Решение № 1 от 19.01.2024, Районен съд - Крумовград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Крумовград, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Ил. Йорданов при участието на секретаря Емилия В. Василева като разгледа докладваното от Иван Ил. Йорданов Административно наказателно дело № 20235130200047 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № Х-7-9/27.02.2023г., издадено от Началник на РДНСК-***, с което на основание чл.232, ал.1, т.1 предл.първо от ЗУТ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лв. на Г. М. А., с ЕГН **********, с: адрес: ******* №5 и ****, ул. „** №49, общ. ***, обл. ***, във функциите му на главен архитект на **** ***, за извършено нарушение на чл.140а, ал.2 от ЗУТ.

Жалбоподателят Г. М. А. счита издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на материалноправните и административно производствените правила и моли същото да бъде отменено.

Сочи, че в съставения АУАН по повод констатираното нарушение липсвало описанието на нарушението, с което не било изпълнено изискването за форма, съгласно чл.42, ал.1, т.43 от ЗАНН. Счита също, че не било налице умишлено деяние по смисъла на чл.7 от ЗАНН, за което следвало да бъде санкциониран, като излага аргументи, че в подаденото срещу АУАН възражение е изложил причините, довели до забавяне на препращането на подаденото от дружество „***** искане по реда на чл.140а от ЗУТ.

Освен това счита, че било налице извършено нарушение от страна на административнонаказващия орган при издаване на процесното наказателно постановление, като не били спазени изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, при определяне тежестта на нарушението.

Жалбоподателят в съдебното заседание не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от гл.експерт Д. У., който моли оспорваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че събраните по делото доказателства безспорно установявали вмененото на жалбоподателя нарушение, а при воденето на административнонаказателното производство не били допуснати нарушения на ЗАНН, както и че е налице техническа грешка на стр. 1 от НП, където е изписан срок от 30 дни, а не правилно изписания на стр. 2 от него, който е 7 - дневен.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от 1 фактическа страна следното:

На 24.11.2022 г. работна група в състав: Д. Б. – ст. инспектор в РДНСК-*** и К. Л. – гл.специалист в РДНСК-***,в присъствието на жалбоподателя, във връзка със Заповед №ДК-14-Х-26/21.11.2022г. на Началник РДНСК - *** извършили проверка в **** ***, по повод постъпило писмо с вх.№ИГ-1067-01-957/11.11.2022г. от ДНСК, с приложено копие от подадена жалба от К.Н. – управител на „***** и „***** гр.София относно забавяне или непроизнасяне в срок по подадени четири заявления за издаване на визи за проектиране от Гл.архитект на **** *** за имоти на гореспоменатите дружества, между които и ПИ с идентификатор **** по КК на гр.*** било отразено, че за този имот е подадено по електронна поща заявление от „***** гр.София за издаване на виза за проектиране в деловодството на ****та и заведено под №30-00-408/16.08.2022 г. Свидетелите констатирали, че към датата на проверката няма издадена виза за проектиране от гл.архитект. Установените при проверката обстоятелства били отразени в Констативен протокол № 410/24.11.2022 г. По този повод на 19.01.2023 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение по чл.140а, ал.2 от ЗУТ. Актът бил съставен от Д. Б. в присъствие на нарушителя, който го подписал и получил. На 26.01.2023 г. жалбоподателят депозирал и писмено възражение срещу съставения акт. Същото не било уважено и на 27.02.2023 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ наложил на жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лв. за извършено нарушение по чл.140а, ал.2 от ЗУТ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. Б. и К. Л., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се. От показанията на двамата свидетели се установява, че действително фактическата обстановка е такава, каквато е описана в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

Приетата за установена фактология се потвърждава и от акт за установяване на административно нарушение № Х-7/19.01.2023 г .; констативен протокол № 410/24.11,2022 г.; възражение от 27.01.2023 г. против съставен АУАН; заявление с вх.№30-00-539/20.10.

2022г.; разпечатка от деловодната програма на **** *** от 24.11.2022 г.; декларация за съгласие; предложение на възложителя за виза за проектиране и скица; констативен протокол № 33/02.02.2023 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.140а, ал.2 от ЗУТ. Разпоредбата на този член предвижда, че в 7-дневен срок от получаване на заявлението по чл. 140, ал. 1 компетентният орган по чл. 140, ал. 7 изпраща заявлението по ал. 1 на хартиен носител и по електронен път с приложено копие (извадка) от действащ подробен устройствен план до посочените в заявлението експлоатационни дружества за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят Г. М. А. е компетентното длъжностно лице с оглед функциите му на главен архитект на **** *** да изпрати заявление, заведено в **** *** за издаване на виза за проектиране за строеж „Фотоволтаичен парк с мощност 1000 кWp“ в УПИ I, кв.122 по плана на гр.***, с идентификатор **** по КК на гр.***, подадено по реда на чл.140а, ал.1 от ЗУТ от „***** , в едноседмичен срок от получаването му, на хартиен носител и по електронен път с приложено копие от действащ ПУП до посочените в заявлението ексллоатационни 2 дружества – електрическа мрежа, за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. Безспорно е, че „***** е подало заявление вх.№30-00-539/20.10. 2022 г., с което е поискало издаване на виза за проектиране за посочения обект. По повод това заявление жалбоподателят не е изпълнил свое задължение, като не е изпратил заявление, заведено в **** *** за издаване на виза за проектиране за строеж „Фотоволтаичен парк с мощност 1000 кWp“ в УПИ I, кв.122 по плана на гр.***, с идентификатор **** по КК на гр.***, подадено по реда на чл.140а, ал.1 от ЗУТ от „***** в едноседмичен срок от получаването му, на хартиен носител и по електронен път с приложено копие от действащ ПУП до посочените в заявлението ексллоатационни дружества – електрическа мрежа, за безвъзмездно предоставяне на исканите изходни данни, необходими за изработване на инвестиционния проект и на условията за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. След като заявлението е подадено на 20.10.2022 г., главният архитект е следвало да изпрати заявлението най-късно до 28.10.2022 г., но не го е сторил. Установеното деяние безспорно съставлява нарушение на разпоредбата на чл.140а, ал.2 от ЗУТ. Неправилно обаче санкцията е наложена на основание чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ, тъй като там се предвижда отговорност за длъжностно лице, което не изпълни или изпълни лошо или несвоевременно задължения, възложени му по този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и решения и предписания, основани на тях. Осъщественото от жалбоподателя деяние следва да бъде подведено под санкционната норма на чл.232, ал.1, т.5 от ЗУТ, предвиждаща да се наказва с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице, което в срок, определен с нормативен акт: не се произнесе по искане за разрешаване, процедиране и одобряване на устройствени планове и техни изменения, за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж, за съставяне или издаване на строителни книжа, скици, визи за проектиране и други; не извърши проверки или други технически услуги; не отговори на постъпила жалба; не препрати искането, съответно жалбата на компетентния орган.

Изложеното дотук налага съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, настоящата въззивна инстанция да измени наказателното постановление и приложи закон за еднакво наказуемо административно нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като преквалифицира деянието. По силата на цитирания текст от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. В случая фактите, покриващи признаците на нарушението по наказващата норма чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ са изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, а именно, че жалбоподателят не е изпълнил свое задължение, като не е изпратил заявление, заведено в **** *** за издаване на виза за проектиране за строеж. Прецизирането на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като той се защитава срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. Горното няма да доведе до промяна в размера на наказанието, тъй като наложеното такова е в минимално предвиденото от закона - "глоба" от 1 000 лв.

Наказание в такъв размер се явява справедливо и съобразено със степента на обществена опасност на деянието и нарушителя.

Извън горепосоченото относно наложилата се преквалификация на нарушението, съдът не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и 3 нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Безспорно е установено извършеното административно нарушение, с оглед събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Действително жалбоподателят е посочил във възражението си по акта , че по така подаденото заявление била констатирана непълнота тъй като липсвало Приложение 2 към него, макар да било посочено, че е приложено. Също така в него сочи, че от служители в Дирекция УТЕС били проведени много разговори със служители на „***** относно отстраняване на непълноти и това довело до забавяне на препращане на заявлението към съответните дружества. Тези възражения на жалбоподателя са неоснователни, тъй като видно от приетата като доказателство по делото разпечатка от деловодната програма на **** *** от 24.11.2022 г. от преписка образувана по заявление с вх.№30-00-539/20.10. 2022 г. на „*****, както и от събраните по делото гласни доказателства по нея няма изходяща поща към тази дата. Следователно заявителя към тази дата изобщо не е уведомяван да отстранява такива непълноти по това заявление.

Несъмнено нарушението е извършено от Г. М. А. виновно, тъй като главният архитект на ****та е знаел за изискването на чл.140а, ал.2 от ЗУТ, но въпреки това не е изпратил заявлението за издаване на виза за проектиране за строеж в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление към съответните дружества. В съдържанието на наказателното постановление изпълнителното деяние, вменено в отговорност на съответното лице, е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна. Действително в съдържанието на наказателното постановление е налице допуснато нарушение, тъй като в него е отбелязано, че заявлението е следвало да бъде изпратено в едномесечен срок, но то не влияе на доказването и установяване осъществяването на съставомерните елементи от фактическия състав на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.