Определение № 903 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 903 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Кирил Ст. Петров

Зорница Анг. Езекиева като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514027 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по жалба от В. И. К. срещу Определение Рег.№ 36932 / 04.09.2025 по гр.д. №41972/2024 г. на СРС, 82 с-в, с което е изменено определение от 09.06.2025 г. в частта за разноските, които жалбоподателят следва да плати на ответника „Микро кредит“ АД, като същите са намалени от 1716 лева на 1130,24 лева.

Жалбоподателят поддържа, че присъдените разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, не са правилно определени съобразно своевременно направеното възражение за прекомерност. Позовава се на Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според което съдът не е обвързан от праговете, разписани в Наредба №1 от 09.07.2004 г. Оспорва да е съобразена фактическата и правна сложност на производството. Моли конкретния случай адвокатското възнаграждение на насрещната страна да бъде намалено на 200 лв. при отчитане на общия интерес на всички участници в съдебното производство и ниската фактическа и правна сложност на делото.

Ответникът не взема становище по жалбата.

Съдът намира следното:

С определение Рег.№ 25195 / 09.06.2025 Софийският районен съд е отменил протоколно определение от 13.05.2025 г., с което е обявил устните 1 състезания за приключени, прекратил е производството по гр. д. № 41972/2024 г. на СРС, 82 състав, на основание чл. 130 ГПК и е осъдил ищеца В. И. К. да заплати на ответника „Микро кредит“ АД, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 1 716 лева – разноски по делото. Искането за разноски ответникът е заявил своевременно – с подадено по електронен път на 12.05.2025 г. становище, което е входирано в регистратурата на 13.05.2025 г. – след часа на провеждане на заседанието, поради което е останало недокладвано на страните. С молба от 19.06.2025 г. ищецът е поискал изменение на решението в частта за разноските и намаляване на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение поради прекомерност до сумата от 200 лв. С обжалваното определение съдът е приел, че възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е своевременно заявено, доколкото искането за присъждане на разноски е входирано след приключване на устните състезания, респ. ищецът не е имало как да възрази до този момент. Приел е, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да се намали до 1 130,24 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес по делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.

Въззивният съд намира частната жалба за частично основателна. В настоящия случай исковото производство се е развило в две съдебни заседания, с приемане на писмени доказателства и експертиза. Предметът на делото е бил спорен между страните, но поради направено от ответника възражение и представени доказателства със становището от 13.05.2025 г. до постановяване на съдебен акт по същество на спора не се е стигнало – съдът е приел, че исковете нищожност на договор за кредит и връщане на даденото поради липса на основание са недопустими поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, с оглед представени доказателства за извършено от ищеца прехвърляне на вземания от финансови институции, включително от ответника, на трето за спора лице (Договор за вземания от финансови институции от 30.07.2020 г.).

Процесуалните действия по защита от страна на ответника, извън подаване на отговор на исковата молба, се изразяват в подаване на писмено становище с възражение против предоставяне на справка на назначеното вещо лице и подаване на писмено становище за недопустимост на иска. Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение с включен ДДС е в размер на 1 716 2 лв. По направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът съобразява Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C 438/22, според което Наредбата №1/2004 г. представлява забранено от чл.101, пар.1 ДФЕС хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба. Ето защо възнаграждението следва да се определи от съда, като по принцип следва да се съобразят материалният интерес, обема на извършените действия от адвоката и фактическата и правна сложност на делото. В случая делото не се отличава с висока фактическа или правна сложност, а напротив – то е едно от масовите дела, водени в СРС, което на настоящия състав е служебно известно. Материалният му интерес е 2 651,23 лв. Относно обема на предоставената защита следва да се посочи, че съдебното дирене се изчерпало с приемане на писмени доказателства и експертиза. Процесуалните действия, извършени от адвоката, се изразяват в подаване на писмен отговор и две становища по доказателствата и хода на делото. Ето защо въззивният съд приема, че макар да е правилен изводът на СРС за прекомерност, определеното възнаграждение от 1 130,24 лв. продължава да бъде несъответно на фактическата и правна сложност. Прилагайки описаните критерии за оценка на фактическата и правна сложност на делото и обем на предоставената защита, въззивната инстанция приема, че възнаграждението следва да се намали до сумата от 240 евро с включен ДДС.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното определение следва да се отмени частично, като присъденото адвокатско възнаграждение се намали до сумата от 240 евро с включен ДДС, а в останалата си част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Сумата, подлежаща на присъждане като разноски, се присъжда в настоящия акт в евро по следните съображения: Съобразно Закона за приемане на еврото в Република България, Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г. и Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, настоящият съдебен акт представлява „правен инструмент“ по смисъла на чл.1 от Регламент (ЕО) № 974/98 и в съответствие с принципа на автоматично превалутиране на суми от левове в евро (чл.11, ал.2 от Закона за приемане на еврото в Република България) стойностите следва да бъдат посочени в евро при прилагане на официалния валутен курс.

3

Ето защо в диспозитива на съдения акт сумите, за които същият има изпълнителна сила, следва да бъдат посочени в евро.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение Рег.№ 36932 / 04.09.2025 по гр.д. №41972/2024 г. на СРС, 82 с-в, с което е изменено определение от 09.06.2025 г. в частта за разноските, които жалбоподателят следва да плати на ответника „Микро кредит“ АД, като същите са намалени от 1 716 лв. на 1 130,24 лв., в частта за разликата над 240 евро до 1 130,24 лв., като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК определение от 09.06.2025 г. в частта за разноските, като ОТМЕНЯ определението в частта, с която В. И. К., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Микро кредит“ АД, ЕИК 202073629, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 1 716 лв. – сторени разноски по делото, за разликата над 240 евро .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. И. К. в останалата й част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4