Решение № 1192 от 19.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. Бургас, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100501563 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивната жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД (ВиК ЕАД) със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3 с ЕИК 812115210, представлявано от гл.ю.к.Д. Златева против Решение №127/01.06.23г. по гр.д. № 1065/ 22 година по описа на РС-Карнобат в отхвърлителните му части, касателно установяването на вземането на дружеството за главница над 2 823,35лв. до 5646,70лв. и за установяване вземането на същото дружество за обезщетение за забава в размер над 496,37 лв. до 1032,75 лв. за периода 05.11.20г. до 30.09.22г., изключая този на действие на извънредното положение поради Ковид 19-от 13.03.20г. до 13.05.20г., като юридическото лице е осъдено да заплати на насрещната страна съдебно–деловодни разноски от 486,88 лв., съразмерно на отхвърлената част от заявените претенции.

Въззивната жалба изразява недоволство срещу решаващия извод на съда, че ответник Г. не е солидарно задължено към В и К заедно с потребител Д.Г. лице, поради което и в условията на разделност при позоваване на правилото на чл.30, ал.3 от ЗС, е прието, че вземането спрямо него е в размер на половината от предявеното от ищеца.

Изводът се сочи за неправилен, т.к. по делото нямало спор, че процесният имот е бил придобит в режим на СИО, поради което Г. се легитимирал като потребител на В и К 1 услуги, отговарящ за пълния размер на дълга, заради солидарността на отговорността на съпрузите за задълженията им спрямо трети лица по смисъла на чл.32 от СК.Позовал се е и на съдебна практика в такава насока.

Възразява се и срещу аргументите на първата инстанция, че в процеса имало данни за прекратяване на СИО, като основание за отпадане на солидарната отговорност на Г..

Ясни доказателства за разтрогване на брака в кориците на делото нямало, свидетелите установили само фактическата разделност на двамата съпрузи, но това в случая било без правно значение при липсата на данни през отчетния период да са били заявени в деловодството на оператора промени за носителя на правото на собственост, на възникнало право на строеж или на ползване на водоснабдения обект, защото съгласно чл.9а от Наредба №4/14.09.04г., за оператора посочените промени имат действие от деня на промяната по партидата на потребителя.Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия на В и К ЕАД – Бургас, при промяна на собствеността или на правото на ползване, новият и/или предишният собственик или ползвател били задължени да подадат до В и К оператора в 30 – дневен срок от датата на събитието заявление по образец за нанасянето на промяната по партидата, като представят за справка документите, които я удостоверяват.

В обобщение на горното, страната е молила за отмяна на решението в обжалваната част и за произнасяне на ново по съществото на спора, с което бъдат уважени претенциите за главница и лихви в тяхната цялост, както са били заявени.

Не са ангажирани нови доказателства. Дирят се съдебно- деловодни разноски за двете инстанции.

По делото не е представен отговор на въззивната жалба от въззиваемия - К. Д. Г. с ЕГН********** от гр.Карнобат, ул.“Екзарх Антим І“2.

Съдът констатира от данните по делото, че на л.13 от делото на БОС се намира волеизявление на въззиваем К. Г., сторено чрез адв. Стефан Кенов от БАК, озаглавено „частна жалба“(рег. №2573/12.06.23г.), описано и в придружаващото писмо на първата инстанция.

БОС обаче извежда от съдържанието му, че представлява искане за изменение на Решение № 127/01.06.23г. по гр.д.№1065/2023г. по описа на РС-Карнобат в частта за разноските на основание чл.248 от ГПК, сезиращо първоинстанционния съд, който вече се е произнесъл по него с Определение №388/14.07.23г. Следователно въззивният съд не се счита сезиран с частна жалба и не дължи произнасяне по такава.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима.

Служебната проверка на БОС по чл.269 от ГПК определя като валидно атакуваното съдебно решение и като допустимо в обжалваната част.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания , при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Производството е било образувано пред първа инстанция (РС-Карнобат), по искова молба от „Водоснабдяване и канализация" ЕАД гр. Бургас, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Б. Златева против К. Д. Г. от гр.Карнобат, съдържаща претенция да се признае за установено спрямо ответника, че последният дължи на ищеца следните суми: главница от 5 646, 70 лв., дължима по ДФ от 05.10.2020 г. с период на облагане 28.09.2019 г.- 28.09.2020г., заради установено незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи от страна на абоната; сума от 1 032, 73 лв., представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата за периода от 04.11.2020 г. до 30.09.2022 г., с изключение на периода на действие на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. включително, ведно с лихвата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 по ГПК(11.10.22г.) до окончателното изплащане на сумите. Претендирани са и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,сторени в съдебното производство, както и разноски по ЧГД №933/2022 г. на КРС.

Претенциите се позовават на следната фактическа обстановка: ответникът е клиент на „Водоснабдяване и канализация" ЕАД по силата на правоотношение, възникнало в резултат от установено незаконно присъединяване към предлагани от ВиК услуги, доставени до водоснабден обект с административен адрес *****, за който на името на К. Г. е открита партида в базата данни с абонатен № 867549, което му придавало качеството „потребител“.

Вземанията, предмет на настоящото производство, произтичали от така установеното незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи, с което били причинени имуществени вреди на дружеството, определени по размер по реда на чл.37 и чл.35 от Наредба № 4/14.09.2004 год., за което бил съставен Констативен протокол №КП-9/26.09.2020г. за незаконно присъединяване към водопроводно отклонение с диаметър 3/4.

За установеното нерегламентирано присъединяване към ВиК мрежата била изготвена и облагателна сметка, с която по реда на чл. 37 от Наредба № 4/2004 год. бил установен периода на облагане от 28.09.2019 год. - 28.09.2020 год. (или 366 дни) на база потребление по 5,04 куб.м. вода при четири часово изтичане за денонощие. Със същата облагателна сметка нанесената на ВиК оператора вреда била остойностена в размер от 5 646,68 лв., за което била издадена ДФ от 05.10.2020 г. К. Д. Г. дължал заплащане на задълженията си в 30 дневен срок от датата на издаване на съответната фактура, съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора. Върху сумата от 5 646,68 лв. ответникът дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по ДФ от 04.11.2020г. до 30.09.2022 г.( изключая периода на действие на извънредното положение в страната от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., за който не се претендират лихва), както и лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

В процесния период в дружеството не били постъпвали молби за откриване, прехвърляне или закриване на партидата на водоснабдения имот. След изпратена покана за доброволно уреждане на спора с даване на срок за изпълнение от страна на длъжника без 3 резултат, ищецът подал заявление и се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в производството по ч.гр.д.№933/22г. по описа на КРС, вземането по която обаче било оспорено своевременно от длъжника. Това обоснова правния интерес на ищеца от завеждането на настоящото исково производство.

В подадения по исковата молба отговор, ответник К. Д. Г. е оспорил претенциите като неоснователни. Заявил е, че не обитава имота в гр. Царево от 2015 г., т.к. жилището ползвала неговата бивша съпруга. Твърдял е, че е неподвижен и лежащо болен в къщата на неговата племенница в гр. Карнобат, а за него се грижели сестрите му .Допълнил е, че с оглед горното е обективно невъзможно да е извършил нерегламентирано присъединяване към ВиК мрежата и че при извършената проверка на 28.09.2020 г. е следвало да се установи кой ползва водата във въпросното жилище. Твърди още, че не му е била връчена ДФ от 05.10.2020 г., не бил поканен и за извършената проверка. Изтъкнал е, че е с настоящ адрес, регистриран от 07.10.2016 г. в гр. Карнобат и че не носи отговорност за действията на трети лица. Молил е съдът да отхвърли исковете.

С постановеното по делото съдебно решение, КРС е уважил исковете частично, в размер от 2823,35лв. за главницата, от 496,37лв. за мораторната лихва и за съразмерна част от сторените разноски, като в останалия заявен от ищеца размер, е отхвърлил претенциите.

За да постанови този краен резултат, съдът е приел, че в случая върху водоснабдения имот съществува разделна гражданска съсобственост в равни части между ответника и бившата му съпруга, поради което е намерил, че задължението на Г. е за половината от претендираната сума, явяваща се главница, а по изчислителен път върху нея е определил и размера на обезщетението за забавено плащане.

Разноските за съдебното производство са съобразени с така посочения изход от делото.

Въззивният съд споделя тези крайни правни изводи на РС-Карнобат по спора , като в тяхна подкрепа и с оглед повдигнатите от въззивника възражения, излага следните съображения:

Претенциите по делото са за установяване на вземане, по реда на чл.422 от ГПК, за главница – представляваща равностойност на доставено за процесния имот в гр.Царево количество питейна вода и отведена за пречистване такава за една календарна година, ведно с обезщетение за закъснението на дължимото изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото, установена от първата инстанция не е предмет на спор и се възприема от БОС както е констатирана от РС за следното:

Представеното по делото копие от данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от Д.И.Г. на 23.03.1998г. в Община Царево- Дирекция МДТ сочи, че тя и ответникът по делото К. Д. Г., са придобили в равни дялове етаж(втори) от двуетажната жилищна сграда, находяща се в *****, ведно с мазе и таван, без собственост върху земята. Като основание в декларацията е посочен Нотариален акт №187, том 2, д. 1005 от 25.11.1997 г. на РС Царево.

Според протокол, съставен за посочения имот от служители на "Водоснабдяване и 4 канализация" ЕАД, съгласно заповед №541 от 30.07.2014г.(вж. л.64- дело РС), водоподаването за абонатен № 867549 на името на К. Д. Г., е било прекъснато чрез демонтаж на водомер и поставяне на пломба на 20.08.2014г. в отсъствие на потребителя.

С констативен протокол №КП-9/29.09.20г. за извършена на 28.09.20г. проверка на горния адрес, е установено от служители на В и К(съставител св.Б.Д. и свидетел Д.И.) при отсъствието на съсобственик К. Г., но в присъствието на другия съсобственик Д.Д., че в имота е осъществено неправомерно свързване към водопроводната мрежа на гр.Царево без измервателен уред- водомер и връзката е направена с тръбичка с диаметър ¾ цола, а абонатът е бил прекъснат поради неплатени сметки. Поставена е пломба № 11753.

В тази връзка е съставена облагателна сметка на нарушителя К.Г. и на основание чл.37 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и ползване на В и К системи във връзка с Констативния протокол от 29.09.20г. за планова проверка на адреса, му е служебно начислено потребление за една календарна година назад(до 28.09.2019г.), по 5,04 куб.м. вода за денонощие и е формирана данъчна основа от 4705,57лв., която с ДДС от 941,11лв. възлиза на обща стойност от 5646,68лв.