Протокол № 624 от 13.11.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 624 гр. Варна, 13.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело № 20243100900619 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът А. Р. А., уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява, представлява се от адвокат К. Р., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Ответникът „ЕКО ЕГС“ ООД, уведомен от предходно съдебно заседание чрез процесуален представител, представлява се от адвокат О. Д. и от адвокат Л. Д., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Ответникът Л. С. Я., редовно призовА., не се явява, представлява се от адвокат О. Д. и от адвокат Л. Д., редовно упълномощени и приети от съда отпреди.

Вещото лице Л. И. В., уведомен от предходно съдебно заседание , явява се лично.

Вещото лице Р. Х. С., редовно уведомен по телефона, явява се лично.

Адв. Р.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.

Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх.№ 27935 от 01.10.2025 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна с информация за притежаваните от „Еко Егс“ ООД моторни превозни средства. Същото е било предоставено на вещите лица.

Адв. Р.: Да се приеме.

Адв. Д.: Да се приеме.

СЪДЪТ по доказателствата:

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото писмо с вх.№ 27935 от 01.10.2025 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Варна, ведно със справки от АИС „КАТ“ – 50 листа.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 30991 от 28.10.2025 г. по допуснатата повторна комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

Адв. Р.: Нямам възражения да бъдат изслушани вещите лица.

Адв. Д.: Нямаме възражения да бъдат изслушани вещите лица.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещите лица, изготвили повторната комплексна съдебно-счетоводна и оценителна експертиза, като пристъпва към снемане самоличността им:

Л. И. В. – 67 години, български гражданин, неосъждан, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. В.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

Р. Х. С. – 46 години, български гражданин, неосъждан, без родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за отговорността по чл.291 от НК, след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.

В. л. С.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната отговорност.

2

В.л. В. на въпроси от съда: На стр.17 от заключението в отговора на първата задача в края съм допуснал грешка. Друго число съм разделил. Нека там да се чете, че 20% от дружествените дялове са 185 400 лева.

Адв. Д. към в.л. В.: Ако оценката за пазарната стойност на дружеството се изготвяше към момента на сделката преди нейното осъществяване, за да послужи тя за обективен критерий при договаряне на цената при сделка между добронамерени страни и несвързани помежду си, при използване на метода на дисконтиране на чистите парични потоци и без наличие на използваните в експертизата обективни данни за 2020 г. – 2024 г., които към 2020 г. няма как да бъдат известни ако тогава се извършваше какви биха били обективните критерии, за да се обуслове перспективата за развитие на дружеството и на тази база да се изготви заключението по метода на дисконтиране на чистите парични потоци?

В.л. В.: По метода на дисконтираните парични потоци, когато съм го изчислил в експертизата, съм получил, че стойността е 6 456 000.

Действително съм използвал данни от следващите години на развитие на дружеството. Няма основание да се предполага, че това дружество би се развило по друг начин и да направи други печалби. Вече факт е ако се смени ръководството на дружеството, възможно е да има и друг резултат, но това няма как да го предположим. В случая мисля, че е направено най-доброто за това, че са използвани реални данни от бъдещи периоди, отколкото да се прогнозира, тъй като прогнозите дават една голяма неточност. В зависимост от това кой го прави, можем да предположим по-големи печалби или пък обратното – по-ниски печалби. В случая това е наистина обективно, защото са постигнати такива резултати в дружеството.

Адв. Д. към в.л. В.: Аз Ви питах чисто теоретично ако трябва да изготвите оценка за нуждите на една предстояща покупко-продажба на свободен пазар на едни дялове от търговско дружество към конкретен момент, за да използвате въпросния метод какви данни исторически следва да се използват, съобразно практиката?

В.л. В.: Взима се примерно за предната година и за по-предната какви са резултатите и се прогнозират – примерно с 2% увеличение или с 3, в зависимост от това кой прави експертизата. Ако аз правя, взимам обикновено 2%, че се увеличават приходите, защото е повече в сферата на по-големи 3 вероятности и биха се получили малко по-различни резултати.

Адв. Д. към в.л. В.: В зависимост от обективните данни за предходните счетоводни периоди. Има ли някаква доза субективен елемент при използване на въпросния метод на дисконтиране на чистите потоци?

В.л. В.: Тук зависи колко опитен е оценителят, който извършва експертизата.

Адв. Д. към в.л. В.: И пак подчертавам, на база обективни данни за предходни период ако трябва да се подготви някаква оценка към даден момент, която да служи за основа за преговори на страните.

В.л. В.: Точно така.

Адв. Д. към в.л. В.: Защо при определяне на пазарната стойност на дяловете на база двата използвани от Вас метода, посочени на стр.11 от експертизата на метода на чистата стойност на активите, давате тези 40%, а на метода на дисконтиране на паричните потоци 60% и допълвам въпроса си, тъй като в предходната експертиза единична, която беше изготвена, там е дадено тегловни коефициенти 50 на 50 на двата метода?

В.л. В.: Обикновено метода на чистата стойност на активите се използва тогава, когато се касае за неработещо предприятие и идеята е, че активите с тяхната стойност при една разпродажба биха донесли такъв резултат. Дисконтираните парични потоци са обективен критерий, в който се вижда какви печалби може да генерира дружеството на база и на предходна информация и ако едно дружество може да ви донесе 1 000 000 на година, не бихте го продали примерно за 1 000 000, защото и следващата година пак ще има…заради това съм дал по-голяма тежест на дисконтираните парични потоци, отколкото на чистата стойност на активите.

Адв. Д. към в.л. В.: Но отново се касае за Ваше субективно решение, така да разбирам? А някакви правила?

В.л. В.: Субективно е мнението, но след като отидох и на място се запознах със самите активи, защото и тях съм ги оценил преди това, видях, че те са доста стари и в близко време следва да се подменят голяма част от тях, поради тази причина ще се направят едни разходи и заради това печалбите за следващите години няма да са толкова големи и поради тази причина съм използвал и чистата стойност на активите като метод, който ще коригира тази 4 висока пазарна стойност, която се получава.

Адв. Д. към в.л. В.: Тези активи още към 2020 г. ли са били амортизирани да речем с предстояща необходимост от тяхната подмяна, тъй като към този момент е сделката?

В.л. В.: Някои от тях не са били, но виждате, че голяма част от тях са 2011 г. закупени и само една малка част тук от последните…това са принтери, кафе-автомати, един „Фиат“ – те са през 2019 г. закупени.

Адв. Д. към в.л. В.: Тоест към 2020 г. се е очаквало в следващите периоди да са необходими разходи за подновяване на тези активи… В.л. В.: Които обаче не са направени от..

Адв. Д. към в.л. В.: Но към 2020 г. ако не се разглеждаха обективните данни, с които разполагате в момента за извършване на експертизата, Вие на база така представените Ви данни…

В.л. В.: Щях да дам по-ниска прогноза, отколкото е направена, защото щях да предположа, че трябва да се направят тези разходи.

Адв. Д. към в.л. С.: По отношение констатацията на стр.17 от експертизата във връзка с посочената към 31.12.2019 г. сума от 303 944 лева във връзка със строеж на 2 къщи, които са отнесени към сметка 651-„Нефинансови разходи за бъдещи периоди“, ако същите бяха отнесени, както сам посочвате според Вашето експертно мнение за по-коректно като краткотраен актив незавършено производство ако ще се продават, а те са продадени как би се променил изводът на експертизата за посочената пазарна стойност? По-конкретно щеше да се увеличи или щеше да се намали?

В.л. С.: За пазарната стойност не мога да отговоря. Видял съм ги как са отнесени тези разходи, описал съм ги какъв характер имат и казвам, че не би следвало да бъдат нефинансови разходи за бъдещи периоди. Съвсем други неща се включват там.

В.л. В.: В случая в баланса дали ще бъдат на този ред, или на другия ред, където са разходи за бъдещи периоди, няма да има разлика в крайния резултат на оценката. На друг ред са, но не са примерно в пасива, а са в актива пак.

Адв. Р. към в.л. С.: Въпросът ми е във връзка с разходите за бъдещи периоди. Дали същите представляват някакви предплатени разходи, които 5 носят или не носят икономическа изгода и ако представляват такава икономическа изгода, по каква причина са изключени, след като представляват някакъв реален актив или не са?

В.л. С.: От счетоводна гледна точка съм обяснил какво представляват тези нефинансови разходи за бъдещи периоди, тоест представени като нефинансови разходи. Те нямат характер на нефинансови.

В.л. В.: В методиката за извършване на оценки те не се изключват и ние сме ги изключили, защото имаме такава задача, но има направенo в експертизата и без изключването им. Може би, задачата е възложена така, защото тогава са наречени по друг начин, а не така, както би трябвало да са разходи за бъдещи периоди. Естествено, че когато са включени, това са разходи, които са вложени за изграждането на едни къщи, които по-късно при тяхната реализация биха дошли парични средства в по-голям размер, отколкото е даже тази сума. Не би намалило стойността, а би я увеличило.

Адв. Р. към в.л. В.: Според Вас, прилагайки различните методи, давайки различни крайни стойности, според Вас кой метод от всички найпълно, най-обективно, най-точно, най-прецизно отразява стойността на едно работещо предприятие към онзи момент и към настоящия момент и с оглед това, че то е реализирало финансови печалби към момента на прехвърляне на дружествените дялове, а и след това? Доколко може да бъде меродавен критерий изключването на…

В.л. В.: Отговорът се съдържа във въпроса. Има задача, в която е написано каква е пазарната стойност на дружеството. Пазарната стойност е, когато са използвани и двата метода и тя е 4 245 000 лева, защото това с изключването на тази сума от 300 и няколко хиляди въобще не е в методологията на изготвянето на оценки. Това е пазарната стойност на дружеството и икономически няма да е изгодно под тази стойност да се продава дружеството от собствениците към онзи момент месец декември 2019 г.

Адв. Р. към в.л. С.: Дали правилно разбирам, че сумата от 303 944,13 лева, отнесена по сметка (ако не греша) 651, това представлява реално вложени материали и строително-монтажни работи за изграждане на два имота и следователно дали това представлява актив на дружеството, или разход?