършил покупката, би била именно пониската посочена, т.е. промоционалната (която не е задраскана).

Действително при по-внимателен прочит на етикетите се установява, че периодът на промоцията е бил съответно от 13.01.2023г. до 20.02.2023г. за единия продукт (киселото мляко), и от 17.01.2023г. до 20.02.2023г. за другия продукт (десерт Twix), а проверката е от 21.02.2023г., но при това положение, в случай, че стоката не е била намалена, търговецът е имал задължението да премахне промоционалния етикет и да постави редовния, за да не заблуждава потребителите (аргумент от чл. 19, ал. 5 вр. чл. 6 от ЗЗП).

При така приетото от фактическа страна, съдът прие от правна страна 3 следното:

От приложените по делото заповеди № 388 ЛС/ 22.04.2015г. и № 363/ 30.03.2023г. се установява компетентността на актосъставителя и на административно-наказващия орган. По отношение на възражението за описаната длъжност на актосъставителя, следва да се отбележи, че същата е напълно редовно посочена, още повече, че дори и в публичния регистър БУЛСТАТ съществува субект – поделение на Комисия за защита на потребителите с наименование Регионална дирекция Пловдив (с БУЛСТАТ 1215169180039).

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 28. 03.2023 г. за нарушение от 21.02.2023г., а НП - на 19.06.2023 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми, като правилно са посочени и приложимите санкционни норми. В тази връзка неоснователно се явява възражението в жалбата, доколкото нарушението е описано в пълнота, с посочване на всички съставомерни факти и обстоятелства. АУАН е издаден в присъствие на лице, упълномощено от представителя на дружеството, като е била разяснена възможността за подаване на възражение в 7-дневен срок от връчването на акта.

Жалбоподателят правилно е санкциониран за нарушение на чл.210в, предл. 1 от Закона за защита на потребителите. Фактическият състав на процесното нарушенеи включва два факта – един предхождащ факт, а именно издаването на Заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП (или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 от ЗЗП), и един следващ факт, а именно – неизпълнение на издадената заповед.

Съгласно чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Издадената заповед № 135 /20.02.2017 г. към деня на проверката е била влязла в законна сила и е била предмет на съдебен контрол и се отнася за нарушение на чл.68д , ал.1 връзка чл.68г, ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП. Нормата на чл.68л от същия закон не изисква прилагане на мярката с конкретен административен акт да е времево обвързана с момента на извършване на нелоялната търговска практика. Достатъчно е нелоялната практика да бъде установена. Видно от съдържанието на издадената заповед, за търговеца е била въведена забрана да представя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки. т.е. на търговеца е било забранено да прилага изобщо в търговската си дейност нелоялна търговска практика, състояща се в представяне на потребителите на невярна и подвеждаща 4 информация досежно цената на стоките, чрез отпечатване върху етикетите им на цена, различна от продажната, като забраната не е обвързана с конкретен вид стока или конкретен времеви период.

В случая напълно правилно административнонаказващият орган е стигнал до извода, че е била налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 (съдържа невярна информация и съответно е подвеждаща) вр. чл. 68г, ал. 4 вр. чл. 68в от ЗЗП. Съобразно чл.68г ал.4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по смисъла на чл.68д-68к от ЗЗП. Според чл.68д ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Жалбоподателят възразява, че не е осъществен състав на нарушение по чл.210в от Закона за защита на потребителите, тъй като фактическото положение в деня на проверката не отговаря на признаците на разпоредбата на чл.68д, ал. 1 пр. 1, а на тези, визирани в чл.68д, ал. 1 пр. 2 във вр. чл.68д, ал. 2 т. 4 от Закона за защита на потребителите. Възражението се явява неоснователно. В първата хипотеза на чл.68д, ал. 1 пр.1 от ЗЗП, търговската практика съдържа невярна и подвеждаща информация, а във втория случай по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. За да е налице фактическият състав на заблуждаващата търговска практика по чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и в двете форми е необходимо търговската практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика. Същевременно, алинея 2 на чл. 68д от ЗЗП не се ограничава само до посочените в пр. 2 от чл.