Решение № 368 от 03.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно търговско дело № 20235001000409 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 1384/11.04.2023 г. от М. В. Д. ЕГН **********, А. Е. Д. ЕГН **********, А. Е. Д. ЕГН ********** и Д. Е. Д. ЕГН **********, всички с постоянен адрес с. С., О. С., о. С., ул. Х. Д. № * против решение № 12/27.03.2023 г., постановено по т. д. № 15/2022 г. по описа на ОС – С. в частите, с които са отхвърлени предявеният от М. В. Д. иск за разликата над 40 000.00 лева до 200 000.00 лева и исковете, предявени от А. Е. Д., А. Е. Д. и Д. Е. Д. за разликата над 24 000.00 лева до 120 000.00 лева, всички суми представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Е. С. Д., настъпила вследствие на ПТП от 23.11.2019 г., по вина на водача на автомобил марка Ф. У., рег. № *********, със сключена застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица ******** със срок на покритие от 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2021 г. до окончателното плащане.

Жалбоподателите молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното в съответните части и да уважи исковите претенции: за М. В. Д. ЕГН ********** в размер на 180 000.00 лева, за А. Е. Д. ЕГН **********, А. Е. Д. ЕГН ********** и Д. Е. Д. ЕГН ********** – по 108 000.00 лева за всеки. Претендират разноски.

Ответникът „З. А.“ АД, ЕИК ****** счита тази въззивна жалба за неоснователна.

Претендира разноски.

1

Постъпила е въззивна жалба вх. № 1613/02.05.2023 г. от „З. А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. К. № * против решение № 12/27.03.2023 г., постановено по т. д. № 15/2022 г. по описа на ОС – С. в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на М. В. Д. сумата от 40 000.00 лева, а на А. Е. Д., А. Е. Д. и Д. Е. Д. сумата от по 24 000.00 лева за всеки, всички суми представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Е. С. Д., настъпила вследствие на ПТП от 23.11.2019 г., по вина на водача на автомобил марка Ф. У., рег. № *********, със сключена застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица ******** със срок на покритие от 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2021 г. до окончателното плащане.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да обезсили обжалваното като недопустим и, алтернативно да отмени същото в съответните части и да отхвърли исковите претенции. Претендират разноски.

Ответниците по тази жалба считат, че същата е неоснователна. Претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1, чл. 498, ал. 3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Предявени от М. В. Д. ЕГН **********, А. Е. Д. ЕГН **********, А. Е. Д. ЕГН ********** и Д. Е. Д. ЕГН **********, всички с постоянен адрес с. С., О. С., о. С., ул. Х. Д.

№ * против „З. А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. С. К. № *.

Ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на М. В. Д. ЕГН ********** сумата 200 000.00 лева, а на А. Е. Д. ЕГН **********, А. Е. Д.

ЕГН ********** и Д. Е. Д. ЕГН ********** от по 120 000.00 лева на всеки, всички суми представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Е. С. Д., настъпила вследствие на ПТП от 23.11.2019 г., по вина на водача на автомобил марка „Ф., м.

У.'’, рег. № *********, със сключена застраховка Гражданска отговорност по застрахователна полица ******** със срок на покритие от 31.10.2019 г. до 30.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.11.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете. Претендира разноски.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В рамките на тази проверка, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно.

Ответникът прави възражение за недопустимост на исковите претенции поради 2 наличие на наказателно производство в досъдебна фаза, като деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство.

Посочено е, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.

124, ал. 5 ГПК. Посочено е, че порокът на решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, е недопустимост.

Това възражение е неоснователно.

Пред настоящата инстанция е представен препис от присъда № 2/11.05.2023 г., постановена по НОХД № 30/2023 г. по описа на ОС – С., влязла в сила на 27.05.2023 г., поради което няма основания за спиране на делото.

Ето защо настоящата инстанция намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По делото няма спор, че ищците са наследници по закон на Е. С. Д. ЕГН **********, починал на 05.02.2020 г. Това е видно и от представения препис от удостоверение за наследници № ******** г. (л. 12 от делото на ОС).

В исковата молба се твърди, че, на 23.11.2019 г., около 19.00 ч., в с. С., о. С., С. В. управлявал лек автомобил марка „Ф., м. У.'’ , рег. № ********* по платното за движение на ул. „Х. А.“ в с. С., в посока от изток към запад и причинил ПТП, което е довело до множество черепно-мозъчни и гръдни увреждания на Е. С. Д., наследодател на ищците, вследствие от които същият е починал.

Видно от препис от присъда № 2/11.05.2023 г., постановена по НОХД № 30/2023 г. по описа на ОС – С., влязла в сила на 27.05.2023 г., представен пред настоящата инстанция, СЛВ ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., община С., ул. Д. с. № **, е признат за виновен в това, че на 23.11.2019 г., около 19:00 часа, в с. С., община С., на ул. „Х.

А.“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф., м. У.'’ с рег.

№ *********, на около 85 м. след кръстовището образувано с ул. „В. Л.“, в посока кръстовището, образувано с ул. „Д. с.“ е нарушил правилата за движение регламентирани в ЗДвП, както следва: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - „водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не е изпълнил задължението си да намали скоростта и не е спрял при възникнала опасност за движението - появил се (паднал) пешеходец и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е. С. Д. ЕГН ********** от с. С., община С., изразяващо се в нараняване, проникващо в черепната кухина, счупване на челюст, счупване на осми гръден прешлен трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, гръдна травма хемопневмоторакс в ляво - разстройство на здравето временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК, в резултат на травматичните увреждания на 05.02.2020 г. е настъпила смъртта му, което е в пряка причинно-следствена връзка с пътнотранспортното 3 произшествие, като след деянието подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

Налице е хипотезата на чл. 300 от ГПК. Посочената присъда е задължителна за гражданския съд. Следователно са установени: деецът, деянието - процесното ПТП, неговата противоправност и вината.

Според заключението по съдебно-медицинската експертиза (л. 484 – 513 от делото на ОС), смъртта на Д. се дължала на тежка двустранна хронична бронхопневмония от застоен тип, причинила остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност, които били в пряко причинно-следствена връзка с телесните увреждания и усложненията им, получени при ПТП на 23.11.2019 г.

Видно от справка (л. 77 от делото на ОС), лек автомобил марка Ф. У., рег. № ********* е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП (23.11.2019 г.), което обстоятелство не е спорно.

Видно от писмо изх. № Л-6670/02.11.2021 г. (л. 75 от делото на ОС, от ищците е отправена претенция към ответника за заплащане на обезщетение за процесното ПТП, но няма решение за приемане на претенцията или данни за плащане. Следователно е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ.

Спорът е за размера на дължимото обезщетение.

Към момента на ПТП пострадалото лице е било на 64 години, ищец М. В. Д.

(съпруга) е била на 66 години, ищец А. Е. Д. (син) е бил на 45 години, ищец А. Е. Д.

(дъщеря) е била на 40 години и Д. Е. Д. (дъщеря) е била на 24 години.

В исковата молба се твърди, че в резултат на ПТП и смъртта на Д. на ищците били нанесени непоправими неимуществени вреди. Търпените от тях душевни болки, психически страдания и емоционални травми не можело да бъдат възмездени. Семейството било единно, задружно, живеели в хармония и разбирателство и заедно се справяли с всички пречки и трудности. Били щастливи и много се обичали, но животът ги изправил пред найтежко изпитание - да останат без спътник в живота и баща в най-важните и значими години за бъдещето на семейството. Д. бил верен спътник в живота на съпругата си М.. Двамата имали близо петдесетгодишен брак. Били заедно в радост и мъка непрекъснато. Покойният се грижел за нея, помагал й във всяко отношение и бил семейната опора в съвместния им съюз. Бил грижовен, внимателен и любящ баща и спътник, който помагал в семейството и в грижите по отглеждането и възпитанието на родените им от брака деца, в т. ч. доколкото могъл помагал и на внуците си. При ищец М. Д. се наблюдавало прогресивно влошаване на физическото и психическо състояние, изразено в много притеснение, тревожност, затруднено преглъщане, безсъние, повръщане, отслабване на килограми, страх, че умира, липса на сили и желание за всичко. Липсвало и желание да продължи да живее.

Единственият факт, който все още я държал бил трите й останали живи деца, тъй като междувременно след произшествието един от синовете й също изгубил живота си, вследствие нелечимо заболяване, което можело и да провокирано от загубата на баща му.

4

Въпреки че починалият бил пенсионер, полагал усилия да помага както на съпругата си, така и на децата си, ако не с финансова помощ, то със съвет и пример. След смъртта на съпруга и бащата болката от загубата му не стихвала, напротив, засилвала се при всеки спомен, при всеки досег с негова вещ. Претърпяната от ищците загуба била неописуема и невъзвратима. Те никога повече нямало да видят любимия мъж и баща. Нямало да споделят повече малките ежедневни радости. Нямало да бъдат заедно нито в обикновените житейски моменти, нито в най-значимите мигове, а семейните празници без него щели да бъдат безрадостни и пусти.

Видно от съдебно-психологическата експертиза (л. 543 – 564 от делото на ОС)/, вещото лице посочва отражението на смъртта на Е. Д. върху емоционалното състояние на ищците. Острата стресова реакция, която са изпитали ищците е била в пряка причинноследствена връзка със смъртта на Д. и се била оформила като протрахирана (удължена) стресова реакция и като психотравмено преживяване с различни последици за всеки от тях.

М. Д. е преживяла остра стресова реакция в момента на съобщаване на новината за произшествието. По време на лечението на Д. за нея са били налице маркери за преодоляване на кризата-смърт и прокрадване на надежда за продължаване на живота.

Въпреки че приемала с рационалната си част на съзнанието, че той е „полумъртъв човек“, другата част от психичното състояние, било компенсирано с надежда. Последното й давало сили да обгрижва съпруга си по време на болничния престой в гр. Пловдив и впоследствие до неговата смърт. Отказът да види съпруга си прегазен в първите дни след инцидента, бил свързан с психична защита. По време на престоя в болницата тя посещавала съпруга си и била тази, която координирала и организирала близките си за полаганите за него грижи.