Решение № 51 от 15.07.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Варна , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Милен П. Славов

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20213000500246 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от АЙФ. АХМ. С. от гр.

Търговище чрез Адвокатско дружество „Димов и Х.“, представлявано от адв. Г. Х., насочена срещу решение № 260017/02.03.2021г., поправено с решение № 260024/02.04.21г., постановени по т.д. № 84 по описа за 2020г. на Окръжен съд – Търговище, в частите му, с които са отхвърлени исковете против ЗАД „Армеец“ АД, гр. София за разликите над присъдения размер от 18 000 лв. до претендирания размер от 42 000 лв., предявен като частичен иск от 100 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди и за разликата над присъдения размер от 964 лв. до претендирания размер от 1 928 лв. за обезщетяване на имуществените вреди, претърпени от ищцата вследствие на получени травматични увреждания при ПТП от 27.10.19г., ведно със законните лихви върху сумите, считано от 05.11.20г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ. Изложени са подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните му части и се претендира неговата отмяна и уважаване на исковете в предявените им размери, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.11.20г. до окончателното им изплащане. Сочи се, че съдът неправилно е приложил нормите от материалния закон – чл. 52 от ЗЗД и чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. В тази връзка се излага, че не са били отчетени вида и тежестта на получените травми, не е съобразен вида и продължителността на проведеното и продължаващо лечение, възстановителния период, икономическата конюнктура и 1 нормативно определения лимит на отговорността на застрахователя, както и съдебната практика по аналогични случаи. Освен това се сочи, че не се оспорва наличието на съпричиняване на вредите от пострадалата, но именно поради това е бил предявен иск в размер на 42 000 лв. като част от 100 000 лв., а освен това съпричиняването не е в размер на 50 %. Поради всичко това се поддържа, че предявените искове следва да се уважат в пълния предявен размер.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна ЗАД „Армеец“ АД, гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален представител, с който същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени съображения. Изцяло са споделени правните съображения на съда в обжалваното решение, а освен това се поддържа, че определеният размер на обезщетението не само не е занижен, а и се счита за завишен спрямо установените по делото факти и принципа на справедливостта.

Първоинстанционното решение не е обжалвано и поради това е влязло в сила в частите му, с които са уважени исковете на ищцата за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 964 лв., както и в частта, с която е присъдена законната лихва, считано от 05.11.20г.

Въззивната жалба е допустима и въззивният съд дължи произнасяне по същата.

С оглед релевираните от ищцата твърдения в исковата молба, подадена на 17.03.20г. и отправеното до съда искане за осъждане на застрахователя на делинквента да заплати обезщетения за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.10.19г., въз основа на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действало за периода от 23.04.19г. до 22.04.20г. /доказателство за сключената застраховка за МПС с рег. № Н2719ВА, марка „Опел“, модел „Астра“ – виж на л. 21-23 от делото на РС-Търговище/, то правната квалификация на иска е по чл. 432, ал. 1 от КЗ. Ищцата е предявила застрахователната си претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ на 17.12.2019г., на която застрахователното дружество е отговорило, че няма представени доказателства за вината на водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована в дружеството, поради което плащане на исканите обезщетения не е предприето /л. 24-27 от делото на РС-Търговище/. С оглед на така установените обстоятелства, произнасянето по този иск с обжалваното решение налага извода за допустимостта на последното.

Предметът на въззивното производство е съсредоточен върху спора относно размерите на дължимите обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищцата, вследствие на травматичните увреждания, получени от нея при посоченото ПТП.

В исковата си молба ищцата е твърдяла, че е получила следните травми: долна луксация /изкълчване/ на лява раменна става – излизане на главата на раменната кост от ставната ямка на лопатката; множество счупвания на костите на подбедрицата – тибия и фибула, открито вляво. Пострадалата била транспортирана спешно и приета в болнично заведение, където в 2 деня на приема е било предприето закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация – тибия и фибула, както и закрито наместване на изваденото ляво рамо. На 31.10.19г. е била извършена оперативна интервенция за открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула и поставяне на семитубуларна плака, задържана с винтове. Поради последвало възпаление на раната на левия крак се е наложило на 05.11.19г. да се направи операция, при която е била отстранена некротичната тъкан и е евакуирано гнойното съдържание. Ищцата е била изписана на 15.11.19г. от болничното заведение и лечението й продължило в домашна обстановка. На 30.12.19г. е било извършено под локална анестезия и отстраняване на имплантирани уреди от тибия и фибула. Ищцата не е могла да се движи като кракът й е бил имобилизиран с ортеза – ботуш, а лявото й рамо било обездвижено с ластична ортеза. Твърдяло се е, че болките в лявото рамо и ляв крак продължават, което налага приема на обезболяващи медикаменти. Ищцата не е могла да става от леглото и да се обслужва сама, което е наложило полагането на грижи за ежедневните битови и физиологични дейности от нейните близки. Ищцата претърпяла и негативни психически въздействия от това ПТП, които освен преживения стрес се изразява и в понижено настроение, тревожност и нарушения на съня, страх от случилото се и същото да не се повтори. Наведени са твърдения за извършени разходи във връзка с лечението, описани подробно в разходно-оправдателни документи и възлизащи на обща стойност от 1 928 лв. Отправените искания /след увеличаване на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предприето в с.з. пред РС-Търговище на 16.10.20г./ са за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 42 000 лв. като частичен от 100 000 лв. и за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 928 лв., ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Ответното дружество с отговора на исковата молба освен оспорването на претенциите по размери е оспорило механизма на настъпване на ПТП, както и е релевирало възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, твърдейки, че тя с бърз ход и неочаквано е навлязла в пътното платно на необозначено за пешеходно пресичане място и без да се огледа и да съобрази разстоянието до приближаващия се автомобил.

Както се посочи и по-горе, пред въззивната инстанция не се оспорва механизма на настъпването на процесното ПТП и причинените вследствие на същото травматични увреждания на ищцата. Те се установяват и от събраните пред първата инстанция писмени доказателства (констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 202/27.10.2019г. на мл. автоконтрольор в с-р ПП при ОД на МВР-Търговище; копия от материалите от образуваното за случая досъдебно производство № 771/27.10.19г., представляващи протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие и албум към него, както и протоколи за разпит на ищцата в качеството й на свидетел), както и от заключенията на съдебно-медицинските експертизи и съдебно-автотехническите експертизи, а именно: на 27.10.2019 г., около 11.30 ч. в светлата част на денонощието, при слънчево време и при добра видимост, сухо платно с 3 асфалтово покритие на ул. „Паисий“ до № 38 в гр. Търговище, се е движил лек автомобил с рег. № Н2719ВА, марка „Опел“, модел „Астра“, управляван от И.И.П. Скоростта на движение на автомобила е била в рамките на максимално разрешената за населено място от порядъка на 49-50 км/ч. Пътното платно за движение по улицата е предназначено за движение в една посока с два броя пътни ленти, разделени с единична прекъсната бяла разделителна линия. Мястото на инцидента е прав участък от пътя с лек наклон надолу по посока на движение на автомобила. Ищцата е стъпила на пътното платно и започнала неговото пресичане отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила „с леко бърз ход“, но без да тича /от показанията й по досъдебното производство/, след което е била ударена от превозното средство.

Имайки предвид скоростта на движението на автомобила, скоростта на движение на пешеходката /изчислено от вещото лице в два варианта – при спокоен ход – средно 1.25 м/сек и при бърз ход – 1.56 м/сек/, изчислена и спрямо мястото на удара /по широчина на пътното платно – от 5.20 м. до 5.40 м. вляво от десния ръб на пътното платно, посока кв.

„Запад“ на гр. Търговище и по дължина на пътното платно – на около 18.50 м. – 20.50 м. след ориентир 2 в същата посока/, точките на съприкосновение на автомобила с тялото на ищцата /предна лява част на автомобила в зоната на лява част на предна броня и ляв халоген и в зоната на ляв крак на пешеходката/, вещото лице по изслушаната повторна САТЕ пред ОС-Търговище е приело, че е възможно да се определи разстоянието между пешеходката и автомобила към момента на предприемане на пресичането на пътното платно от нея – отстояние от автомобила от 49.57 м. /при скорост на пешеходката от 1.25 м/сек/ и отстояние от автомобила от 39.72 м. /при скорост на пешеходката от 1.56 м/сек/. И двете разстояния обаче са били извън опасната зона за автомобила, която експертът е изчисли на 29.25 м.

Вещото лице е намерило, че най-близката обозначена пешеходна пътека с пътна маркировка тип „М8.2“ за пресичане на пътното платно, е на разстояние 35-45 м. преди мястото на удара в посока, обратна на огледа - на кръстовището с улица „Паисий“ и ул. „Кюстенджа“. Според вещото лице техническите причини, довели до настъпването на ПТП са: поведението на водача на лекия автомобил, който не е възприел, а ако е възприел – не е реагирал своевременно с аварийно спиране пред намиращата се на платното за движение и пресичаща го пешеходка; поведението на пешеходката, която е предприела пресичане на пътното платно на нерегламентирано за това място.

В представените с исковата молба епикризи, издадени от „Ортопедотравматологично отделение“ при „МБАЛ-Търговище“ АД се установява следното: в първата е отбелязано, че ищцата е постъпила на 27.10.19г. и изписана на 04.11.19г. При приема описаното обективно състояние на ищцата е: ориентирана с открита рана в областта на ляв глезен с дължина 12-13 см.; тежък мекотъканен оток със спонтанна и палпаторна болезненост; болка и оток в проксимална фибула; положение на ръката зад главата вляво, невъзможни активни движения, дианотична и студена; намален феномен на капилярно пълнене – данни за luxatio erecta. Окончателната диагноза е „Множествени счупвания на подбедрицата, открито вляво“ Предприето е било закрито наместване на фрактура без 4 вътрешна фиксация на тибия и фибула. На 31.10.19г. е била извършена операция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фибула под спинална упойка, при която се е извършила открита репозиция, която е задържана провизорно с клампа и е поставена 1/3 семитубуларна плака, задържана с винтове.

Във втората епикриза е отбелязано, че ищцата е приета отново на датата на първото изписване – 04.11.19г. и е била изписана след болничен престой на 15.11.19г. с окончателна диагноза – други уточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан и фасция вдясно. Приета е в отделението поради зелен секрет, излизащ от откритата рана по вътрешната страна на глезена, тежки болки и повишена температура. На 05.11.19г. е извършена нова оперативна интервенция – фасциотомия, при която под локална упойка са извършени инцизии от медиалната и латералната страна на подбедрицата, при което са прерязани фасциите и е евакуирано гнойното съдържимо. Ищцата е била изписана с подобрение и с препоръки за щадящ режим на крайника.