Решение № 858 от 24.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Пловдив, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330203052 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от С. С. Ш., ЕГН:**********, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №8504936364, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който й е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, чрез процесуалния й представител - адв. С. Ш., оспорва издадения срещу нея електронен фиш (ЕФ), като незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована, не се явява. Явява се процесуалният й представител - адв.

С. Ш., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира присъждане на разноските по делото за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна правна помощ.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт П. И., с подробно писмено становище и в съдебно заседание излага съображения за законосъобразност на обжалвания електронен фиш и моли същият да бъде потвърден, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издаден обжалваният електронен фиш, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

1

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 24.10.2021г. в 16,14 часа е установено нарушение с посочен във фиша номер, с ППС лек автомобил ПЕЖО 206 ПЛЮС, с рег. №****, с техническа допустима максимална маса 1384, в община Марица, за движение по път 64 км 45+850, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Посочено е, че нарушението е установено с устройство №10681, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 64 км 45+850.

Собственик на когото е регистрирано ППС е жалбоподателката С. С. Ш..

Нарушението е квалифицирано като такова по чл.139, ал.6 от ЗДвП и е отразено, че на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 300 лева, като собственик, на когото е регистрирано ППС.

От събраните по делото доказателства се установява извършено от жалбоподателката административно нарушение, за което е санкционирана с обжалвания електронен фиш. Цитираната разпоредба на чл.179, ал.3, във вр. с чл.187а, ал.1 от ЗДвП съдържа в себе си както задължението, така и санкцията при неговото неизпълнение, без каквото и да било съмнение какво точно е нарушението - управление на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е платена дължимата пътна такса. Субектът на нарушението, респ. на отговорността, е недвусмислено определен в разпоредбата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП, според която при установяване на нарушения по чл.179, ал.3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. Извършеното нарушение не се оспорва и от жалбоподателката.

Налице е обаче основание за отмяна на електронния фиш. Като в тази връзка съдът намира за основателно възражението на жалбоподателката относно изтекла давност за административнонаказателно преследване. Следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност: преследвателна давност, уредена в чл.34 ЗАНН и чл.80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице. Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл.80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два вида обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл.81, ал.2 НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл.81, ал.3 НК. В общия случай при наложено наказание глоба на основание чл.80, ал.1, т.5 НК 2 обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4,5 години (чл. 81, ал.3 НК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК).

В ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давност - чл.34 ЗАНН, а именно срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН);

Изпълнителна давност, уредена в чл.82 НК и чл.82 ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание. От гореизложеното е видно, че изпълнителската давност по чл.82 ЗАНН и чл.82 НК започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В смисъл, че две годишната давност по чл.82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017г. по тълк. д.

№3/2016г. на Върховен административен съд. Съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за наказанието в глоба и лишаване от права.

В конкретния случай административнонаказателно производство, в хода на което е издаден спорния ЕФ, е образувано на датата, на която нарушението е извършено, а именно на 24.10.2021г. и доколкото от тази датата до 16.05.2025г. не са предприети никакви действия от страна на АПИ за неговото връчване, то очевидно към настоящия момент давността по чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН се явява изтекла. В подкрепа на това становище е и актуалната практика на контролиращата съдебна инстанция – Решение №9211 от 28.10.2024г. на Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, постановено по КАНД № 1194/2024г., Решение №9178 от 28.10.2024г. на Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, постановено по КАНД №1269/2024г., Решение №2039 от 04.03.2025г. на Административен съд – Пловдив, ХІХ касационен състав, постановено по КАНД №73/2025г.

Поради изложените съображения атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. Предвид отмяната на наказателното постановление, право на разноски има жалбоподателят. В случая е направено своевременно искане от страна на жалбоподателката /още в депозираната жалба/ за присъждане на разноски. Приложен е и договор за правна защита и съдействие и пълномощно, като от същите е видно, че е предоставена безплатна правна помощ на жалбоподателката на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. В случаите като този, съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът 3 определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, е предвиден минимумът от 400 лева.

Тази сума следва да бъде присъдена в тежест на въззиваемата страна.

Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №8504936364, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на С. С. Ш., ЕГН:********** е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Т. Ш. от АК - Пловдив сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4