Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260384 от 17.03.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 5156/2020
Вид
Решение № 260384
Подписан
17.03.2021
В сила
07.04.2021
Състав
ГЕОРГИ ЦВЯТКОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.415в ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.62 · Кодекс на труда
  • чл.62 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.62 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.62 ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.63 ал.2 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260384/17.3.2021г. гр.Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд Варна, Наказателна колегия, Пети състав, в публично заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав: председател съдия Георги Митев, секретар

Калина Караджова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5156 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ по жалба от Д.Р.Д. *** секюрити ЕООД срещу Наказателно постановление № 03-011937/11.09.2019 г., издадено от Д.Т.Д., изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна. В жалбата въззивникът твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано и недоказано и моли съда да го отмени изцяло и да им присъди сторените разноски. В условията на евентуалност моли за намаляване на размера на наложената глоба.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата стана, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не се явява и не изпраща процесуалният представител.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията, посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.08.2019 г. служителите на Дирекция

Инспекция по труда гр.Варна – Р.Н.П. и П.Б.Б. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на Варна секюрити ЕООД в обект борса за строителни материали, намиращ се в гр.Варна ул.Мир № 2. Установили, че на обекта работи лицето С.К.К. ЕГН ********** на длъжност

„охранител“, който в собственоръчно попълнена декларация записал, че работи във Варна секюрити ООД от 01.08.2019 г. на длъжност охрана на обект строителна борса Великов в гр.Варна на ул.Мир с работно време от 17:00 до 06:00 часа, със сключен трудов договор, с месечно възнаграждение от 560 лева и че е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор, декларацията е попълнена на 20.08.2019 г. в 20:53 часа.

В хода на проверката било установено, че между работодателя Варна секюрити ЕООД и работника С.К.К. бил сключен Трудов договор № 15 от

20.08.2019 г. за длъжността „охранител“, място на работа обектите за охрана на Варна секюрити ЕООД, работно време 8 часа, с месечно трудово възнаграждение 560 лева, с начална дата на постъпване на работа 20.08.2019 г. Отдолу на договора е записано, че на работника е връчен екземпляр от трудовия договор на дата 20.08.19 г. и че работникът е постъпил на работа на 20.08.2019 г. и има подпис на работника.

От представеното от въззивника заверено копие от справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда е видно, че уведомлението за сключения трудов договор между дружеството и С.К.К. е получено в ТД на

НАП Варна с вх.№ 03388193125741/21.08.2019 г. в 10:17 часа/след часа на извършената проверка/, което е отхвърлено поради некоректни данни за фамилия. В последствие е изготвена справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда с вх.№ 03388193126581/22.08.2019 г. в 17:47 часа от НАП за Варна секюрити за сключен договор със С.К.К..

От приложената служебна бележка № 015/20.08.2020 г., издадена от Варна секюрити ЕООД, е видно, че на 20.08.2019 г. на С.К.К. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, на бележката фигурират подписите на провелия инструктажа Радослав Д.Д. и на инструктирания К..

Към административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от стр.21 на трудовата книжка на С.К.К., където е отразено, че е постъпил на работа във Варна секюрити ЕООД на 20.08.2019 г. на длъжността охранител.

Според завереното копие от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж на Варна секюрити ЕООД, на 20.08.2019 г. на С.К.К. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

За извършената проверка е съставен Протокол № ПР1927575/03.09.2019 г. за извършена проверка на Варна секюрити ЕООД.

Издаден е акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-011937/03.09.2019 г., съставен от Р.Н.П. – главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда гр.Варна на Варна секюрити ЕООД за това, че като работодател е допуснало лицето С.К.К. ЕГН ********** длъжност

„охранител“ да престира труд в негова полза в обект борса за строителни материали, намиращ се в гр.Варна ул.Мир № 2 преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в териториалната дирекция на Националната агенция по приходите. За дата на нарушението е приета 20.08.2019 г., към който момент е следвало на лицето да е връчено копие от уведомлението. Актосъставителката е приела, че дружеството е нарушило чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.

АУАН е връчен на

03.09.2019 г. на упълномощено лице Радослав Д.Д. по пълномощно № 3817/16.05.2018 г., като той не записал при предявяване на АУАН обяснения или възражения. Към преписката е приложено заверено копие от пълномощно рег.№ 3817/16.05.2018 г. по регистъра на нотариус О.С. от Д.Р.Д. *** секюрити ЕООД за Радослав Д.Д. да представлява дружеството пред всички органи.

От справка от

Търговски регистър за Варна секюрити ЕООД е видно, че управител на дружеството е Д.Р.Д..

В срока по чл.44 от ЗАНН не е подадено писмено възражение срещу АУАН.

Въз основа на съставения акт административно-наказващият орган е издал Наказателно постановление № 03-011937/11.09.2019 г., издадено от Д.Т.Д., изпълняваща длъжността директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна, с което са приети изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН, нарушението е квалифицирано по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда и на Варна секюрити ЕООД на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Наказателното постановление е изпратено на седалището и адрес на управление *** секюрити ЕООД гр.Варна ул.Ангел Кънчев № 20 ет.6 ап.50 по пощата на 02.10.2019 г., като пратката е върната на 22.10.2019 г. с отбелязване „Непотърсена“, видно от известието за доставяне.

В наказателното постановление е записано ръкописно, че за дата на връчване се счита 22.10.2019 г. по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН и има положен някакъв подпис, без да е посочено на кого е подписа.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност съдът счита от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Видно от представената обратна разписка на получателя Варна секюрити ЕООД е изпратена пратка на седалището и адрес на управление ***, съгласно приложената справка от Търговски регистър, като разписката се е върнала с отбелязване „Непотърсена“. В съобщението не е посочено, че на дружеството се изпраща именно наказателно постановление. В същото е отбелязано "НП/11937", като от така посоченото не може да се приеме, че пратката съдържа именно процесното наказателно постановление, тъй като такова указание не е налице.

Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН дава възможност на административно-наказващия орган да приеме, че наказателното постановление е връчено по този ред след щателно издирване на нарушителя. За да се приложи тази хипотеза следва по несъмнен начин да е установено, че нарушителят е щателно издирван именно за връчване на конкретното наказателно постановление.

Обстоятелството, че се връчва именно наказателно постановление следва да е установено по несъмнен начин, а не да почива на предположения. В случая макар и в посочения номер на обратната разписка като част от нея да се съдържа част номера на процесното наказателно постановление, то вписаното в тази разписка не установява, че се касае именно за това наказателно постановление.

В тежест на административно-наказващия орган е да извърши и удостовери редовно връчване на наказателното постановление съобразно изискванията на ЗАНН.

В случая наказателното постановление не е връчено срещу подпис на нарушителя, каквото е изискването на чл.58 ал.1 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН е приложима, както бе посочено по-горе, в случаи, когато за връчване на наказателното постановление след щателно издирване нарушителят не е открит. Не се установи, че е проведено щателно издирване на дружеството за връчване именно на процесното наказателно постановление. Административно-наказващият орган в нарушение на цитираната разпоредба е приел, че е приложима разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, поради което срокът за оспорване не е започнал да тече, въззивната жалба срещу наказателното постановление е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

По приложение на процесуалния закон:

При проверка на приложените към преписката АУАН и наказателно постановление съдът констатира, че както акта, така и наказателното постановление са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

По материалния закон:

С наказателното постановление на въззивното дружество е наложена санкция на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда за извършено нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда за това, че на 20.08.2019 г. е допуснало до работа С.К.К. ЕГН ********** на длъжност

„охранител“ да престира труд в негова полза в обект борса за строителни материали, намиращ се в гр.Варна ул.Мир № 2, преди да му е предоставило копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено в териториалната дирекция на Националната агенция по приходите.

От обективна страна съставът на това нарушение изисква деецът да има качеството на работодател спрямо конкретно лице и да е допуснал същото до работа без да му е предоставил екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда заверено от ТД на НАП.

В случая обжалваното наказателно постановление е съставено на въззивника в качеството на работодател. Съгласно §1 т.1 от

Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда “работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Варна секюрити ЕООД представлява работодател по смисъла на Кодекса на труда, поради което правилно е посочен като субект на административно-наказателната отговорност по този текст на закона.

В хода на съдебното следствие по безспорен начин бе установено, че към момента на проверката на място въззивното дружество е имало качеството на работодател спрямо С.К.К., който към този момент е осъществявал трудови функции като охранител на обект на въззивника. В тази насока са приложените писмени доказателства.

От цитираните по-горе доказателства по категоричен начин се установява, че на 20.08.2019 г. С.К.К. е бил на работа на обект на въззивника и е изпълнявал трудовите си функции като охранител. По време на проверката той е декларирала пред проверяващите, че работи за въззивника, че има договорено възнаграждение и подписан трудов договор.

На следващо място съдът прие за безспорно установено и това, че към момента на проверката С.К.К. не е бил получил копие от уведомление за регистрацията на трудовия договор, заверено в ТД на НАП Варна, като в тази насока е и справката за подадени уведомления. Видно от последната трудовия договор на К. е бил регистриран в ТД на НАП Варна на 22.08.2019 г. в 17:47 часа (след извършената проверка в обекта).

Разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда предвижда връчването на двата документа (трудов договор и уведомление от НАП), невръчването на който и да е от тях влече съставомерност, в случая с АУАН на въззивника е било повдигнато обвинение за невръчване на уведомлението от ТД на НАП, което обвинение по безспорен начин бе доказано в съдебното производство.