Определение № 782 от 10.06.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 782 гр. Плевен , 08.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветелина М. Янкулова

Стоянова

Членове:

Рени В. Георгиева

Емилия Ат. Кунчева като разгледа докладваното от Цветелина М. Янкулова Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20214400500370 по описа за 2021 година Частно въззивно гражданско производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „***“-ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“***“№17 – заявител в заповедното производство по ч.гр.д.№279/2021г. по описа на Районен съд – гр.Червен бряг, подадена чрез пълномощника юрк. А.Г., срещу постановеното по делото Разпореждане

№184/01.03.2021, в частта, в която е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумите за договорна лихва и лихва за забава

Въззивният жалбоподател счита, че в частта, в която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на горните суми, обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено. Изтъква се, че липсва нормативно ограничение за уговаряне на лихва, а цитираната от съда практика не е актуална. Счита, че от мотивите на разпореждането не става ясно защо не е уважено заявлението за изтеклата лихва за забава.

Прави се искане в обжалваната част разпореждането да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да разпореди издаване на заповед за изпълнение.

Препис от частната жалба не подлежи на връчване.

Въззивният съд, като провери данните по делото, приема следното:

Частната жалба на заявителя „***“-ЕООД-София е подадена от

1 надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, при наличие на правен интерес, в законния срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

От данните в делото се установява следното:

Частно гражданско дело №279/2021г. по описа на Районен съд – Червен бряг, е образувано след изпращане по подсъдност на гр.д.№2934/2021г. по описа на Софийски районен съд, на основание Заявление, подадено от заявителя ( понастоящем частен жалбоподател) „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“***“№17, за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Д.

М. Д., ЕГН-*** с постоянен адрес в с.***, Община-Червен бряг, Област-Плевен, ул.“***“№“,за следните суми, произтичащи от „Договор за предоставяне на кредит №270098“, сключен на 23.10.2019г.

- 480.00лв.(четиристотин и осемдесет лв.)- неизплатена главница;

- 39.60лв.( тридесет и девет лв. и 60ст) – договорна лихва за периода от 22.11.2019г. до21.03.2020г;

- 197.28лв.( ссто деветдесет и седем лв. и 28ст.) – неустойка по чл.3 от договора;

-24.67лв.( двадесет и четири лв. и 67ст)- лихва за забава от датата на забавата -15.07.2020г. до 15.01.2021г.- датата на заявлението;

-законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Към заявлението са приложени: Договор за предоставяне на кредит №270098 от 23.10.2019г. и Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „***“-ЕООД.

Граждански състав на Районен съд-гр.Червен бряг се е произнесъл с Разпореждане №184/01.03.2021г., с което е постановил следното:

Отказал е на основание чл.411,ал.2,т.3 от ГПК да издаде Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя срещу длъжника, за следните суми:

- 39.60лв.( тридесет и девет лв. и 60ст) – договорна лихва за периода от 22.11.2019г. до21.03.2020г;

- 197.28лв.(сто деветдесет и седем лв. и 28ст.) – неустойка по чл.3 от договора;

-24.67лв.( двадесет и четири лв. и 67ст)- лихва за забава от датата на 2 забавата -15.07.2020г. до 15.01.2021г.- датата на заявлението;

Разпоредил е да се издаде заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 480.00лв. главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 20.01.2021г. до окончателното изплащане и разноски за д.т. от 25.00лв. Въз основа на тази част от разпореждането е издадена Заповед №142 / 02.03.2021г., за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Плевенският окръжен съд, ІV-ти гр.с-в намира, че в

ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е отказано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно две суми ( 39.60лв.– договорна лихва за периода от 22.11.2019г. до21.03.2020г и 24.67лв.- лихва за забава от датата на забавата -15.07.2020г. до 15.01.2021г.) Разпореждане е неправилно и трябва да бъде отменено, поради следното:

Първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение относно две от заявените суми, представляващи съответно договорна лихва и лихва за забава за периода от изискуемостта на вземането до подаване на заявлението, като се е позовал на разпоредбата на (чл.411,ал.2,т.3 от ГПК, съгласно която заповед за изпълнение не се издава, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Въззивният съд споделя становището, че заявителят претендира парично плащане по договор за кредит, сключен с потребител. Основава ли се обаче искането за договорна и мораторна лихва на неравноправни клаузи в договора ?

Съгласно чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Какви са данните в случая? – От представения договор за предоставяне на кредит №270098/23.10.2019г, се установява следното: Същият е сключен между заявителя „***“-ЕООД ката кредитор и длъжника Д. М. Д. като потребител.По силата на договора кредиторът предоставя на потребителя сумата от 600лв., която последният следва да върне при определени условия, както следва: На пет месечни вноски, платими на между 20 и 22 число от месеца, от 22 ноември 2019г. до 21 март 2020г. Размерът на вноските е намаляващ, тъй като всяка вноска включва главница от 120.00лв. и намаляваща договорна лихва. В чл.2,т.3 от договора е уговорен фиксиран лихвен процент от 40.15%, а в чл.2,т.5 годишен процент на разходите по кредита (ГПР) -48,3%.

Договорната лихва представлява печалбата на кредитора от предоставяне на кредита. Размерът на договорната лихва във всеки конкретен случай се изчислява съобразно договорения годишен лихвен процент (ГЛП) и периода, за който се претендира. Годишният лихвен процент се включва в годишния процент на разходите по 3 кредита. Законодателят не е регламентирал максимален размер на годишния лихвен процент по договорите за кредит, но в допълнението на Закона за потребителския кредит (ЗПК), обн. в ДВ бр.35/2014г., в сила от 23.07.2014г., се предвижда максимален размер на Годишния процент на разходите (ГПР), както следва: Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК,годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.19,ал.5 от ЗКП,клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Следователно, ако при един договор за потребителски кредит, уговореният ГПР е съобразен с разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК, следва категорично да се приема, че ГЛП по договора, който е елемент от ГПР и затова винаги е в по-малък размер, е съобразен със закона и добрите нрави и уговярянето му не представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143,ал.1 от ЗЗП.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на чл.19,ал.4 от ЗПК. Постановление на Министерския съвет №426/18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения този размер е регламентиран като основният лихвен процент, определен от Българска народна банка в сила от 01.01., съотв.

01.07. на текущата година плюс 10 процентни пункта. Този основен лихвен процент на 01.01.2017 г. е определен на 0%, респ. законната лихва е в размер на 10%. и от тогава не е променяна. Следователно максималния годишен процент на разходите, определен в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК е 50%. Следователно, уговореният между страните в чл.2,т.5 от договора ГПР от 48,3 %. е в рамките на посочената от закона лихва.

От там следва, че и уговореният фиксиран годишен лихвен процент (ФГЛП) от 40.15% съгласно чл.2,т.3 от договора е в рамките на закона и не противоречи на добрите нрави.

Пред вид на изложеното, въззивният съд приема, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 39..60лв., представляваща договорна лихва, се основава на неравноправна клауза, тъй като както клаузата на чл.2,т.3, така и на чл.2,т.5 от договора са съобразени със законовата рамка, уредена в разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК.

Напълно незаконосъобразен и нелогичен е изводът на съда, че претендираната лихва за забава от 24.67лв., се основава на неравноправна клауза. – От данните по делото се установява, че срокът за погасяване на задължението към кредитора съгласно погасителният план е изтекъл. Съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая длъжникът- потребител е в забава и затова кредиторът има право да претендира от него заплащане на обезщетение в размер на законната лихва, както е сторил в случая. Законната лихва е нормативно определена, а не е уговорена чрез неравноправна клауза.

Клаузите, с които е уговорена неустойка действително са неравноправни, но в тази част разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.

4

Мотивиран от горното, въззивният съд намира, че в обжалваната част ( относно договорната и мораторната лихва) Разпореждане №412/11.05.2021г. следва да бъде отменено и вместо него да бъде разпоредено да се издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за следните суми:

-39.60лв.( тридесет и девет лв. и 60ст) – договорна лихва за периода от 22.11.2019г. до21.03.2020г;

-24.67лв.( двадесет и четири лв. и 67ст)- лихва за забава от датата на забавата -15.07.2020г. до 15.01.2021г.

По изложените съображения,

Плевенският

Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 412/11.05.2021 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по гр.д.№279/2021г, В ЧАСТТА, с която е отказано издаване Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 39.60лв.( тридесет и девет лв. и 60ст) – договорна лихва за периода от 22.11.2019г. до 21.03.2020г. и за сумата от 24.67лв.

( двадесет и четири лв. и 67ст)- лихва за забава от датата на забавата -15.07.2020г. до 15.01.2021г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на„***“-ЕООД, ЕИК-2011966810, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“***“№17, срещу длъжника Д. М. Д., ЕГН-*** с постоянен адрес в с.***, ОбщинаЧервен бряг, Област-Плевен, ул.“***“№“,за следните суми, произтичащи от „Договор за предоставяне на кредит №270098“, сключен на 23.10.2019г.:

-39.60лв.( тридесет и девет лв. и 60ст) – договорна лихва за периода от 22.11.2019г. до21.03.2020г;

-24.67лв.( двадесет и четири лв. и 67ст)- лихва за забава от датата на забавата -15.07.2020г. до 15.01.2021г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.

5