Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2409 от 11.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 997/2026
Вид
Определение № 2409
Подписан
11.02.2026
В сила
11.02.2026
Състав
Гинка Тодорова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.132 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2409 гр. Варна, 11.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Гинка Т. Иванова Гражданско дело № 20263110100997 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г. П. Г. от гр.

Варна срещу съдия Нейко Димитров, с която се иска ответникът да бъде осъден за извършено престъпление от общ характер.

В исковата си молба се навеждат твърдения, че всички действия и бездействия на г-н Димитров се изразяват в нарушаване и не изпълнение на служебни задължения,с цел да бъде причинена вреда на ищеца, от която са настъпили немаловажни за него последици.

Видно от съдържанието на самата молба ответникът е действал в качеството на съдия в Окръжен съд- Варна при постановяване на съдебен акт, с който се твърди, че е извършено престъпление по служба.

При така установеното от фактически страна, съдът формира следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 132 Конституцията на Република България урежда функционалния имунитет на магистратите, който ги освобождава от гражданска и наказателна отговорност за служебни действия и постановени актове, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. Наличието на функционален имунитет е абсолютна процесуална пречка /отрицателна процесуална предпоставка/ за образуване на гражданското дело. Доколкото исковата молба се основава на твърдения за извършено престъпление от общ характер в резултат от постановен съдебен акт на съдия в ОС- Варна, то производството се явява в конкретния случай недопустимо, с оглед разпоредбата на чл.132 КРБ. Още повече, че съдът не е компетентен да се произнася по такова искане, доколкото в прерогатива на Прокуратурата на РБ стои преценката, дали да образува досъдебно производство, дали да повдигне обвинение и срещу кои лица и съответно да внесе обвинителен акт в съда.

При извършена справка в Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ за периода от 05.03.2021 г. до 07.01.2025 г. въз основа на молба от Г. Г. са образувани 130 съдебни дела само по описа на РС- Варна, като 91 от тях да образувани за периода 01.01.2025 г. - 07.01.2026 г. Друга част от посочения брой съдебни производства са въз основа на молби срещу РС- Варна, ОС- Варна, АпС- Варна, други съдилища от района на Апелативен съд – Варна, както и срещу конкретни съдии, правораздаващи в тези съдилища, както и в съдилища от други апелативни райони. Генерирането на огромен брой дела с едни и същи твърдения за търпене на вреди от съдебни актове и извършени длъжностни престъпления (идентични по предмет - даване на указания на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и връщане на исковите му молби/частичните му жалби) не преследва легитимна цел – търсене на защита срещу противоправно поведение по гражданскоправен ред, а съставлява 1 очевидна злоупотреба с право. На следващо място, при несъгласи от страна на ищецът с извършено от съдията процесуално действие, то проверка на постановените актове може да бъде извършена само по реда на инстанционния контрол.В този ред на мисли, съда следва да отбележи, че ищеца не се ползва от дадената му възможност за обжалване на съдебен акт, с който смята, че са накърнени негови законни права и интереси, а инициира съдебни производства срещу този магистрат.

Броят и характерът на предявените от Г. Г. искови претенции сочи, че така той цели да изрази несъгласието си със съдебните актове и своето неудовлетворение от органите на съдебна власт, които са ги постановили - от една страна и от друга –да затрудни съдилищата при упражняване на тяхната дейност чрез предявяване на огромен брой / над 130 съдебни дела само по описа на РС- Варна/, основани на твърдение за едно и също обстоятелство, доколкото сезирания съд е обвързан от правно си задължение да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита.

В този ред на мисли, настоящият докладчик, следва да сподели и залегналото в чл. 3 ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Затова, когато страната инициирала процесуалното правоотношение не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характера на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши/ЕСПЧ по приложение на чл.

35, § 3 (а) – Условия за допустимост от ЕКЗПЧ/.Според константната практика на ВКС основните критерии за наличие на злоупотреба с право и нейните проявни форми са упражняване на правото с противоправна цел /увреждане на друг, заобикаляне на закона, накърняване на обществен интерес/; недобросъвестност при упражняване на правото; знание за липса на основание или за неверност на фактите; липса на легитимен интерес от упражняване на правото; повтарящи се или системни действия, които целят забавяне или препятстване на правосъдието. Злоупотребата с процесуални права се проявява чрез подаване на многобройни неоснователни или недопустими жалби или молби, целящи забавяне на производството или увреждане на насрещната страна, а злоупотребата с материални права – в действия, при които правото се упражнява не за да се реализира легитимен интерес, а с цел увреждане на друг или заобикаляне на закона, като съдът е длъжен да вземе мерки за преустановяване на такива действия, вкл. и чрез отказ от защита.

В конкретния случай прекратяването на производството не води до отказ от правосъдие, а до адекватен отговор на съдебната институция спрямо недобросъвестното поведение на ищеца, целящо единствено да затрудни правораздаването, а не субектът да получи защита на правнозначим интерес.

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 997/2026 г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен – Варна в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

ПРЕПИС от акта да се връчи на ищеца на посочения в исковата молба адрес.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2