Определение № 3397 от 03.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3397 гр. София, 03.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20238002103866 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 260382 от 27.02.2023 г. по гр.д. № 15074/2018г. на Софийски градски съд в частта му, с която след отмяна на решение от 06.02.2017 г. по гр.д.№ 34239/2011г. на Софийски районен съд, 40 състав, е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и по отношение на Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата на основание чл.108 ЗС, че В. К. Г. и Й. К. Г., като наследници на Х. М. М. са собственици по 1/16 ид. ч. от поземлен имот с площ от 469 кв. м. /по цифрови данни от 484 кв. м./, с граници: [улица]и от три страни поземлен имот с пл. № *, който имот попада върху поземлен имот с пл. № *, парцел *-за обществено обслужване, кв.

54 по действащия план на м. „И.-И. - част 1 и 2“, [населено място], означен с букви А-Б-В-ГД-А на скица Приложение № 3 към основното заключение на техническата експертиза, приета във въззивното производство, която скица, приподписана от съдебния състав, представлява неразделна част от решението; осъдено е Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, да предаде владението върху гореописания имот, както и на основание чл.109 ЗС да премахне частично попадащата в имота постройка на два етажа с метална конструкция, застъпваща 110 кв.м. от него, представляваща сграда с идентификатор * по КККР.

Касационни жалби срещу решението са подадени от Държавата и от Министерство на образованието и науката.

В жалбата на Държавата се претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1/ към кой момент следва да се преценяват предпоставките за връщане на одържавени имоти при въведено възражение за 1 материална незаконосъобразност на акта за отмяна на отчуждаване по чл. 4 ЗВСВНОИ; 2/ при отчуждаване на група недвижими имоти за общо мероприятие необходимо ли е строителството да засегне всички имоти, за да се счита, че е осъществено планираното мероприятие; 3/ реституцията може ли да засегне публична държавна собственост; 4/ необходимо ли е за даден недвижим имот да е съставен акт за държавна собственост, за да бъде определен същият за публична държавна собственост; 5/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Посочена е съдебна практика спрямо всеки от въпросите, с която обжалвания акт влиза в противоречие според касатора.

В жалбата на Министерство на образованието и науката се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по правните въпроси: 1/ какъв е фактическият състав на възстановяването на собствеността по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.; 2/ какво следва да се разбира под „започнало фактическо строителство“ по смисъла на чл. 12 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.; 3/ на кого трябва да бъде възстановено полученото парично обезщетение, получено при отчуждаването, на държавата или на общината; 4/ за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните, да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани по надлежния ред доказателства във връзка с тези факти. Към първи, втори и четвърти въпрос е посочена практика на Върховния касационен съд, от която се е отклонил въззивния съд, а по третия въпрос се поддържа липса на съдебна практика и значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответниците по двете жалби В. К. Г. и Й. К. Г. молят да не се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.

Производството е по ревандикационен и негаторен иск, предявени от В. и Й. Г. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и против Министерство на образуванието и науката. Като ответници по иска първоначално са посочени и Столична община, и Областната администрация на област София-град, но спрямо тях производството е прекратено от въззивния съд; решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.

Ищците претендират да са собственици на спорния имот въз основа на влязло в сила на 12.12.2006г. решение по гр.д.№ 1817/2002 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, допълнено с решение от 30.10.2007г. по същото дело, с което е отменено отчуждаването по отношение наследниците на Х. М. на част от имот пл. № * от стар кв. 26, нов кв.54, местност „И.-И.“ по плана на [населено място]. Твърдят, че паричното обезщетение за имота е било възстановено на 06.02.2008г. и е издадена заповед на 25.03.2009 г. заповед за деактуване от Столична община. На възстановения имот е даден проектопланоснимачен № *, но при нанасянето в кадастъра е установено, че попада върху съществуващ поземлен имот с пл. № *, който участва в УПИ *. Част от този имот е актувана 2 за като публична държавна собственост с АДС № 02841/09.03.2001г., заедно с две бивши сгради на национализирана фабрика, които са били предоставени за ползване на Средно художествено училище за приложни изкуства /СХУПИ/ към Министерство на културата, а впоследствие са предоставени за управление на Министерство на образованието и науката /МОН/, считано от 01.10.2007г. Това министерство е е извършило действия по саниране, преустройство и други СМР по отношение на процесните сгради и е заградило целия имот с пл. № * от около 9000 кв.м., въпреки че му е бил предоставен само прилежащия терен към бившите фабрични сгради с площ от около 3250 кв.м. По този начин МОН е лишило ищците от достъп до имота, а попадащата в имота на ищците част от площта на двуетажна постройка е изградена без одобрени строителни книжа и разрешение по чл.120 ЗТСУ, не е описана в АДС № 02841/09.03.2001г., няма постоянен градоустройствен статут и не фигурира в действащия ЗРП на квартала, който има отреждане за обществено жилищно строителство и за комплексно обществено обслужване. Поради това претендират установяване собствеността, предаване владението и премахване на частта от сградата, която попада в имота им. С молба - уточнение от 09.04.2019 г. ищците са посочили, че притежават по 1/16 ид. ч. от процесния имот. Ответникът Министерство на образованието и науката счита проведеното реституционно производство за непротивопоставимо, тъй като не е участвал в него. Сочи, че правото на собственост е възстановено при липса законовите предпоставки за това - мероприятието, за което е отчужден имота е изпълнено и имотът е инкорпориран в училищния двор, както и че възстановената част попада в ПИ № *, кв. 54, м. „И.-и.“ по плана на [населено място], който е публична държавна собственост.

Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, твърди, че решенията на административния съд не са противопоставими на Държавата, тъй като не е участвала в производството по постановяването им. Твърди, че е налице основание, препятстващо реституирането на имота, а именно публичноправния му характер. Счита, че решението, с което се възстановява собствеността, не е влязло в сила, тъй като обезщетението е заплатено неправилно на Столична община, а не на правоимащото лице Държавата.

От фактическа страна е безспорно, че ищците са част от наследниците на Х. М. М., починал 1945г., а именно негови правнуци. Според нотариален акт от 1915 г. наследодателят е притежавал по давностно владение на нива от 5 дка, находяща се в м. К.“, [населено място].

С влязло в сила на 12.12.2006 г. решение от 06.08.2006 г., постановено по гр.д.№ 1817/2002г. на Софийски градски съд, Административно отделение, допълнено с решение от 30.10.2007г., по жалба на наследниците на Х. М. е отменено отчуждаването на недвижим имот - част от имот пл. № * от стар кв. 26, нов кв. 54, местност „И. - И.“ по плана на [населено място], с площ от 469 кв. м., отчужден със заповед № 3064/25.05.1948 г. Отмяната на отчуждаването е постановена спрямо Столична община. На 06.02.2008 г. в полза на Столична община е възстановено полученото парично обезщетение за отчуждаването на имота. Със заповед на кмета на Столична община от 2009г. е наредено отписване от актовите книги и предаване на наследниците на Х. М. на горепосочения имот, като е посочено, че той попада в УПИ *-„за ОЖС и КОО“, кв. 54, м. „И. - и.“ и е идентичен с ПИ с 3 проектен номер *, к.л. 502, съгласно скица- проект от м. 08.2008 г., която е неразделна част от заповедта.

За идентифициране на спорния имот и установяване положението му спрямо притежавиния от Държавата и ползван от МОН терен са приети няколко технически експертизи, включително пред въззивната инстанция - основно и две допълнителни заключения.

Извършена е съпоставка между възстановения имот, оградения и ползван от МОН терен и имотите, описани в актовете за държавна собственост. Установено е, че имотът, предмет на реституционното решение, е идентичен с част от имот пл. № *, к.л. 502 /стар, емисия преди 1950 г./, попадащ в кв.26 по регулационния план от 1948г. с отреждане „за гимназия“, т.е. с отчуждената част от имота, собственост на наследниците на Х. М. по силата на нотариалния акт от 1915 г.. Този имот по актуалния кадастрален план представлява част от имот пл. № *, к.л. 502, а по регулационния план от 1989г. на местн.„И.-и.“, изменен 2001г. попада в УПИ *-за ОЖС и КОО в кв. 54. За този УПИ е предвидено изграждане на 3, 4 и 5- етажни жилищни сгради. Процесният имот е имот с проектопланоснимачен № * съгласно скицатапроект от 2009г., приложена към исковата молба. Конкретно за процесния имот предвижданото застрояване по ЗРП е с пететажна жилищна сграда.

Върху част от възстановения имот попада двуетажна сглобяема постройка с метална конструкция, която според вещите лица няма данни кога е построена и не са представени строителни книжа, удостоверяващи законността на изграждането й.

При съпоставка със съставените актове за държавна собственост се установява следното:

Акт за държавна собственост № 5080/1966 г. е съставен за парцел *, oтреден „за училище“ от кв.26, м. „И.-*е.“ по регулационния план от 1962г. с площ 6460 кв.м., заедно с две фабрични сгради на площ 440 кв.м. и стопански сгради. Посочено е в акта, че част от терена е национализиран, а друга част е общински имот от улица и стар държавен имот, както и че е предоставен за ползване на Промишлено училище за художествени занаяти. Този парцел понастоящем е част от сега съществуващия УПИ *, oтреден за „ОЖС и КОО“ в кв. 54 по действащия ЗРП от 1989 г., в който влиза имот пл. № *, с площ от 5682 кв.м. Същият имот впоследствие е преактуван с акт за общинска собственост № 1201/1997 г. Върху акта е отразено деактуване и предаване владението на наследниците на Х. М. на процесната реституирана площ от 469 кв.м. Акт за държавна собственост № 6709/30.12.1969г. е съставен за две масивни училищни сгради, построени 1953г. и 1968г., дадени за ползване на Промишлено училище за художествени занаяти. Според експертизите тези сгради се намират в оградения от МОН терен, но са различни от сградата, която попада в процесния имот. Акт за държавна собственост № 2198/1995 г. е съставен за национализиран терен 9638 кв.м., заедно с две фабрични сгради на 440 кв.м. в кв.26 по плана от 1962г. Според вещото лице имотът съответства на имот пл. № * по кадастралната основа към регулационния план от 1948г. Акт за публична държавна собственост № 02841/2001г. е съставен на база на акта от 1995 г. за двете фабрични сгради с площ 440 кв.м., ползвани за училище, бивша шпулова фабрика, с прилежащ терен 3250 кв.м. от общо национализирани 9638кв.м. Отразено е предоставяне на Средно художествено училище за приложни изкуства към Министерство на културата. Прилежащият терен попада изцяло в оградения от МОН терен.