Акт от 14.03.2019, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 728/2018
- Подписан
- 14.03.2019
- В сила
- 27.04.2019
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.147, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.159 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.24, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.25, ал.3 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.28 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.38 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.39 · Закон за достъп до обществена информация
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 100
14.03.2019г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, II състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА като разгледа административно дело № 728 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.40, ал.1 от
Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на В.Л.Н., подадена чрез пълномощника му адв. Анна Петкова от САК, против мълчалив отказ на Директора на Професионална гимназия по механотехника и транспорт /ПГМТ/ „Н.Й.Вапцаров“ гр.Стара Загора, за предоставяне на достъп до обществена информация по подадено от В.Н. на 01.11.2018г. заявление за достъп до информация на основание чл.24, ал.1 от ЗДОИ.
В жалбата се твърди, че срокът за произнасяне е изтекъл на 14.11.2018г, но не е връчено решение по смисъла на чл.28 от ЗДОИ. Счита, че непроизнасянето в срок представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл.38 и чл.39 от ЗДОИ. Според подателя мълчалив отказ в производство по ЗДОИ е недопустим и само на това основание подлежи на отмяна.
Поради това моли мълчаливият отказ на Директора на ОУ“Генерал Скобелев“ с.Скобелево да бъде отменен и ответникът по жалбата да бъде задължен да предостави заявената информация в посочената форма за достъп.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
Със заявление за достъп до информация, изпратено по електронната поща на 01.11.2018г, в 4:00ч В.Л.Н. е поискал от Директора на ПГМТ „Н.Й.Вапцаров“ гр.Стара Загора информация за лица, заемащи педагогически длъжности в училището: 1. брой лица, придобили и упражнили правото са на пенсия, но продължават да работят; 2. брой лица, придобили право на пенсия, но не е упражнено; 3. брой лица без педагогическа правоспособност.
По делото няма данни заявлението да е регистрирано по реда на чл.25, ал.3 от ЗДОИ.
С писмо изх.№ 302/
20.12.2018г ответникът е предоставил търсената информация. Писмото е изпратено на заявителя по електронната поща на 20.12.2018г. в 13:12 часа.
На 14.12.2018г адвокат Анна Петкова, като пълномощник на В.Л.Н. ***, е изпратила по пощата /видно от представения системен бон с баркод 1641 0014 6060 9/ жалба против мълчалив отказ на Директора на ПГМТ „Н.Й.Вапцаров“гр.Стара Загора да предостави заявената информация. Жалбата е заведена във входящия регистър на ПГМТ „Н.Й.Вапцаров“гр.Стара Загора под вх.№ 578/ 20.12.2018г. и е изпратена на Административен съд Стара Загора, където е заведена с вх.№5376/ 20.12.2018г., и е образувано настоящото административно дело.
С разпореждане от 21.12.2018г. на съдията-докладчик по делото жалбата е оставена без движение с конкретно поставени към жалбоподателя указания (л.7).
С молба вх.№ 623/06.02.2019г. от адв.Анна Петкова, указанията на съда са изпълнени, като в молбата е посочено, че в случай, че съдът счете правният интерес за жалбоподателя от продължаване на производството за отпаднал, да осъди ответника по жалбата да заплати разноските по делото, съгласно представен списък с разноски по чл.80 от ГПК. Искането за присъждане на разноски е обосновано с разпоредбата на чл.143, ал.2, вр. ал.1 от АПК, съгласно която подателят на жалбата имал право на разноски по ал.1 от същия член и при прекратяване на делото, поради оттегляне на оспорения от него административен акт (мълчалив отказ).
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.147, ал.1 от АПК предвижда, че право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В този смисъл наличието на правен интерес за оспорващия е посочен в чл.159 т.4 от АПК като задължителна процесуална предпоставка за образуването и развитието на съдебното производство, а за наличието на тази предпоставка съдът трябва да следи служебно. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита и трябва да е пряк и личен. Поражда се от пряко засягане или застрашаване от засягане на законни интереси или субективни права или свободи. За да е налице пряк интерес, е необходимо със самата отмяна на оспорения административен акт непосредствено да се отстрани настъпилата или настъпващата щета от изпълнението на административния акт, да е налице действително и незабавно удовлетворяване на лицето. Личният правен интерес означава, че физическото или юридическо лице има право на жалба само в защита на своите субективни права, свободи и законни интереси.
Достъпът до обществена информация е основно субективно право, предоставено на физическите и юридически лица с чл.41, ал.1 и ал.2 от