Решение № 26 от 19.01.2022, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 2228/2021
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 19.01.2022
- Състав
- Дария Иванова Митева Маринова
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182 ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.182 ал.2 т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Плевен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Дария Ив. Митева Маринова при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова Административно наказателно дело № 20214430202228 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от А.Л. П. с ЕГН **********, гр София,бул.*** чрез , се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К №4497032 на ОДМВР – Плевен , с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 1400лв /хиляда и четиристотин лева/.
Релевирани са оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, както на процесуално основание, така и материално правно .
В съдебната фаза, редовно призован,жалбоподателят не се явяваи се представлява от адв. Р.И.-САК.В съдебната фаза не ангажира писмени доказателства,пледира за отмяна на НП като незаконосъобразно,поради нарушение на материалния закон.
Административно наказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОД МВР – Плевен, редовно призовани, не изпращат представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните 1 по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 16.02.21година в 11:59 часа в Извън населено място Път I-3/Бяла – Ботевград/ км.108 +675 с посока на движение гр. Долни Дъбник ,нарушението установено с техническо средство АТСС СПУКС АRН CAM S1 с толеранс – 3 % с МПС БМВ Х6М50Д вид лек автомобил с регистрационен номер *** , е извършено нарушение на скорост установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743 cd, движищо се със скорост 151 км/ч, при разрешена такава 90 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 61 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП . След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР – Плевен е издаден ЕФ серия К № 4497032 на името на А.Л. П. от гр.София. . В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.
1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1400 лв. Няма данни в Административно наказателната преписка (АНП) кога ЕФ е изпратен на лицето , но има данни че пратката е взета на 14.11.2021гкато му е връчен, както и няма данни жалбоподателят да е представил в ОДМВР – Плевен Декларация по чл. 188 от ЗДвП или дали е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни). Както и няма данни по преписката да е попълнена Декларация по чл 189 ал5 от ЗАНН,кой е управлявал въпросното МПС с което е извършено нарушението. Като е преставена справка от КАТ ,че собственик на БМВ Х6М50Д вид лек автомобил с регистрационен номер *** е А.Л. П. от гр.София.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налична 1 брои снимка за конкретния клип, на които е виден автомобилът. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № *** в процес на приближаване към автоматизираната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 156 км/ч,–записани на снимковия материал,а на ЕФ 151км/ч съответно наказуема установена скорост – 61 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч записана в ЕФ) и разрешена такава от 90 км.ч.
2
В АНП има данни относно работата и използването на конкретното АТС на процесната дата – 16.02.2021 година, когато се твърди, че е установено нарушението на жалбоподателя , представен е Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 изменена от 16.01.2018 година за условията и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от *** на вътрешните работи,протокол който се попълва от всяка смяна на мястото ,участъка за контрол времето на движение с мобилното АТСС като се отбелязва отбелязва началото и краят на контролираният участък,прави се както протокол така и снимка на контролираният участък към всеки протокол.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Плевенски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – настоящият Съдебен състав намира, че е подадена в преклузивния срок по ал.
2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.Жалбата – неправомерното управление на МПС в нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е констатирано от компетентните органи на ОДМВР – Плевен, в района на който попада град Плевен, където административното нарушение е довършено.
Констатациите в ЕФ, не се ползват с презумптивна доказателствена сила, поради което следва да бъдат доказани от АНО. Следва да бъде доказано и че при издаване на ЕФ е спазена предвидената в съответните нормативните актове процедура, доколкото същата гарантира издаването на законосъобразен санкционен акт, както и че от обективна и субективна страна съставът на вмененото нарушение, визиран в ЕФ е осъществен.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:
В настоящия случай административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с мобилно АТСС А RН CAM S1 №1174 cd (радар) на 3 основание издаден против него ЕФ. Последният, според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТС или системи. Минимално изискуемото съдържание и задължителните реквизити на ЕФ са лимитирани, с изчерпателно изброяване в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи (МВР), на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точният час на извършване на нарушението; регистрационният номер на МПС; собственикът, на когото е регистрирано ПС; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размерът на „Глобата”; срокът, сметката и начините на доброволното й заплащане. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административно наказателен процес – конкретно чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност на ЕФ следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт – аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП , едновременно с това материализиращ и констативния такъв АУАН. Преценен съобразно изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , обжалваният ЕФ от формална страна съдържа всички изискуеми лимитативно изброени реквизити за обективирано съдържание.
В Електронния фиш е посочено, че Жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1400 лева.
За да се прецени в какво е обвинен . Следва да се изследва съдържанието на посочените разпоредби:В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че „...при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:
Пътно превозно ,,
.__ /1 „ Населено място средство от:
Категория А
50
Категория В
50
Извън населено място
80
90
4
Автомагистрала
100
140
Скоростен път
90
120
Категории С, D
Категории В+Е, С+Е,
D+E
Категории Т
Категория М
Самоходни машини
50
80
100
90
50
70
100
90
50
45
40
50
45
40
Разпечатката съдържа 60 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa176ffb-95b8-4572-872a-aec45c70aca6