Решение № 4748 от 24.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4748 гр. Пловдив, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330105663 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД от Л. А. М. срещу „Гиро ленд“ ЕООД за сумата от 17602.47 лева- месечни наеми за периода 22.06.2020 г. – 21.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда.

Ищецът твърди, че с ответника бил сключен договор за наем на имот.

Наемодатели били той като собственик на имота и неговия ***, който имал запазено право на ползване върху 1/2 ид.ч. ****на ищеца починал на****г., след което ищецът станал единствен наемодател на ответника. Твърди, че ответникът не платил дължимия наем за периода и иска неговото присъждане, ведно със законната лихва и разноските.

Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва същата както по основание, така и по размер. Ищецът бил недобросъвестна страна като завел още 4 производства за плащане на наем. Твърди, че е платил месечните наеми в брой на ищеца, но нямал разписки за това. Прави възражение за прихващане до размера на претенцията със сумата от 35205 лева платени на ищеца в брой през месец октомври 2020 г.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като признати и 1 ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договора за наем, по който е била предадена вещта, както и ползването на имота от ответното дружество поне до януари 2021 г. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства.

Договорът за наем е сключен на 22.10.2018 г. между Л. А. М. и А. Л. М. като наемодатели и „Гиро ленд“ ЕООД, като наемател за партерен етаж от сграда с адрес *****, срещу месечно възнаграждение в размер на левовата равностойност на 3000 евро, платими авансово за всеки 6- месечен период, съответно на 22.04. и 22.10 на текущата година. В договора бил уговорен и механизъм за промяна на наема, но същият не е относим, доколкото се претендира посочената в договора първоначална стойност.

От нотариалния акт от *****. се установява, че правото на собственост върху имота по договора за наем принадлежи на единствено на ищеца Л. А. М..

Представеният договор за учредяване на вещно право на ползване не е в изискуемата от закона форма на нотариален акт, поради което не удостоверява възникването на такова за единия от наемодателите. Доколкото в същия се съдържат всички реквизити на договор за заем за послужване- безвъзмездно право на ползване на определена вещ- документът удостоверява възникването на такова правоотношение между страните по него.

Договорът за наем обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ). Такъв договор не поражда действие за действителния собственик, също както и договорът за продажба на чужда вещ. Няма пречка обаче собственикът да зачете правоотношението в зависимост от взаимоотношенията си с наемодателя. Във всички случай правата и задълженията възникват за страните по договора, като те следва да осигурят ползването и на тях се дължи плащането на наема.

Предвид горното между страните по договора е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което ищецът и неговият баща са изпълнили задълженията си, като са предали държането на наетата вещ на ответника (чл. 3) и за последния е възникнало задължение за плащането на уговорената цена.

От представеното удостоверение за наследници се установява, че А. Л.М. е починал на ****г. Негов единствен наследник се явява ищецът (Е. М. е починала преди него, като неомъжена и без деца) и като такъв към него са преминали правата и задълженията по договора за наем.

Тук следва да се посочи, че обстоятелството дали наемателят ползва реално наетата вещ е ирелевантно за задължението му към наемодателя за плащане на наем.

Задължението на наемателя за плащане на наем е обусловено от изпълнение на насрещното задължение на наемодателя да му предостави на разположение вещта, 2 обект на наемното правоотношение, а настъпването на това обстоятелство се установява с категоричност- в този смисъл Решение № 238 от 04.09.2013 г. по т. д. № 123/2011 г. на II т. о.

Ето защо по делото се установява възникването на задължение за плащане на наемна цена за периода от 22.06.2020 г. до 21.09.2020 г. в размер на левовата равностойност на общо 9000 евро, или 17602.47 лева.

Възражението за прихващане не е прието за съвместно разглеждане, а свидетелски показания са недопустими за погасяване на установени с писмен акт парични задължения- чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК.

Ответникът не доказва плащане на задълженията, поради което претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена в пълния претендиран размер.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса в размер на 704.10 лева.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Гиро ленд“ ЕООД, ЕИК 205207962, да заплати на Л. А. М., ЕГН **********, сумата от 17 602.47 лева- главница, представляваща наемни вноски за периода 22.06.2020 г.- 21.09.2020 г. по договор за наем от 22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба в съда на 24.04.2023г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 704.10 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 3