Решение № 263176 от 18.05.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

№………………гр.София,

18.05.2021г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV „В“ състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

ЧЛЕНОВЕ:

Златка Чолева Димитър Ковачев при участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр.дело № 12754 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Обжалва се решение от 10.01.2019 г. по гр.д. № 64118/2016 г. на СРС, 45 с-в. в частта, с която

„З.А.“ АД е осъдено да заплати на „С.“ ЕООД сума в размер на 8743, 26 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по товарен автомобил./ „Мерцедес“ 4141К Актрос, рег. № ******* по застраховка „Каско“,претърпени от ПТП, реализирано на 17.02.2016 г. в с.Брегово, община Хасково, ведно със законната лихва от 10.11.2016 г.- до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над 8743,26 лв. до пълния предявен размер от 11975,78 лв.

Решението се обжалва в горепосочената част от ответника „З.А.“ АД.

Въззивникът поддържа доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Възразява, че в представеното по делото свидетелство за регистрация част I за процесния автомобил, в т. „G“ е описана маса на превозното средство от 15 400 кг., а в т. „F.

2“ e посочена допустимата максимална маса, определена от компетентните органи на 32 000 кг. Поддържа довод, че първоинстанционният съд не се е съобразил с материалната доказателствена сила на представения официален документ , а е кредитирал частен документ, издаден от „Б.С.А.“ ЕООД. Счита, че в резултат на това от първоинстанционния съд е изведе погрешният извод за максималната допустима маса на автомобила. Твърди се, че е налице случай на груба небрежност по смисъла на общите условия към застрахователния договор, тъй като процесният автомобил е бил претоварен с 1 360 кг., което е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. С изложените доводи въззивникът мотивира искането си за отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции , вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна, „С.“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение като законосъобразно и правилно. Претендира разноски за въззивното производство.

Софийски градски съд като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.

235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законния срок по чл. 259 ГПК и е процесуално допустима.

При извършената от съда проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.

Предявен е иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по повод настъпило на 17.02.2016 г. в с. Брегово, община Хасково пътно-транспортно произшествие с участието на товарен автомобил /т.а./ марка „Мерцедес“, модел „4141К Актрос“, рег. № *******, собственост на ищцовото дружество. С първоинстанционното решение искът е уважен до размера от 8743,26 лв. и е отхвърлен за разликата над тази сума- а до пълния предявен размер от 11975,78 лв. Първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е влязло в сила като необжалвано.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявения иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ, ето защо и на основание чл.272 от ГПК- препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:

Между страните по делото няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че към релевантния момент- 17.02.2016 г. те са били обвързани от валидно застрахователно правоотношение по комбинирана застраховка "Каско" и "Злополука" за процесния автомобил. Не се спори, че в срока на покритие на застрахователната полица е настъпило събитие, в резултат на което на застрахования автомобил са причинени вреди.

Спортният по делото въпрос е налице ли е бил покрит от застраховката риск, съответно налице ли е основание за застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение.

Нормата на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КЗ, дефинира застрахователният риск като обективно съществуващата вероятност от увреждане на имуществено или неимуществено благо, осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. В конкретния случай такъв застрахователен риск безспорно представлява увреждането на застрахованото моторно превозно средство, предмет на договора, в резултат на пътно-транспортно произшествие, вредите от чието настъпване застрахователят се е съгласил да покрие. Наличието на уговорени в представените Общи условия по застраховка „Каско“ основания за освобождаване на ответника от отговорност, следва да бъда преценявани през призмата на чл. 408, ал. 1 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 408 от КЗ регламентира хипотезите, при които застрахователят може да откаже да изплати обезщетението, а именно: 1/. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2/ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3/. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4/. в други случаи, предвидени в закон. Съгласно константната практика на ВКС, по приложение на идентичната разпоредба на чл. 211, ал. 1, т. 2 от КЗ /отм./ обективирана в решение № 86 от 18.07.2014 г. по т.д. № 2230/2013 г. и др., постановено по реда на чл. 290 ГПК, както и в по новата практика, формирана по прилагането на актуалния чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ – Решение № 143 от 19.01.2021 г. по т. д. № 1505/2020 г., Т.

К., І Т. О. на ВКС, за да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя, последния следва да установи, съгласно носената от него доказателствена тежест, наличието на следните предпоставки: 1) неизпълнение на задължение, което е предвидено в договора; 2) неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3) да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4) настъпването на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка. Посочената задължителна практика е приложима и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования, което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства доказването им е предвидено в договора или общите условия като основание за освобождаване от застрахователна отговорност, включително под формата на изключен риск. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, респ. чл. 211, т. 2 КЗ (отм.), в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ. обема на вредите и/или възможността за доказването им. Така - Решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015 г., II т. о., ТК.

В настоящия случай ответникът се позовава на основанието по т. 14.5 от Общите условия – груба небрежност, поради това че към момента на настъпване на процесното ПТП тежкотоварният автомобил е бил претоварен. Съгласно § 17 от гл. XVIII от

Общите условия, под груба небрежност се квалифицират всички случаи, при които вредата е вследствие на самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди. В конкретния случай, ответникът възразява, че съгласно удостоверението за техническа изправност на процесния автомобил от 22.03.2015г. , допустимата максимална маса, определена от компетентните органи е 32 000 кг., поради което към момента на настъпване на застрахователното събитие процесният автомобил е бил претоварен, тъй като масата му е била 33 360 кг., т.е.- от страна на ищеца е проявена „груба небрежност“ , изключваща ангажирането на отговорността на ответника-застраховател. Настоящият съдебен състав намира това възражение за напълно неоснователно. Видно от свидетелството за регистрация на процесния автомобил –част І , технически допустимата маса е определена на 40 000 кг., като поотделно е посочена допустимата маса на четирите моста- от 7 500 кг., 7 500кг., 13 000 кг. и 13 000кг., чийто общ сбор е 41 000кг. Технически допустимата максимална маса на товарния автомобил, определена от представителя на марката Мерцедес за България– „Б.С.А.“ ЕООД е 41 000 кг., съгласно представеното по делото удостоверение от официалния представител на производителя в РБ. По делото се установява, че към момента на произшествието общото тегло на автомобила е възлизало на 33 360 кг., но то не е надвишавало определената от компетентните органи максимално допустима маса, тъй като видно от удостоверението за техническа изправност /л.28 от делото/, в него е допусната техническа грешка относно максималната допустима маса, доколкото тя се явява сбора от отделните максимални допустими маси на четирите моста /които в това удостоверение съответстват на посочените маси в талона на автомобила и удостоверението, издадено от производителя – от 7 500 кг, 7 500кг., 13 0000кг. и 13 000кг./ и техният сбор не е 32 000 кг., а 41 000кг. Като категорично към релевантния момент, масата на автомобила не е надвишавала технически допустимата маса, посочена в свидетелството за регистрация и тази, указана от производителя, съгласно удостоверението, издадено от представителя на производителя в РБ- от 41 000 кг. Дори да се приеме, че съгласно удостоверението за техническа изправност, издадено от компетентния орган, максималната допустима маса на автомобила е 32 000кг., то в конкретния случай се установява, че тя е била надвишена с 1 360 кг.

(надвишаване с по-малко от 5 %), като с оглед този размер на превишението, не може да се приеме, че в ищеца е формирана представа и знание /предвиждане/ за опасност от настъпване на ПТП от подобен характер – подаване на пътната настилка и преобръщане на товарния автомобил, която е бил уверен, че може да предотврати. Т.е, не може да се приеме, че не е положена минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС, респ. грижата, която не би положил и най-небрежния човек при конкретната обстановка, особено като се има предвид максималната технически допустима маса. Не на последно място, както бе посочено, за да се приеме че е налице основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение, следва да се установи причинна връзка между поведението на застрахованото лице, с което се обосновава наличието на изключен риск и настъпване на застрахователното събитие. Видно от неоспореното заключение на вещото лице по назначената пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза, процесният автомобил не е бил претоварен съгласно техническите му параметри и не би следвало товара да окаже влияние върху експлоатационните му показатели. Предвид изложеното, наведеното от ответника – застраховател възражение за наличието на основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение е недоказано и следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. На последно място, размерът на присъденото на ищеца обезщетение е в рамките на доказания такъв с приетото по делото заключение на САТЕ – от 8743,26 лв.

Разпечатката съдържа 32 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa1ac168-9915-403e-877c-8e0425a0efe0