Решение № 367 от 03.08.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно гражданско дело № 20261800500397 по описа за 2026 година

С Решение № 408 от 22.12.2025 г., постановено по гр.д. № 76/2025 г. по описа на Районен съд – Ботевград, са уважени предявените от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, като Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ищеца, сумата от общо 4000,28 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3944.03 лв. по щета № 0500916229, за вреди, причинени на застраховано МПС марка „Мерцедес“, модел „ГЛ550“, с рег. № СВ0111КЕ, собственост на „Руни 07“ ООД, при удар в необезопасено и несигнализирано препятствие на платното за движение – ограничителна табела С4, при ПТП, настъпило на 19.05.2024 г. на Автомагистрала „Хемус“, 40-ти км, в тунел „Топли дол“, в посока на движение към гр. Варна, в района на община Ботевград, за което е издаден Протокол за ПТП № 1919679 от 19.05.2024 г. от служител при ОД на МВР – София, и извършено прихващане на 29.05.2024 г. на сумата от 56,25 лв. – дължима застрахователна премия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2024 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното заплащане, както и на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД, сумата от 197,07 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 21.06.2024 г. – 28.10.2024 г.

Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявените от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД, при условията на евентуалност, обратни искове за заплащане на сумата 1 от 4000.28 лв., представляваща вреди от договорно неизпълнение на Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-50/10.10.2022 г., изразяващи се във възникнало задължение за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение във връзка с описаното по-горе ПТП, както и за заплащане на сумата от 197,07 лв. – законна лихва за забава за периода 21.06.2024 г. – 28.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2025 г. до окончателното заплащане, като неоснователни и недоказани.

Със същото решение съдът е разпределил отговорността за разноски между страните, като е осъдил ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД сумата в размер на 860.01 лв., представляваща сторените по делото разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ с твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се поддържа, че по делото не са представени действащите към датата на застрахователното събитие и към сключване на договора Общи условия по застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя, като представените били бланкетни, без подпис на страните и дата и без решение на управителния съвет на дружеството за приемането им, поради което не е доказан покрит застрахователен риск, а решението в тази си част е немотивирано (чл. 236, ал. 2 ГПК), който порок следвало да бъде отстранен чрез отмяна или връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че приложената застрахователна полица не съдържа изискуемите реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ, доколкото в раздел „Клауза“ е посочено единствено „А-Пълно каско“, което не е достатъчно, за да се приеме, че е налице покрит застрахователен риск. Оспорва се материалната доказателствена сила на Протокол за ПТП № 1919679 от 19.05.2024 г., като се сочи, че същият е непълен, неточен и противоречив и не отговаря на изискванията на чл. 179, ал. 2, вр. чл. 183 ГПК, тъй като в него липсва пълно и ясно описание на механизма на произшествието и на цялата пътна обстановка, не е посочен размерът на препятствието, липсва снимков материал, а произшествието не е настъпило в присъствието на съставителя на акта, поради което последният няма обвързваща материална доказателствена сила за механизма на ПТП и за вредите. Поддържа се, че протоколът възпроизвежда единствено твърденията на заинтересования водач, а приложените към исковата молба документи представляват частни свидетелстващи документи, изготвени от застрахователя, които не съдържат неизгодни за издателя им факти и не следва да се кредитират. Развиват се съображения, че застрахователят не е извършил дължимата проверка относно наличието на изключени рискове и общи изключения по собствените си Общи условия, включително относно това дали водачът е бил под въздействието на алкохол или упойващи вещества, дали вредите не са причинени от умишлени действия или груба небрежност, поради което не е доказано настъпването на покрит застрахователен риск. Поддържа се още, че не е налице отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, както и че е налице съпричиняване от страна на пострадалия водач, който се е движел с несъобразена скорост в нарушение на 2 чл. 20 ЗДвП, поради което на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се намали размерът на обезщетението.

По отношение на обратния иск се поддържа, че съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-50/10.10.2022 г. изпълнителят „Автомагистрали“ ЕАД е бил натоварен с надзор върху състоянието на магистралата и е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние и да осигурява безопасни условия за движение, включително да отстранява препятствия, дори без изрично задание, поради което е налице договорно неизпълнение от негова страна.

Моли съда да отмени изцяло решението и да отхвърли предявените главни искове, евентуално – да приеме, че е налице съпричиняване и да намали обезщетението, а при уважаване на главните искове – да уважи предявения обратен иск срещу „Автомагистрали“ ЕАД. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия-ищец „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че в производството ищецът е доказал всички елементи от фактическия състав на регресното си право, като механизмът на ПТП е установен от представените писмени доказателства, в т.ч. Протокол за ПТП № 1919679 от 19.05.2024 г., който се ползва с обвързваща доказателствена сила относно пряко възприетите от длъжностните лица обстоятелства – дата и място на произшествието, причинените вреди и наличието на препятствие на платното за движение, както и от неоспореното заключение на съдебноавтотехническата експертиза, потвърждаващо механизма и причинноследствената връзка. Сочи се, че валидността на застрахователната полица и на Общите условия е обявена за безспорна между страните с доклада по делото, а отрицателни факти относно наличието на изключени рискове не подлежат на доказване от ищеца. Моли решението да бъде потвърдено изцяло.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор и от третото лице-помагач и ответник по обратния иск „Автомагистрали“ ЕАД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба в частта, насочена срещу отхвърлянето на предявения обратен иск. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в исковата молба по обратния иск липсват твърдения за това как и по какъв начин АПИ е възложила на изпълнителя дейност по недопускане на предмети на пътя, че не са представени доказателства за извършено възлагане по смисъла на чл. 5 от договора, а в самия договор задълженията на изпълнителя не са конкретизирани, поради което не може да бъде ангажирана договорната му отговорност. Моли решението да бъде потвърдено в тази му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, 3 поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По негова правилност, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства, поради което съдът постановява съдебния си акт въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства.

Районен съд – Ботевград, е бил сезиран с първоначално, кумулативно, обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, последващо съединени при условията на евентуалност и с обратен иск от Агенция „Пътна Инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД, с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.

Договорът за застраховка „Каско“ на лек автомобил е вид имуществена застраховка, по силата на която застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно чл.

410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като по т. 2 на разпоредбата това е срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. С встъпването в правата на увредения застрахователят придобива правото да предяви иск срещу отговорното за вредата лице.

Възникването на спорното регресно право се обуславя от кумулативното наличие на следните материални предпоставки: 1) действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, покриващо процесния застрахователен риск; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу отговорното лице – вредите да са причинени виновно (при съобразяване на оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и противоправно, в случая във връзка с бездействието, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на препятствие – ограничителна табела С4 – върху платното за движение на път от републиканската пътна мрежа; 3) виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнението на възложена от Агенция „Пътна инфраструктура“ работа; и 4) застрахователят да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

4

В случая се касае именно за отговорност по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, която има гаранционно-обезпечителен характер за виновното поведение (действие или бездействие) на физическите лица, на които възложителят е възложил да поддържат в изправно състояние пътя. Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване всяка една от материалните предпоставки, като не подлежи на доказване вината на прекия извършител, доколкото същата се предполага (чл.

45, ал. 2 ЗЗД), нито е необходимо да се установява кой конкретен служител е допуснал бездействието (т. 7 от ППВС № 7/1959 г.). В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина, както и да докаже възраженията си, в т.ч. за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия водач.

По предявения обратен иск в тежест на ответника по главния иск и ищец по обратния иск е да докаже сключването на договор с твърдения предмет с третото лице-помагач, по силата на който изпълнителят е поел конкретно задължение, чието неизпълнение е в пряка причинна връзка с претърпените вреди, докато в тежест на ответника по обратния иск е да докаже, че е изпълнил възложените му задължения.