Решение № 3097 от 21.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3097 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110113048 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от ЗК „Лев Инс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ иск с правно основание чл.411 от Кодекса за застраховане (КЗ) вр.чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата за заплащане на сумата 933.94 лева – суброгационно вземане, възникнало с плащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане за л.а. „Хюндай Туксон“ с рег.№ СВ 3168 ВМ за вреди от ПТП, настъпило на 23.06.2019г. на главен път II-56 на около 0.5 км от ж.п. прелез/разклон за с. Г.Съхране с посока гр. Павел Баня, поради пропадане в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, за което събитие е била образувана щета № 2312-1261-19-407057, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.03.2023г., до окончателното плащане, както и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 284.59 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.09.2019г. до 10.03.2023г.

Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за имуществено застраховане на увредения автомобил, като в срока на действие на договора са настъпили вреди, които ищецът твърди да е покрил. Счита, че отговорност да репарира щетите има ответникът като стопанин на републиканската пътна мрежа, в участък от който е настъпило събитието.

Пояснява, че е поканил ответника да плати търсеното вземане, но плащане не е постъпило.

Представя доказателства и прави доказателствени искания, вкл. за разпит на водача на увреденото превозно средство по делегация. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Релевира възражение за местна неподсъдност на делото. Оспорва всички обстоятелства, изложени в 1 исковата молба и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – настъпването и механизма на застрахователното събитие, съществуването на препятствието на пътя на посоченото място и време, че ответникът е отговорен пред застрахователя, наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното ПТП и причините за настъпването му. Възразява срещу наличието на валидно застрахователно правоотношение, че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение и е встъпил в правата на застрахования и че са спазени правилата на застрахователната полица. Сочи, че не е извършена проверка за употреба на алкохол или други упойващи вещества на водача.

Твърди, че вина за ПТП-то има водача на л.а. и прави възражение за съпричиняване, обосновано с довод, че е следвало да съобрази условията, на видимост, скорост и да спре (чл. 20 и чл. 2 от ЗДвП), както и че е следвало да съобрази чл. 51, ал. 2 от ЗДвП. Оспорва съдържанието на приложените към исковата молба документи. Прави искане по чл. 219 ГПК. Не възразява по исканите доказателства. Поставя въпроси към САТЕ. Представя доказателства. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Конституираните по делото трети лица – помагачи на страна на ответника „ Пътно строителна компания ЕС БИ ЕС“ АД и Трейс-Пътно Строителство“ АД, депозират становища, в които оспорват наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.

В предоставения срок представителят на ответника подава писмени бележки, в които моли исковете да се отхвърлят. Обосновава становището си с довод, че не е налице валидно застрахователно правоотношение, а ако такова се приеме за налично – оспорва претенцията по размер с довод, че част от щетите, описани от застрахователя не са в причинна връзка,както и че не са били сторени разходи за репатриране на автомобила.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Видно от представената полица /л. 9/, ищецът е застраховател по застраховка „Каско на МПС“ по полица № 93001910024846/04.04.2019г., валидна за периода 14.05.2019г.13.05.2020г., на л.а. „Хюндай Туксон“ с рег.№ СВ 3168 ВМ, с покритие „Активна грижа на пътя“ с основен покрит риск „Последици от злополука при ПТП“. Приложените Общи условия съдът намира за относими към датата на събитието съобразно посоченото в тях, че са приети с протокол от 26.04.2005г. и последно изменяни на 22.02.2018г. От съответната клауза по покритието от общите условия /клауза 5/ е видно, че настъпилото събитие представлява покрит застрахователен риск. Противно на възраженията на ответника, представената застрахователна полица носи подписа и на двете страни, т.е. се ползва със силата, придадена съгласно чл. 180 ГПК. При съобразяване на изслушаната съдебносчетоводна експертиза, се приема, че документът валидно е обвързал страните при подписването му, доколкото първата премия по него е платена към дата, предхождаща произшествието.

Налично е уведомление от С. В. до ищеца, с което е отправил претенция за плащане на обезщетение по договора. В уведомлението е посочено, че инцидентът е настъпил на 2

23.06.2019г. на път между гр. П.Баня и с. Горно Сахране по време на движение дясното колело попадна в дупка, в резултат на което има щети на автомобила – спукана дясна гума и повреден амортисьор“.

Приложен е протокол за ПТП, съставен на 23.06.2019г. от мл. Автоконтрольор при РУКазанлък, в който е отразено, че участникът - л.а. „Хюндай Туксон“ с рег.№ СВ 3168 ВМ, при движение на път II-56 преминава през участък с разбито асфалтово покритие, дупка, при което се поврежда – предно окачване и предно дясно колело – амортисьор. В схема на ПТП-то е илюстриран пътния участък, движението на автомобила, препятствието на пътя.

Налична е преписката по щета, от която е видно, че увреденият автомобил е бил на оглед, след което вредите са остойностени в размер на 933.94 лева, която сума е заплатена на 24.07.2019г. /л.27/. Сторени са разходи за репатриране в размер на 180.00 лева с ДДС /л.23/. Фактурата е от дата 29.06.2019г. и в нея не се съдържа описание от къде до къде е бил извършен транспорта. Посочен е само вида на услугата и марката и регистрационния номер на увреденото МПС.

Приложено е искане до АПИ за репаране на вредите, получена на 16.08.2019г. като е поискано плащане на сумата от 933.94 лева с включени ликвидационни разноски в нея.

Няма данни по делото в отговор на поканата ответникът да е платил.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Спорът между страните се свежда до основателността на исковата претенция, предвид възражението на ответника, че вредите не са резултат от произшествие, настъпило в резултат на пропадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на републикански път, както и че евентуално водачът на увреденото МПС има вина за причиняване на вредоносния резултат.

За изясняване на спора по делото е допусната и приета съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която разполага с необходимите познания и опит в областта, отговорил е в пълнота на поставените въпроси, поради което заключението се ползва като обективно и компетентно дадено. Заключението не е оспорено от страните при приемането му. Съгласно заключението, причина за пътно-транспортното произшествие е преминаването на л.а. „Хюндай Туксон“ по време на движение през участък с разбито асфалтово покритие. Отговорено е, че причинените вреди по л.а. „Хйндай Туксон“, описани в таблица в обстоятелствената част на заключението като гума предна, тампон макферсън, маншон преден, амортисьор преден, геометрия преден мост, без панел под чистачки, е възможно да бъдат получени и са в резултат на реализираното ПТП на 23.06.2019г. Дадена е средната пазарна стойност на щетите без „панел под чистачки“ – 802.30 лева с ДДС, и с възстановяването на тази щета – 1034.22 лева. В отговорите на въпрос пети и шести вещото лице е посочило, че няма данни за размерите на препятствието, за пътни знаци и маркировка, ограничаващи скоростта на движение. Обяснено е, че и при по-ниска скорост на движение и преминаване през препятствие и удар в гумата е възможно увреждане на 3 гума и амортисьор по автомобил. В открито съдебно заседание, изслушано, вещото лице поддържа заключението си и обяснява, че вредата не може да се получи от износване, както и че кората под чистачките трудно би се повредила от този инцидент. Заключението е прието по делото като обосновано и пълно и като такова се кредитира от съда при изграждане на решаващите изводи.

Като свидетел е разпитан водача на увредения л.а. – С. П. В., чийто показания съдебният състав цени като обективно дадени, макар лицето да е участник в произшествието.

Показанията са последователни, логични и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, поради което се приемат за обективно дадени и се ползват при изграждане на фактическите изводи. Свидетелят си спомня, че е участвал в ПТП, като в показанията си разказва механизма му. От разказа се установява, че произшествието се е случило на подбалканския път до Павел баня, на отклонението за Горно Сахране, управлявайки л.а. „Хюндай Туксон“ с около 30 км/ч в светлата част на деня и при сухо време, след като се отклонил, в близост до кръстовището на пътя, имало дупка с остри ръбове, през която преминал с едната гума на автомобила и тя била нарязана. Дупката била единична, малка, но дълбока 15-20 см., с остри ръбове и се намирала преди населеното място, непосредствено след завоя, в тази част на пътя, където било дясното колело на колата и нямало знак, който да сигнализира наличието на препятствие. На пътя нямало маркировка, нямало лента в средата на пътя и нямало насрещно движещи се автомобили. Свидетелят заявява, че не е знае за дупката, тъй като не живее в Горно Сахране, не минава постоянно по този път и не знае от кога е дупката на пътя. След произшествието свидетелят се обадил на тел. 112, дошли от КАТ и направили протокол. Свидетелят сам сменил нарязаната гума с резервна и потеглил. Пътна помощ не посетила мястото.

Спорът за механизма на ПТП и пряката причинно-следствен връзка между евентуално настъпилото произшествието и вредите се изяснява от показанията на разпитания свидетел, прието уведомление до ищеца за настъпилото застрахователно събитие, в което водачът С.

П. В. ясно и недвусмислено е посочил, че причина за увредената дясна гума и преден амортисьор е попадане на автомобила по време на движение в дупка на платното, находяща се на пътя между Павел Баня и с. Горно Сахране. Този механизъм е пояснен и при разпита на свидетеля В., който уточни, че участъкът не е бил обезопасен, нито е бил указан с пътни знаци или табели, че е с неравности, поради което не е имал възможност да възприеме същите своевременно и да намали скоростта или да спре, за да избегне увреждането. В съдебно заседание свидетелят заяви, че дупката в участъка е била единична, малка по диаметър, но дълбока и с остри ръбове, поради което при пропадането му в такава с дълбочина е срязал дясна гума. Посочва и точното местоположение на препятствието непосредствено след кръстовището, което от своя страна прави трудно забелязването на това препятствие без то да е сигнализирано. Показанията и уведомлението до застрахователя се подкрепят от протокола за ПТП.

Действително, протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила по отношение на твърдения механизъм на ПТП. Именно поради това механизмът подлежи на установяване 4 и с други средства – гласни доказателства и експертни заключения. Протоколът обаче има такава доказателствена стойност по отношение на вписаните от съставителя обстоятелства, които непосредствено е възприел – местонастъпване на удара, местоположение на препятствието, изразяващо се в неравност на пътното платно, увреждания, нанесени на застрахования автомобил. Тези обстоятелства следва да бъдат зачетени, а същите се установяват и от останалите доказателства по делото.

Предвид изложеното, съдът счита, че механизмът на ПТП е изяснен и същият кореспондира на описания от ищеца в исковата молба такъв и в приложените документи по щетата.