Определение № 6734 от 20.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6734 гр. София, 20.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110163008 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено при условията на разделност съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 3 779,84 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 578,33 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., 22,22 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., 4,72 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2022 г. до окончателното плащане, за които суми по ч. гр. дело № 52687/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.10.2022 г.

Ищецът „...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците М. Г. А.а – П..а и Ю. Г. А. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул... с аб. № 261186, като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок 1 от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и обезщетение за забава върху всяка от главниците. Сочи, че те не са погасили процесните вземания, поради което претендира посочените по-горе суми при условията на разделност и при следните квоти: по отношение на М. Г. А.а - П..а – 1/2, а именно: 1 889,92 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 289,16 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., 11,11 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., 2,36 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2022 г. до окончателното плащане и по отношение на Ю. Г. А. – 1/2, а именно: 1 889,92 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 289,16 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., 11,11 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., 2,36 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2022 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата М. Г. А.а – П..а, чрез адв. Д. Ч., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва единствено основанието на исковете, както и размера на погасените по давност вземания, каквото изрично възражение прави. Заявява, че погасената по давност сума за главница за цена на топлинна енергия се равнява на 391,17 лв.

Счита, че издаването на последващата изравнителна сметка не променя началната дата, от която започва да тече давностният срок, а именно: момента на настъпване на изискуемостта на прогнозната сметка, отнасяща се за съответния месец. В тази връзка посочва, че издаването на обща фактура от страна на ищеца води до незаконосъобразно увеличаване на давностния срок, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 113 ЗЗД.

Оспорва да е била собственик или ползватели на процесния имот през исковия период, тъй като липсват доказателства в тази насока, което от своя страна обуславя извод за липсата на облигационно правоотношение с ищеца. Счита, че сам по себе си формалният собственик не се явява потребител на топлинна енергия, тъй като такъв е действителният ползвател. В тази връзка посочва, че от представените от ищеца отчети и съобщения става ясно, че друго лице фигурира като потребител на топлинна енергия. Оспорва иска за главница за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като същата е извършвана от трето за спора лице – „Т..“ ООД, а не от ищеца, а освен това не са ангажирани доказателства относно настъпване на изискуемостта на това вземане. Оспорва да е изпаднала в забава, тъй като не се доказва публикуването на общата фактура на интернет – страницата на ищцовото дружество, поради 2 което оспорва и акцесорните претенции за лихва за забава. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Моли да не се назначават исканите експертизи.

Претендира и разноски.

Ответникът Ю. Г. А., чрез адв. Н. К., също е подал отговор на исковата молба, с който оспорва единствено основанието на исковете, както и размера на погасените по давност вземания, каквото изрично възражение прави. Заявява, че погасената по давност сума за главница за цена на топлинна енергия се равнява на 391,17 лв. Счита, че издаването на обща фактура не променя началната дата, от която започва да тече давностният срок, а именно: момента на настъпване на изискуемостта на прогнозната сметка, отнасяща се за съответния месец. В тази връзка посочва, че издаването на обща фактура от страна на ищеца води до незаконосъобразно увеличаване на давностния срок, което е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 113 ЗЗД. Оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот през исковия период, тъй като липсват доказателства в тази насока, което от своя страна обуславя извод за липсата на облигационно правоотношение с него. Позовава се на § 1 от ЗЗП, според който в случай на противоречие между ЗЕ и ЗЗП последният се прилага с предимство. Конкретно се позовава на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, като твърди, че в тежест на ищеца е да установи поръчване на доставката на топлинна енергия от негова страна, като в противен случай би се касаело за непоискана услуга, чието заплащане не дължи, отправяйки искане ищецът да бъде задължен да ангажира доказателства, че е поръчано доставянето на топлинна енергия. Оспорва иска за главница за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като същата е извършвана от трето за спора лице – „Т..“ ООД, а не от ищеца, а освен това не са ангажирани доказателства относно настъпване на изискуемостта на това вземане. Оспорва да е изпаднал в забава, тъй като не се доказва публикуването на общата фактура на интернет – страницата на ищцовото дружество, поради което оспорва и акцесорните претенции за лихва за забава. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Моли да не се назначават исканите експертизи. Претендира и разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже следните обстоятелства:

1) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за тях е възникнало насрещно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че са погасили претендираните вземания в случаи, че твърдят това, за което те не сочат доказателства.

3

Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

2 ) По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили дълга на падежа в случай, че твърдят това, за което те не сочат доказателства.

Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по допускане на доказателствата.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети, като доказателствената стойност на същите подлежи на преценка по същество на спора с крайния съдебен акт. Следва да се допусне изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените с исковата молба задачи, доколкото съдът дължи изследване на въпроса относно стойността на отделните месечни задължения за цена на топлинна енергия, които не са погасени по давност, в случай, че възражението на ответниците в този смисъл бъде прието за основателно. Ето защо, следва да бъде уважено и доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК. С оглед оспорванията на ответниците допускането на съдебносчетоводна експертиза не се явява необходимо, поради което това доказателствено искане на ищеца следва да се остави без уважение. Доказателствените искания на ищеца по реда на чл. 192 ГПК следва да бъдат уважени. Ето защо, на същия следва да бъдат дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото 2 броя молби по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, адресирани до посочените трети неучастващи по делото лица съответно „Т..“ ООД и Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ с посочване в тях на информацията, която се иска да бъде предоставена, след което същите ще бъдат препратени до тях.

Следва да се приложи към настоящото дело ч. гр. дело № 52687/2022 г. по описа на СРС, 79 състав.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца „...“ ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото 2 броя молби по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, адресирани до посочените трети неучастващи по делото лица съответно 1/ „Т..“ ООД и 2/ Столична община, дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ с посочване на информацията, която се иска да бъде предоставена, след което същите ще бъдат препратени до тях.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени от 4 ищеца в исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението по съдебно-техническата експертиза в размер на 260 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.