Решение № 442 от 07.09.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. София, 07.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Ц. П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20251800500273 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 228 от 22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 530/2023 г. по описа на РС – Ихтиман е признато за установено по отношение на ответника С. С. П., че ищците М. К. Т. и П. И. Т. са собственици на основание покупкопродажба и давност на 229,55/1033 идеални части от ПИ (дворно място), с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18137/05.08.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Момин проход, ***, с площ от 1033 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план 254, при съседи на поземления имот по кадастрална скица: поземлени имоти с идентификатори ***;

***; ***; ***; ***; ***, като е отхвърлен иска за разликата до първоначално претендираните 384/1033 идеални части от имота.

Със същото решение е оставен без разглеждане иска на М. К. Т. и П. И.

Т. против Е. Г. Т., И. М. Т. и В. М. Т., за установяване правото на собственост върху 384/1033 идеални части от ПИ (дворно място), с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18 137/05.08.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Момин проход, ***, с 1 площ от 1033 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 254, при съседи на поземления имот по кадастрална скица: поземлени имоти с идентификатори ***; ***; ***;

***; ***; ***, като производството в тази част е прекратено.

Срещу решението, в частта, с която предявеният иск е уважен, е подадена въззивна жалба от ответника в производството - С. С. П., с доводи за необоснованост и неправилност. Жалбоподателката изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че поради неприлагане на регулацията и промяната в предназнчението на терена, предвиден за озеленяване, са се увеличили иделаните части на всеки един от съсобствениците, съобразно дела им от имота. Поддържа, че при отчуждаване в полза на държавата на част от процесния имот, съгласно Постановление на МС от 1950 г., е одържавен именно теренът, предвиден за озеленяване в регулационния план от 1977 година. В тази връзка жалбоподателката счита, че с извършената покупкопродажба през 1979 г. ищците са станали собственици единствено на 2/3 идеални части от парцел XI-254, но не и на 2/3 идеални части от целия имот с планоснимачен № 254 с площ от 1050 кв.метра. Поддържа се още, че през 1992 г. по силата на ЗВСОНИ одържавената част от процесния имот се е върнала в патримониума на наследниците на А. И., съответно те са получили 350 кв. м. и 1/3 идеална част от парцел XI-254, в кв. 18 по плана на кв. „Момин проход“, гр. Костенец от 1977 г., ведно с трети етаж от построената в него къща. Поради това според жалбоподателката праводателката й е притежавала, съответно успешно й е прехвърлила 577/1050 идеални части от процесния имот.

Във въззивната жлаба се прави и оплакване във връзка с произнасянето на първоинстанционния съд в диспозитива на решението по отношение на допълнителното придобивно основание, а именно – давностно владение. В тази връзка решението се атакува с доводи за необоснованост, доколкото според жалбоподателката липсвали мотиви по отношение на фактическия състав на посоченото придобивно основание – дали и кога е осъществявано владение, начален и краен момент, както и не са обсъдени доказателства в този смисъл.

С тези аргументи е поискано от въззивния съд да отмени обжалвания акт и вместо него да постанови ново въззивно решение по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.

В законоустановения срок е подаден отговор от П. И. Т., с който въззивната жалба се оспорва. Съгласно заявеното в отговора на въззивната жлаба след постановяване на обжалваното решение през м.ноември 2024 г., ищецът М. К. Т. внезапно е починал на 28.12.2024 г., за което обстоятелство е представено удостоверение за наследници.

С постановеното по реда на чл. 267 ГПК определение настоящият въззивен състав конституира на мястото на починалия ищец - М. К. Т., наследниците му по закон: П. И. Т., Иво М. Т. и В. М. Т., като съобрази, че по 2 отношение на последните двама не е налице хипотезата на сливане качеството на ищец и ответник в един правен субект.

В предоставения с посоченото определение срок за отговор на въззивната жалба, такъв е депозиран от Иво М. Т. и В. М. Т., като е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена от правно легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното.

РС – Ихтиман е сезиран с искова молба предявена от П. И. Т. и М. К. Т.

(починал в хода на въззивното производство и заменен от наследниците си по закон) срещу С. С. П., Е. Г. Т., И. М. Т., В. М. Т. и Ц. А. С., чрез която е предявен установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание покупко-продажба на общо 384/1033 идеални части от недвижим имот, подробно описан в исковата молба. В условията на евентуалност се твърди, че правото на собственост е придобито по давност, с непрекъснато владение считано от 1979 година.

В рамките на проведеното първо съдебно заседание пред първоинсатнционния съд, производството по делото е прекратено по отношение на ответника Ц. А. С., като определението на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С първоинсатнционното решение производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска и по отношение на ответниците Е.

Г. Т., И. М. Т. и В. М. Т., като в тази си част решението не обжалвано и е влязло в законна сила.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила и в отхвърлителната си част за разликата до първоначално претендираните 384/1033 идеални части от имота.

Настоящият съдебен състав, в изпълнение на правомощията си по чл.

269 ГПК, намира решението, в обжалваната му част , за валидно и частично допустимо.

Правото на собственост върху конкретна вещ, веднъж придобито на конкретно основание, не може да бъде придобито повторно на друго различно основание.

Следователно доколкото в настоящия случай първоинстанционният съд е установил, че ищците са собственици 229,55/1033 идеални части от процесния имот на основание покупко-продажба, то не е следвало да се произнася по отношение на въведеното при условията на евентуалност, допълнително основание за правото им на собственост върху същите идеални части, а именно – давностно владение. В тази си част решението на първоинстанционния съд е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

По очертания от оплакванията във въззивната жалба предмет на въззивен контрол, съдът намира следното.

3

Правната квалификация на главния иск е тази приета от първоинстанционния съд. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването не едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Чрез предявения положителен установителен иск ищците П. Т. и М. Т.

(заменен във въззивното производство от своите наследници по закон) искат от съда със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на собственост върху процесните идеални части от недвижимия имот, им принадлежи.

Следователно по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тяхна тежест е да установят обстоятелствата, на които основават правото си на собственост. В настоящия случай това са правна сделка - договор за покупко-продажба и при условията на евентуалност - осъщественият фактически състав на придобивната давност.

Още с отговора на исковата молба ответникът противопоставя на ищците собствени права върху процесните идеални части, като се легитимира с констативен нотариален акт от 03.08.1995 г. на името на праводателката й и последващ договор за покупко-продажба.

За установяване твърденията на страните в първоинстанционното производство са приети писмени и гласни доказателства и са изслушани заключенията по допуснатата съдебно техническа експертиза и допълнителна такава.

След самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност на делото, въззивният съд намира, че фактическата обстановка се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, поради и което на основание чл.

272 ГПК препраща към нея.

С оглед възраженията и доводите на страните във въззивната жалба и отговорите, съдът намира, че на етапа на въззивното производство между страните не е спорно, че са съсобственици на УПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Момин проход, с площ от 1033 кв. м., като съгласно заключението на вещото лице този имот, е идентичен с имот УПИ XXXIII-254, в кв. 18 (съгласно заповед на кмета на общ. Костенец от 2021 г. за изменение на плана от 1977 г.), както и с имот с планоснимачен номер 254 по плана на гр. Момин проход от 1977 г., целия с площ 1050 кв.м. от които: за 710 кв. м. е отреден парцел XI-254, в кв. 18, а 340 кв. м. са отредени за озеленяване, и частично идентичен с имот XIV-188, в кв. 9, по плана от 1956 г.

(като разликата от 138 кв. м. е от присъединени към имота площи). Спорно е какъв е обемът на правото на собственост на всяка една от страните, изразено като съотношение между идеалните части, които притежава, и площта на имота, като в тази връзка основният въпрос, на който следва да се отговори, е кой е собственик на терен от 340 кв.м. предвиден като „терен за озеленяване“ по плана от 1977 година, и представляващ реална част от имот с планоснимачен номер 254, който терен към момента е част от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Момин проход.

За да се отговори правилно на посочения въпрос следва да бъде проследени във времето положението и статутът на имота и в частност на 4 спорните 340 кв.м., по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобрази дали има прилагане на регулацията по тях.

От заключението на вещото лице се установява, че за първи път имотът е включен в регулационен план за с. Солудервентски минерални бани от 1931 г., като в него се включват части от парцели VIII-291 и IX-289 в кв. 10. В следващия регулационен план от 1956 г. за имота е предвиден парцел XIV-188, в кв. 9 по плана на с. Момин проход, с площ от 895 кв. м., като вещото лице посочва, че разликата от 138 кв.м. между този парцел и и площта на имота по действащата кадастрална карта се е получила от присъединяване на площи от изток (улица) и от юг (сега имот № 289), което е отразено в комбинирана скица към допълнителната съдебно-техническа експертиза.

Между страните в производството не е спорно че както към 1931 г., така и към 1956 г. собственик на имота е А. А. И. -праводател на ищците и наследодател на праводателката на ответника.

Съгласно Постановление № 2118/14.07.1950 г. в полза на държавата е отчужден вторият надпартерен етаж от вилата на А. А. И. от гр. Момин проход с припадащите се идеални части от общите части на сградата и празното място. В тази връзка през 1969 г. е издаден Акт за държавна собственост № 89, видно от който посоченият отчужден имот е описан като „парцел XIV, с планоснимачен номер 188, в квартал 9, от 350 кв. м. по регулационния план на Момин проход“. Тук следва да се посочи, че изложеното от ответника във въззивната жалба, по отношение на посочените 350 кв. м. и по-точно, че именно те са предмет на следващото „отчуждаване“ с плана от 1977 г., не може да бъде споделено от настоящия състав. В случая, в акта за държавна собственост, некоректно е посочена единствено площ в размер на 350 кв. м., което обаче е без значение, предвид, че на практика посочената квадратура отговаря на 1/3 идеална част от целия имот (с площ от 1050 кв. м.) и представлява реално одържавения имот. Непрецизното посочване на идеалните части като реални такива (без обаче да са реално обособени, т.е. да е на лице отделен индивидуализиран имот) в акта за държавна собственост не може да обоснове извод за идентичност на частта от имота, която е одържавена с Постановление на МС от 14.07.1950 г., с терена, предвиден едва през 1977 г. като такъв за озеленяване. Неточното отразяване произтича и от факта, че се одържавяват идеални части от поземлен имот и съществуващата в него сграда, а не целият такъв, което обстоятелство не е спорно между страните, а и е видно от приложения по делото Опис на отчуждените и освободени вили, находящи се в землището на с. Момин проход, от 10.06.1950 г. на Министерство на правосъдието, Служба – отчуждаване едрата градска покрита недвижима собственост, съгласно който е издадено постановление на МС. Както в описа така и в акта за държавна собственост е отразено, че партерният и първият етаж остават в собственост на бившия собственик на отчуждената част от имота – А. И.. Следователно по силата на закона и с оглед издаденото през 1950 г. Постановлението на МС и Акт за държавна собственост от 1969 г., следва изводът, че към 1969 г. държавата е собственик на 1/3 идеална част от имот с пл. № 188, за който е 5 предвиден парцел XIV-188, в кв. 9 по плана на с. Момин проход от 1956 година. Именно тази 1/3 идеална част от имота е възстановена на наследниците на А. И. (една от които праводателка на ответника) по реда на ЗВСОНИ през 1992 г. със заповед на Общински съвет – Костенец. Останалите партерен и първи надпартерен етаж, ведно с 2/3 идеални части от дворното място (или 700 кв. м.) към 1969 г. са останали собственост на А. И., което обстоятелство е посочено и от въззивника във въззивната жлаба.