Решение № 116 от 06.06.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Ловеч, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20224300500144 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение № 260112/15.10.21 г. по гражданско дело № 1147 по описа за 2020 г. на РС- Троян е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Г. Д. В. ЕГН ********** от гр.Троян ул.*** съд.адрес ***/против Н. К. Й. ЕГН ********** с адрес гр.Троян ул.“Христо Ботев№10 иск с правно основание чл.55 ал.1 пред.1 от ЗЗД за сумата 5 500 лв, отхвърлен е и като неоснователен и недоказан предявения от Г. Д. В. ЕГН ********** от гр.Троян ул.*** съд.адрес ***/против Н. К. Й. ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за сумата 5 500 лв и е осъдена Г. Д. В. с горните данни да заплати на Н. К. Й. с горните данни сумата 800 лв. съдебно-деловодни разноски, като съдебният акт е постановен при участието на третото лице-помагач на ищеца С. ДР. ИВ.

ЕГН **********.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№262287/18.11.21 г. от Г. Д. В. от *** общ.Перник чрез адв.Ц. срещу решение №260112/15.10.2021 г. постановено по гр.д.№1147/20 г. по описа на РС-Троян с оплаквания за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита за абсолютно неправилен, формиран по недопустим начин и необоснован е извода на съда, че „.. е налице основание, въз основа на което В. е превела процесната сума по сметка на ответницата, а именно връщане на заем, предоставен от нейната дъщеря Сн. Д.."

Твърди, че за да формира горния извод, съдът се позовава на свидетелските показания 1 на св. Сн. Д., сочейки, че тези показания подкрепят твърдението на ответницата, че с процесната сума В. е погасила даден заем от страна на дъщеря й и именно въз основа на свидетелските показания на св. Сн. Д., съдът е приел за установено, че през период 2004 2011 г., последната е дала на Г.В. 15000 долара и 6000 евро. Твърди, че този извод на съда, също е неправилен и напълно незаконосъобразен.

Излага, че на първо място, нито се установява от събраните по делото доказателства, нито се сочи в мотивите на обжалваното решение, как според съда са дадени така посочените суми, а на следващо място, предвид изрично съдържащата се в чл. 164, ал.1, т.З. и 4 забрана, установяването на така възприетите от съда обстоятелства посредством свидетелски показания е недопустимо.

Излага, че производството е образувано по предявени от Г. Д. В. срещу Н. К. Й. обективно съединени, в условията на евентуалност искове, както следва - главен иск по чл.

55, ал.1, пр.1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 59 ЗЗД.

Сочи, че с отговора на исковата молба, ответницата оспорва исковете, като твърди, че в периода от 2006 до 2010 г., дъщеря й - Сн. П. Д., е давала на ищцата „в заем за инвестиции" общо близо 40000 долара, които пак по твърдение на ответницата са превеждани по банкова сметка на ищцата.

Счита, че е заявено твърдение, че направеният от ищцата в полза на ответницата банков превод на сумата, предмет на настоящото производство представлява частично погасяване на заемни средства, предоставени от Сн. П. Д. - дъщерята на ответницата на Г. Д.

В., като изрично се заявява, че ответницата от своя страна е превела въпросната сума по банковата сметка на дъщеря си - Сн. Д., за което се представят писмени доказателства извлечение от банковата сметка на ответницата.

Твърди, че основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо - в случая, парична средства в общ размер 5500,00 лева, при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването на съответните преводи и да оправдава имущественото разместване. Изтъква, че общи елементи от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване, независимо дали произтичат от престационна /чл.55 ЗЗД/ или непрестационна кондикция /чл.59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.

Сочи, че в хода на производството по гр.д. 1147/2020 г., по описа на ТРС, се доказало по несъмнен начин, че на 06.01.2016 г., ищцата е превела по банковата сметка на ответницата сумата в размер на 5500,00 лева, като горното обстоятелство се установява от представените и приети писмени доказателства извлечения от банковите сметки на ищцата, включително и удостоверение издадено от банка ДСК, история на сметка, както и приложените към отговора на ИМ писмени доказателства - извлечение от банковата сметка на ответницата, удостоверяващо получаването на сумата. Твърди и нещо повече, че фактът 2 на получаване на сумата от ответницата, не е спорен и се признава с отговора на ИМ. Счита за несъстоятелно заявеното от ответната страна оспорване, че от представените и приети писмени доказателства не става ясно основанието за превод на процесната сума. В тази връзка, моли съда да вземе предвид, че посоченото в преводното нареждане основание за извършване на паричния превод е ясно и точно отразено в представените банкови документи, т.е. видно от всички документи, посоченото в преводното нареждане основание за трансфер на паричната сума е „превод". Моли съда да приеме, че изводът на първоинстанционния съд, че „.. е налице основание, въз основа на което В. е превела процесната сума по сметка на ответницата, а именно връщане на заем, предоставен от нейната дъщеря Сн. Д.", е абсолютно неправилен, необоснован и не почиващ на нито едно годно доказателство, в първоинстанционното производството.

Сочи че на първо място, в хода на производството пред PC - Троян, не се установило, че дъщерята на ответницата е предоставяла в заем на ищцата каквито и да са парични средства.

Обръща внимание, че договорът за паричен заем е реален и той се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие, парите бъдат предадени на заемателя. Твърди, че в съдебното производство съществуването на договора за заем се установява от страната, която твърди, е такъв е налице. Изтъква, че е необходимо да бъде установено, по пътя на пълно главно доказване, и то с допустимите от ГПК доказателствени средства, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума. Сочи, че елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Счита, че в случая, нито едно от изложените по-горе обстоятелства, не било доказано в хода на първоинстанционното производство, а нещо повече, доказателствените средства, посредством които ответницата се домогва да докаже, така приетите за установени от съда факти и обстоятелства са недопустими.

Наред с горното заявява, че не е налице идентичност между завените от ответницата в отговора на ИМ твърдения и твърденията на водения от нея свидетел - нейната дъщеря Сн.

Д..

Излага, че в тази връзка, първоинстанционния съд следвало да извърши преценка както на допустимостта на тези доказателства по реда на чл. 164 ГПК, както и преценка на самите показания по реда на чл. 172 ГПК, като съобрази безспорните между страните обстоятелства, а именно: роднинската връзка на свидетеля Сн. Д. с и ответницата (майка и дъщеря), както и че срещу свидетеля са налице образувани от ищцата съдебни производства - гр.д. 1103/2020 г., по описа на PC - Троян и гр.д. 80/2021 г., по описа на ОС – Ловеч, а също така е налице и образувано от свидетеля срещу ищцата съдебно производство - гр.д.

241/2020 г., по описа на ОС - Ловеч. Счита, че само изложеното по-горе, представлява самостоятелно основание да не бъдат кредитирани показанията, дадени от свидетеля Сн. Д..

3

Изтъква, че в мотивите на обжалваното решение, съдът е посочил, че е отчел горните факти, на роднинска връзка и „наведените твърдения", че между свидетеля и Г.В. се водят дела, но съвсем бланкетно и без каквито и да са конкретно посочени аргументи е приел, че следва да кредитира показанията на този свидетел, като обективни и относими към изложените обстоятелства по делото. Сочи, че горният извод сам по-себе си, също не е правилен, доколкото показанията на този свидетел изобщо не са обективни, а подробни съображения в тази връзка са изложени в депозираните по делото писмени бележки, но изобщо не са обсъдени от съда.

Твърди, че самите показания на свидетеля са необосновани и противоречиви, тъй като видно е, от протокола от проведеното на 21.05.2021 г., че едва посредством свидетелките показания на разпитания свидетел, се навеждат някакви неуточнени и необосновани обстоятелства, за наличието на предавани от свидетеля в полза на ищцата суми, без уточнен размер, основание и дата на това предаване. По-горе излага становище относно начина на доказване наличието договор за заем, което моли съда да вземе предвид.

Сочи, че при всички случаи обаче, изявлението на свидетеля, дадено в проведеното на 15.09.2021 г. о.с.з по делото, че: ,по банков път, и многократно чрез съпруга ми. Аз лично на ръка 15 хил. долара и 6 хил. евро, в периода от 2004 г. до 2011 г", (стр. 4 от протокола от о.с.з.), по никакъв начин не обосновава така формирания извод от първоинстанционния съд, че „през периода 2004-2011 г. Сн. Д. е дала на В. 15000 долара и 6000 евро". Сочи, че единствените по-конкретни, но в никакъв случай не достатъчни данни за наличие на някакво заемно правоотношение се съдържат в твърдението на свидетеля за дадена през 2011 г сума, по отношение на каквато обаче, не се навеждат правопогасяващи възражения от ответницата -последната в отговора си твърди за дадени 40000 долара в периода от 2006 до 2010 г. и то преведени по сметка на ищцата, за погасяване на които твърди, че е извършено процесното плащане.

Изтъква, че не се установява въз основа на какви точно доказателства, първоинстанционният съд е приел за доказано, че ,Д. многократно е давала на В. заеми, , без да се уговарят как точно ще й бъдат връщани", както и че „процесната сума е върната на Д., посредством нейната майка - отв. Й. на основание заем.". Счита, че горните изводи на съда не почиват на каквито и да са доказателства и по съществото си са напълно необосновани.

Намира за несериозно да се формира извод за многократно давани заеми, въз основа на изложеното от свидетеля: „Многократно в продължение на много дълъг период от време съм давала пари в заем на Г. Д. В..... По банков път, и многократно чрез съпруга ми. Аз лично на ръка 15 хил. долара и 6 хил. евро, в периода от 2004 г. до 2011 г." Приема, че горните показния, само по себе си, дори да са били допустими и обективни, каквото не са, по съществото си не установяват така формираните от съда правни изводи, а още понесериозно е да се приеме за доказано, че „процесната сума е върната на Д., посредством нейната майка - отв. Й. на основание заем." Сочи, че при липса на каквито и да са твърдения на свидетеля за наличие на такава договореност между страните моли съда да вземе предвид, че в тази връзка, свидетелят излага едностенно следните твърдения: „Аз 4 минах през доста труден период след развода ми, и имах нужда от връщане на заемите, които съм давала, многократно в продължение на много дълги години. Единственото нещо което тя е връщала обратно е 2016 година на майка ми. Майка ми ме осведоми за превод от 5500 лева, който е даден на нея, и някакво друго плащане тя осъществи, не си спомням коя година, към адвокатска кантора. Важното е да се върнат в крайна сметка парите. Не сме се разбирали точно по какъв начин.".