Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 219 от 02.09.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 385/2024
Вид
Решение № 219
Подписан
02.09.2024
В сила
17.09.2024
Състав
Аделина Троева, Александра Нанова, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Монтана, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело № 20241600500385 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 435, ал. 2 от ГПК, образувано по жалба на М. Н. Й. против постановление от 2 юли 2024 г. по изп. д. № 2-235/2024 г. по описа на СИС при Районен съд – Монтана и покана за доброволно изпълнение.

Жалбоподателят Й. чрез адв. М. твърди, че не дължи в пълен размер сумата, която е поканен да плати доброволно, както и разноските, определени от държавния съдебен изпълнител с постановлението от 2 юли 2024 г. Твърди, че е плащал издръжка по 180 лв месечно до юли 2024 г., т.е. задължението за 250 лв месечна издръжка частично е било изпълнявано от него. Изтъква, че не е станал причина за завеждане на изпълнителното производство, поради което разноските следва да останат в тежест на взискателката. Посочва, че с решение на МРС по гр. д. № 2607/2023 г. е увеличен размерът на месечната издръжка, която дължи на непълнолетното си дете, от 180 лв на 250 лв. По предходно изпълнително дело той е продължавал да внася месечно по 180 лв до юли 2024 г., когато е образувано изп. д. № 2-235/2024 г. Още при разглеждане на иска за увеличаване размера на издръжката е направил изявление, че е готов доброволно да плаща, затова е поискал ищцата да му предостави номера на банковата сметка, което тя не е сторила, а е поискала принудително изпълнение, от което следва, че не дължи разноски по изпълнението.

Ответницата по жалбата Р. Н. К. оспорва доводите на жалбоподателя и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Доказателствата по делото са писмени. МОС ги обсъди във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:

1

Жалбата е недопустима в една част и неоснователна в останалата по следните съображения:

Изпълнително дело № 2-235/2024 г. по описа на СИС при Районен съд Монтана е образувано по искане на Р. Н. К. като законен представител на непълнолетната си дъщеря за събиране на вземане, представляващо месечна издръжка в размер на 250 лв с длъжник М. Н. Й.. Началният момент, от който Й. дължи увеличения размер издръжка, е 29 ноември 2023 г. Установява се по делото, че с предходно решение на МРС длъжникът е бил осъден да плаща по 180 лв медечно, за което е имало изпълнително производство срещу него и сумите са събирани чрез удръжки от трудовото му възнаграждение до образуването на изп. д. № 2-235/2024 г. на 2 юли 2024 г.

Жалбоподателят оспорва размера на задължението, а жалбата е насочена срещу действие на съдебния изпълнител – изпращане покана за доброволно изпълнение, което не подлежи на обжалване. Подлежащите на обжалване действия в изпълнителни процес са изчерпателно изброени в чл. 435, ал. 2 от ГПК, като поканата за доброволно изпълнение не е сред тях. Тя не е действие на същинско изпълнение, засягащо имуществото на длъжника, а има характера на уведомление и защитава интереса на длъжника като му предоставя възможност да се освободи от задължението чрез плащане. Ако той оспорва размера на дълга или твърди, че въобще не съществува задължение, може да се защити чрез специалния установителен иск по чл. 439 от ГПК като се позове на нови факти, настъпили след постановяване на съдебното решение, представляващо основание на задължението. В тази част жалбата е недопустима, затова МОС я оставя без разглеждане.

Относно разноските, определени от държавния съдебен изпълнител с постановлението от 2 юли 2024 г., жалбата е неоснователна. С влизане на решението на МРС по гр. д. № 2607/2023 г. в сила длъжникът е могъл веднага да започне доброволно изпълнение като плаща по-високия размер на издръжката. При наличие на висящо към онзи момент изпълнително производство той е разполагал с възможност да се снабди с данни за банковата сметка на взискателката, а следва да се отбележи, че съществуват и други способи за надлежно изпълнение като напр. пощенски паричен превод или плащане лично. Държавният съдебен изпълнител е бил сезиран с искане за започване на изпълнително производство като му е бил представен изпълнителен лист, той е образувал изпълнително дело и надлежно е определил разноските, дължими от Й. съгласно чл. 79 от ГПК.

На основание горното съдът

РЕШИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба на М. Н. Й., ЕГН **********, против покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 2-235/2024 г. по описа на СИС при Районен съд – Монтана и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.д .

№ 385/2024 г. на МОС в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М. Н. Й., ЕГН **********, против постановление от 2 юли 2024 г. по изп. д. № 2-235/2024 г. по описа на СИС при Районен съд – Монтана.

В частта, с която производството по делото е прекратено, решението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3