Решение № 126 от 07.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Пловдив, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20255000500221 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №410 от 21.11.2024г., поправено с Решение №483 от 18.12.2024г. и изменено в частта му за разноските с Определение №99 от 14.02.2025г., постановено по гр.дело №207/2023г. по описа на Окръжен съдПазарджик, А. „П.и.“, ЕИК *********, гр.*., бул.“*********“№**, е осъдена да заплати на А. Д. Д. с ЕГН:**********, от гр.*., ул.“****“№**, на Т. Н. К. с ЕГН:**********, от гр.*., ул.“******** *******“, бл.*** , вх.*, ет.*, ап.**, и на З. Н. К. с ЕГН:**********, от гр.*., ул.“*******“№**, ет.*, ап.**, сумите от по 56000лв. на всеки от тримата поотделно за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Н. Т.ов К., с когото първата е живяла на съпружески начала, а последните са негови родители, настъпила в резултат на ПТП от 01.09.2018г., на автомагистрала „Тракия“ 104+164км. в посока С.-Б., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.09.2018г., до окончателното изплащане на сумите, като исковете за разликата над 1 присъдените до пълните предявени размери от по 140000лв. са отхвърлени; А.

„П.и.“, ЕИК *********, гр.*., бул.“*********“№**, е осъдена да заплати на адв.Д. С. С. от САК, съдебен адрес: гр.*., ул.“***********“№**, ет.*, сумата от 2860лв. – дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна защита на А. Д. Д., сумата от 2860лв. – дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна защита на Т. Н. К., сумата от 2860лв. – дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за оказана безплатна правна защита на З. Н. К., и сумата от 750лв. – адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за оказана от него безплатна правна защита на А. Д. в производството по ч.гр.дело №4691/2018г. на РС-Пазарджик; А. „П.и.“, ЕИК *********, гр.*., бул.“*********“№**, е осъдена да заплати на А. Д. Д. с ЕГН:**********, от гр.*., ул.“****“№**, сумата от 190лв. – сторени разноски в производството по обезпечаване на доказателства по ч.гр.дело №4691/2018г. на РС-Пазарджик; А. Д. Д. с ЕГН:**********, от гр.*., ул.“****“№**, Т. Н. К. с ЕГН:**********, от гр.*., ул.“******** *******“, бл.*** , вх.*, ет.*, ап.**, и З. Н. К. с ЕГН:**********, от гр.*., ул.“*******“№**, ет.*, ап.**, са осъдени да заплатят на А. „П.и.“, ЕИК *********, гр.*., бул.“*********“№**, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, с оглед отхвърлената част от иска, по съразмерност, сумата от 593,60лв., представляваща депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение; А.

„П.и.“, ЕИК *********, гр.*., бул.“*********“№**, е осъдена да заплати в полза на Пазарджишки окръжен съд сумата от 7800лв. – разноски за производството за държавна такса и депозити за вещи лица в размер на 677,10лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбоподателят А.

„П.и.“, която чрез пълномощника Я. Б. го обжалва изцяло в осъдителните му части с доводи за неправилност, касаещи механизма и причините за настъпване на ПТП, които въз основа на анализ на събраните доказателства счита да не се дължат на състоянието на пътната принадлежност – ограничителна система за пътища, а изцяло на поведението на водача, като поддържа становище за недопустимост на претенцията на А. Д., предвид сключено между нея и ЗАД“А.“АД споразумение и изплатено й от застрахователя застрахователно обезщетение. Претендира за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

2

Ответниците по жалбата А. Д. Д., Т. Н. К. и З. Н. К. са депозирали чрез пълномощника адв.Д. С. писмен отговор с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Против решението е подадена въззивна жалба и от А. Д. Д., Т. Н. К. и З.

Н. К., чрез пълномощника им адв.Д. С., посредством която то се атакува в отхвърлителните му части по съображения, основаващи се на събраните доказателства, според които вредоносният резултат е настъпил само и единствено по вина на ответната организация, като се оспорва наличието на съпричиняване и приетото съотношение. Претендират за отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на исковете в пълните им предявени размери, както и за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Ответникът по тази жалба А. „П.и.“ не е подала отговор на същата, като в съдебно заседание чрез упълномощения представител оспорва същата.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от А. Д. Д., Т. Н. К. и З.

Н. К. против А. „П.и.“ искове по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения в размер на по 140000лв. /съгласно допуснатото с протоколно определение от 19.06.2023г. изменение на петитума на исковете чрез увеличаване на първоначално предявените размери от по 26000лв./ за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Н. Т.ов К., с когото първата е била във фактическо съпружеско съжителство, а последните са негови родители, настъпила на 08.09.2018г. вследствие на ПТП от 01.09.2018г., на автомагистрала „Тракия“ 104+164км. в посока С.-Б., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 08.09.2018г., до окончателното изплащане на сумите.

Според изложените в исковата молба обстоятелства, водачът Н. К. е загубил контрол на управлявания от него лек автомобил „Нисан Примера“ с рег.№*********, при което се отклонил наляво и се блъснал в средната еластична разделителна мантинела, чиито две секции се откачили от удара, 3 преминали в платното за насрещно движение и увредили друг преминаващ автомобил, а управляваният от К. се завъртял на 180 градуса в площта между разделителните мантинели на двете платна, ударил се във вътрешната мантинела на платното за движение от гр.Б. към гр.*., която се откачила, навлязла в лекия автомобил през задна дясна врата и преминавайки отрязала крака на пътуващия на задна дясна седалка Б. С., счупила седалката на водача, навлязла отзад и отдясно в гръдния му кош като разкъсала белите дробове и черния дроб, счупила множество ребра и разчленила гръбначния му стълб на ниво 11-12 гръден прешлен с пълно прекъсване на гръбначния мозък, вследствие на които тежки травми и независимо от проведеното лечение той починал на 08.09.2018г. в МБАЛ“П.“АД. Ищците твърдят, че разделителната мантинела на мястото на удара не е била закрепена съгласно установените норми и правила, иначе не би се разкачила, както и не е отговаряла като материали и начин на поставяне на европейския стандарт EN 1317, официално преведен и приет в България, изписвайки се БДС EN 1317. Поддържат, че разкачването на мантинелата, причинила смъртта на Н. К., е вследствие на недопустимо бездействие на служителите на ответната А., натоварена по силата чл.19,ал.1,т.1 и ал.2 от Закона за пътищата с управлението на републиканските пътища, които не са изпълнили задълженията си по поддържането на процесния участък от автомагистралата чрез организиране и осъществяване защитата на принадлежностите на пътя и осигуряване на безопасно и удобно движение през цялата година. Изложени са обстоятелства относно силната връзка и хармонични пълноценни отношения между ищците и починалия и отражението на загубата му върху им.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил механизма и причините за настъпване на пътно-транспортното произшествие с твърдения то да е изцяло вследствие на действията на пострадалия, който, поради липса на внимание в момента на катастрофата, сам се е поставил в неблагоприятно положение. Поддържа мантинелата в процесния участък да е здраво прикрепена към земята посредством здрави и годни метални стълбчета, а причината за нейното скъсване да е навлизането на автомобила с висока скорост и под голям ъгъл, при какъвто удар която и да е ограничителна система не би могла да задържи моторното превозно средство, тъй като основната й функция е, поемайки голяма част от кинетичната енергия, да задържи автомобила в платното за движение при странично съприкосновение 4 между защитното съоръжение и автомобила, но не и когато ударът е челен или под голям ъгъл, за каквито ситуации тя не е предвидена проектно. Твърди поставянето на процесната ограничителна система да е извършено съгласно техническите и законовите изисквания и същата да е била изправна, както и конкретният участък да не е такъв с концентрация на ПТП. Оспорил е размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди. Заявил е възражение за съпричиняване от поне 90 процента за настъпване на събитието от страна на пострадалия, изразяващо се в несъобразяване/превишаване на допустимата спрямо пътните условия скорост, липса на необходимото внимание при управлението на автомобила при тези пътни условия и липсата на поставен обезопасителен колан.

С обжалваното решение е прието, че ограничителното съоръжение на магистралата в процесния участък трябва да отговаря на действащия към датата на произшествието и понастоящем БДС EN 1317-2 с „Технически правила за приложение на ограничителни системи за пътища по Републиканската пътна мрежа“ от 2010г., с оглед увеличената интензивност на движение в сравнение с момента на пускането му в експлоатация, съгласно т.3.4.1.1 от които правила, предпазната ограда е следвало да е със степен на задържане Н2, а на опасни места с повишена опасност от произшествия с товарни автомобили и средно-денонощна интензивност на движениe поголяма от 3000 МПС, каквато е била през 2018г. в процесния участък – 42614 автомобила, предпазната ограда е следвало да бъде със степен на задържане Н4б, каквато, според КСАТЕ, би задържала процесния автомобил. Въз основа на приложения снимков материал по ч.гр.дело №4691/2018г. на РС-Пазарджик е направен извод, че разделителната мантинела на мястото на удара не е била закрепена съгласно установените норми и правила, в противен случай същата не е било възможно да се „разкачи“ и да проникне в автомобила, причинявайки смъртоносните увреждания на водача. Прието е, че това състояние на мантинелата е вследствие недопустимото бездействие на служителите на ответната А., на която по закон е възложено управлението на републиканските пътища, да изпълнят задълженията си във връзка с организиране и осъществяване защитата на принадлежностите на пътя и осигуряване на безопасно и удобно движение през цялата година. Прието е за основателно възражението на ответника за съпричиняване, тъй като водачът е управлявал автомобила с превишена скорост от 130-135км/ч при ограничение 5 от 120км/ч по чл.21,ал.1 от ЗДвП и не е упражнявал непрекъснат контрол върху автомобила в нарушение на чл.20 от ЗДвП, като приносът му е определен на 60%, с колкото е намален приетият за дължим на всеки от ищците размер от 140000лв. на обезщетението за неимуществени вреди и им е присъдено такова от по 56000лв.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Неоснователно е поддържаното от ответника и с подадената въззивна жалба възражение за недопустимост на предявения от А. Д. иск, предвид платеното й от ЗАД“А.“АД застрахователно обезщетение за причинените вследствие процесното ПТП вреди. Евентуалното заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя за същите вреди, чието обезщетяване увреденият претендира от делинквента или обезпечаващия отговорността възложител, е въпрос по същество относно съществуването на предявеното като неудовлетворено притезание от значение за основателността на иска, а не за неговата допустимост.