Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6 от 16.01.2023, Районен съд - Попово

Съд
Районен съд - Попово
Дело
Гражданско дело 568/2022
Вид
Решение № 6
Подписан
16.01.2023
Състав
Поля Павлинова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Попово, 16.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №

20223520100568 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 от СК.

Ищцата Ф. Х. М. от с. Г., общ. П., твърди в исковата молба, че с ответника били съпрузи от 24.11.1991 г. и от брака си имали родена една дъщеря, която понастоящем била пълнолетна.

Твърди, че в началото водили спокоен и хармоничен живот, но с годините започнали да се отчуждават един от друг. Съпругът й бил международен шофьор и често отсъствал от вкъщи, което от своя страна дало възможност на ищцата да установи, че сама се чувства по-добре.

Вече от около една година ищцата живеела и работела в друга държава, като с ответника живеели разделени. С времето освен физически, се отдалечили и емоционално. Бракът им съществувал само формално.

Предвид изложеното и като счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с развод, без да се произнася по въпроса за вината. Желае да запази брачното си фамилно име.

В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск чрез пълномощник – адв. Р. Р. от ТАК, упълномощен с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощител.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е подаден писмен отговор от ответника Б. А.

М. от с. Г., общ. П., не е изразено становище по предявения иск.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява. С писмена молба до съда ответникът изразява желание за прекратяване на сключения между страните граждански брак, както и не възразява ищцата да запази брачното си фамилно име след развода.

Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № 145/24.11.1991 г., съставен в гр. П., обл. Т. (видно от приложеното на л. 6 заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак – дубликат, издадено от Община П..) От същото удостоверение е видно, че 1 предбрачното фамилно име на съпругата е И., като при сключване на брака тя е приела да носи фамилното име на съпруга си – М.. От приложеното по делото заверено копие на удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. № 16-1662/12.05.2016 г., издадено от Община П., е видно, че Ф. Х. М., Ф. Х. И. и В. Ю. И. са имена на едно и също лице.

Няма спор, че по време на брака си съпрузите имат родена една дъщеря: Стефка Благоева А.а, родена на 19.12.1992 г., пълнолетна понастоящем (видно от приложеното заверено копие на удостоверение за раждане – дубликат, издадено въз основа на акт за раждане № 488/21.12.1992 г., съставен в гр. П., обл. Т.).

Към момента ищцата се е установила да живее и работи в Г. (видно от приложените по делото потвърждение за регистрация и споразумение за изменение на трудов договор с превод от немски на български език).

От показанията на св. Ю. С. А. от с. К., общ. Т., без родство със страните и св. Леман Х. И. от с. К., общ. Т. – сестра на ищцата, се установява, че съпрузите живеят разделени от около 2 години, че не поддържат отношения като съпрузи, както и че ищцата е категорична в желанието си гражданският й брак с ответника да бъде прекратен. И двете свидетелки заявиха, че съпрузите са живеели като семейство в с. Г., общ. П., но откакто са се разделили, ищцата при завръщането си в България, живеела в дома на майка си в с. К..

Съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, тъй като същите са последователни, взаимно непротиворечиви и не са оборени от други събрани по делото доказателства.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от основните му предпоставки – физическа и духовна близост между съпрузите.

Настоящият състав на съда приема, че фактическата раздяла между съпрузите, датираща от преди около две години, продължаваща и понастоящем, както и липсата на данни който и да било от съпрузите да е изразил намерение да подновят съвместното си съжителство и да възстановят брачните си взаимоотношения, напълно са лишили брака от присъщото му съдържание и смисъл.

Поради изложеното, съдът счита, че следва да бъде допуснат развод между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.

Предвид факта, че не е направено искане от нито една от страните за произнасяне по въпроса за вината, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Тъй като роденото от брака дете е навършило пълнолетие; няма искания за присъждане на издръжка между бившите съпрузи след прекратяване на брака; няма искания за предоставяне на ползването на семейно жилище, съдът не дължи произнасяне и по посочените въпроси.

Предвид направеното от ищцата искане за запазване на брачното й фамилно име след развода и тъй като няма пречки това искане да бъде уважено, следва да бъде постановено след прекратяване на брака същата да продължи да носи брачното си фамилно име – М..

Съдът определя държавна такса по допускането на развода – в размер 50.00 лв., които следва да бъдат заплатени поравно от страните, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между Б. А. М., ЕГН **********, от с. Г., общ. П., обл. Т., ул. ****** и Ф. Х. М., ЕГН **********, от с. Г., общ. П., обл. Т., ул. ******, сключен с 2 акт за граждански брак № 145/24.11.1991 г., съставен в гр. П., обл. Т., КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал.1 от СК.

ПОСТАНОВЯВА след развода жената Ф. Х. М. да продължи да носи БРАЧНОТО си фамилно име: М..

ОСЪЖДА Б. А. М., ЕГН **********, от с. Г., общ. П., обл. Т., ул. ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ОСЪЖДА Ф. Х. М., от с. Г., общ. П., обл. Т., ул. ******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Т..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

3