Определение № 713 от 03.10.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. София, 02.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20228002902407 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. С. К., чрез адвокат Г. Н. Г. от АК- Ямбол против решение № 63 от 20.07.2022 г., пост. по т.д.№ 84/2022 г. на Бургаския апелативен съд, с което на основание чл. 270, ал. 3, изр. трето от ГПК е обезсилено решение № 8/11.03.2022 г. по т.д. № 62/ 2020 г. на Окръжен съд – Ямбол и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С обезсиленото първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният от „Сарно“ ЕООД – гр. София главен(предпочитан) иск, квалифициран като такъв по чл. 280 и сл. във връзка с чл. 79 от ЗЗД за сумата от 33 400 лв., претендирана като получена от ответника, но неотчетена такава по договор за поръчка, сключен между страните през м. юли 2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1.04.2020 г. до окончателното ù изплащане, както и евентуалните такива за същата сума, разгледани в поредността на предявяването им, съответно с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чието връщане се претендира поради получаването ù при първоначална липса на основание, както и с правно основание чл. 59 от ЗЗД, претендирана поради неоснователното обогатяване на ответника с нея, като законната лихва и в двата случая се претендира от датата на предявяване на иска - 1.04.2020 г.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, като постановено в противоречие с материалния закон, неговата необоснованост и 1 постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорен е изводът на въззивния съд, че предпочитаният иск е разгледан на непредявено основание - 284, ал. 2 от ЗЗД, вместо на предявеното такова по чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД, като формиран в резултат на неправилно е възприемане на фактическата обстановка, изложена в първоначалната и в допълнителната искова молба. Поддържа се възражението, че между страните по делото не е съществувала уговорка за мандатна сделка, в изпълнение на която касаторът се е задължил да закупува земеделска земя от името на ищцовото дружество, както и че заплатената сума от 33 400 лева с посочено в превода основание - „служебен аванс“, е била предназначена за разплащане на задължения на ищеца към собственици на земеделска земя, по сключени с тях договори за наем, при което касаторът е действал като негов пълномощник, а не за закупуването на такава земя. Поддържа се, че независимо от това, в обстоятелствената част на исковата молба се съдържат твърдения за мандатни правоотношения, във връзка със закупуването на земеделска земя, поради което въззивният съд неправилно е приел, че с първоинстанционното решение искът е разгледан на непредявено основание.

Счита, че като е достигнал до този извод, съставът на Бургаския апелативен съд се е произнесъл недопустимо - въз основа на различни от надлежно въведените от ищеца, правопораждащи факти и при липса на предпоставки за провеждане на производство [за отстраняване не нередовности на исковата молба] по чл. 129, ал.4 от ГПК, поради самото въззивно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, с което предявените искове са били отхвърлени като неоснователни.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК е обосновано със следните въпроси, за които касаторът счита, че са обусловили изхода на спора:

„1. Налице ли е неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. второ от ЗЗД, когато ищецът твърди устни уговорки за мандатна сделка за сключване на бъдещи покупко-продажби на земеделски земи на недвижим имот, по който се твърди, че няма изпълнение - т.е. сключени окончателни договори, като следва ли от изложеното да намерят приложение разпоредбите на чл. 79 и следв. от ЗЗД, регламентиращи договорното неизпълнение?;

2. 3адължен ли е въззивният съд да даде вярната правна квалификация на предявения иск и обвързаността му от посочената от ищеца в исковата молба правна квалификация, както и за задължението му в мотивите на решението да обсъди всички обстоятелства относно правно релевантните факти и по материалноправния въпрос за приложението на правилата за неоснователното обогатяване, когато страните са обвързани от договор за 2 мандат, който не е изпълнен или прекратен? ;

3. Как се установяват отрицателни факти в гражданския процес, при разпределение на доказателствената тежест, на кого се възлага доказването на отрицателен факт, ако и двете страни в процеса твърдят отрицателни факти, касаещи изпълнение и/или неизпълнение на едно облигационно правоотношение, в чия тежест е доказването им и какви са правните способи за тяхното установяване? ;

4. Налице ли е недопустимост на първоинстанционното решение, когато съдът е обсъдил и разгледал всички факти, твърдяни и посочени в исковата молба и в отговора към исковата молба, и се е произнесъл по предявените искове като е отхвърлил същите при условията на евентуалност?“.

Направено е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна с решението по съществото на жалбата и за връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на същия съд, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация „Сарно”ЕООД оспорва касационната жалба и наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му адв. М. Б., се поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл. 280 ГПК, тъй като формулираните от него въпроси са изцяло неотносими към предмета на спора и не са от значение за изхода на делото. Поддържа се, че видно от обстоятелствената част на исковата молба, Ямболският окръжен съд е бил сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД – за връщане на исковата сума като получена от ответника на неосъществено основание, а именно сключване на договор за поръчка, по силата на който на ответника да бъде възложено да закупи от името и за сметка на дружеството, като негов пълномощник, земеделска земя и да заплати капаро по бъдеща сделка.

Изложено е, че исковата сума е заплатена на неосъществено основание, тъй като поради поведението на ответника, който не се е явил да получи пълномощното, договор за поръчка не е бил сключен. Твърди се, че след като исковата молба не съдържа твърдение за сключен договор за поръчка, а напротив – такова, че до сключването на такъв договор не се е стигнало, съдът се е произнесъл по непредявен иск, поради което първоинстанционното решение правилно е било обезсилено от въззивния съд като недопустимо.

Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, евентуално- за оставяне на касационната жалба без уважение по същество като неоснователна, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена 3 срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

В обстоятелствената част на исковата молба, по която е образувано първоинстанционно производство, по предявения от „Сарно”ЕООД срещу К.

К. главен иск се твърди, че през м. юли 2016 г. ищцовото дружество е започнало с ответника [воденето на] преговори с цел той да им съдейства при издирването и закупуването на земеделски земи, находящи се на територията на община Средец, както и че на 22.07.2016 г. ищецът е превел по личната банкова сметка на ответника сумата от 33 400 лв., предназначена за заплащане на част от цената като капаро, по договор за продажба на земеделска земя, който ответникът е следвало да сключи от името и за сметка на ищеца, като негов пълномощник. Изложено е, че независимо от това ответникът не се е явил при нотариус за получаване на пълномощно и за изготвяне на необходимите за сключване на договора документи и такъв не е бил сключен, а контактите с ответника са били преустановени. При тези обстоятелства, в исковата молба се твърди, че ответникът дължи връщане на исковата сума при условията на втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като заплатена на очаквано, но неосъществено основание, доколкото договор за покупко-продажба на земеделска земя не е бил сключен. При условията на обективно съединяване с исковата молба са предявени евентуални искове за същата сума, чието разглеждане е обусловено от вътрешнопроцесуалното условие, че предходните бъдат отхвърлени, съответно по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, поради нейното заплащане при начална липса на основание и по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, поради неоснователното обогатяване на ответника с нея. При тези данни, с решението си по делото съставът на Ямболския окръжен съд е квалифицирал главния иск като такъв с правно основание чл. 280 и следв., във връзка с чл.79 от ЗЗД, като е изложил съображения, че по същество претенцията се основава на неизпълнение на задължението на ответника по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД в качеството на довереник да даде на ищеца - доверител сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Позовал се е на цитираната в мотивите казуална практика на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, като е посочил, че поради неформалния характер на договора за поръчка съгласието за изпълнение на определени правни действия може да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства, вкл., че за съдържанието на договора за поръчка може да се съди и от това на упълномощителната сделка, т.е. на пълномощното, с което е учредена представителна власт на довереника да извърши възложените му правни действия от името и за сметка на доверителя. Приел е обаче, че искът е неоснователен по същество, тъй като ищцовото дружество не е ангажирало никакви доказателства, установяващи наличието на договор за поръчка между страните с посоченото в исковата молба съдържание, а именно, възлагането на ответника да закупи от името и за сметка на ищеца недвижими имоти – 4 земеделски земи, по повод на което авансово е преведена процесната сума.

Като неоснователни са отхвърлени и разгледаните в поредността на предявяването им евентуалните искове за същата сума по чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.

За да обезсили първоинстанционното решение, при упражняване на правомощието си по чл. 269, изр. 1 от ГПК, и при изрично инвокирано от ищеца оплакване във въззивната жалба, съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че то е недопустимо, тъй като, поради неправилно възприемане на изложените в исковата молба фактически обстоятелства, първоинстанционният съд е приел, че претенцията на ищеца по предпочитания иск се основава на сключен с ответника договор, с който му е възложено придобиването на земеделски земи, а оттам, че тя произтича от неизпълнението на договорното му задължение по чл. 284 ал. 2 от ЗЗД за извършване на отчетна сделка, поради което е квалифицирал иска като такъв по чл. 280 и следв., във връзка с чл. 79 от ЗЗД. Оттам, с доклада по делото съдът неправилно е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже твърдението си за наличието на сключен между него и ответника договор за поръчка, какъвто ищецът не е твърдял, че съществува. Разграничил е погрешната правна квалификация, когато тя е основана на изложените в исковата молба правопораждащи факти, и която обуславя неправилност на решението, от неговата недопустимост, поради произнасянето по непредявен иск, в хипотезата на определяне предмета на делото въз основа на факти и обстоятелства, които страната не е твърдяла и на които не се е позовала.