Протоколно определение № 6605 от 13.04.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1747/2023
- Вид
- Протоколно определение № 6605
- Подписан
- 13.04.2023
- В сила
- 13.04.2023
- Състав
- СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 1930 от 10.02.2023 · СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
- Присъда № 181 от 26.03.2025 · СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
- Протоколно определение № 5425 от 26.03.2025 · СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА
Цитирани разпоредби
- чл.354в · Наказателен кодекс
- чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.246, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 6605 гр. София, 11.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
Съдебни
Б. Б. И.А заседатели: Л. Г. Й-С. при участието на секретаря Н.Л.В. и прокурора С. Ас. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Наказателно дело от общ характер № 20231110201747 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:56 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ И. П. Д. – редовно призован, явява се лично и с адв.К., преупълномощена от адв.Б. за днешното съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. - Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото преди повече от седем дни.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като прие, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
И. П. Д. - роден на **** в гр.София, българин, български гражданин, средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: **********, живущ в Германия, ****4, с адрес по лична карта: ****, телефонен номер за връзка: ****
СЪДЪТ, разясни на подсъдимия правата, които има в настоящото производство.
ПОДСЪДИМИЯТ - Разбрах правата си.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Считаме, че днес може да бъде проведено разпоредително заседание.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания и възражения по въпросите, посочени в чл.248 от НПК.
АДВ.К. – По т.1 - считам, че делото е подсъдно на Софийски районен съд. По т.2 - не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.3 – намирам, че така внесения обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК и Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС. При анализ на обвинителната теза се открояват редица нарушения и противоречия, които засягат отрицателно правото на защита на подсъдимия. Фактическата обстановка е изключително лаконична и на практика липсва същинското й развитие и описание. Липсва такова описание, което да очертае рамката на обвинението при изискванията на 2
Тълкувателно решение №2 и по смисъла на чл.246, ал.2 от НПК. В конкретика, липсва описание на начина на извършване на деянието. Той не предполага единствено да се изведат съставомерни елементи от нормата на повдигнатото обвинение. Изискването е да бъде така формулирана фактическата обстановка, че да укаже в какво се състои участието на предаденото на съд лице. Липсват факти относно това, къде са се намирали обектите и къде са открити, от кого са открити, при какви обстоятелства, имало ли е други лица в жилището и къде са се намирали те. Това е само една примерна част от липсващите елементи от необходимата фактическа обстановка, която ще зададе пълнота на обвинителната рамка. В настоящия случай държавното обвинение е подходило много пестеливо. Лаконично е посочено, че подсъдимият е държал наркотичните вещества, отглеждал е растения от рода на конопа и че при претърсването и изземването в жилището на подсъдимия са намерени и иззети конкретните обекти. Липсва описание на факти и обстоятелства, на които се гради обвинението и по-точно липсва обяснение защо държавното обвинение приема, че намерените и иззети обекти са свързани конкретно с подсъдимия. При така направеното описание се губи връзката с посочения доказателствен материал, който би следвало да подкрепя обвинението. За да има процесуални гаранции на правото на защита на подсъдимото лице, преди всичко в обвинителния акт трябва да има ясна обвинителна теза. Вместо това, обвинителният акт се състои главно в цитирания на изготвената по делото експертиза, без да бъде въведена фактическата обстановка, в рамките на която да се осъществи наказателното производство. Известно е, че главното предназначение на обвинителния акт е именно да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършено престъпление и участието на предаденото на съд лице, като този случай последното изискване липсва. На следващо място констатирах, че в обстоятелствената част е описано, че престъплението по чл.354в се състои в това подсъдимият да е отглеждал растения от рода на конопа, седем броя, а същевременно относно престъплението са изведени като обекти на суха листна маса, които дори са индивидуализирани отново по неясно какъв начин. В настоящата теза няма посочване на признаци на престъплението и е невъзможно да бъде разбрана действителната воля на държавното обвинение по отношение на съставомерния признак и респективно съставът на престъплението. И при 3 тази формулировка защитата не би могла да се реализира ефективно, защото: първо не са посочени съставомерните признаци на изпълнителното деяние и в какво се състои самото отглеждане на растението, по какъв начин подзащитният ми е отглеждал растенията, какви са били неговите действия, по какъв начин той е свързан с конкретните обекти. Липсата на посочването на обективните признаци на съставомерността в този случай се приравнява в липса на посочване на начина на извършване не деянието. В този случай обаче тълкувателното решение изрично регламентира, че непосочване на начина на извършване на деянието е съществено процесуално нарушение, защото представлява елемент от съставомерността на престъплението. В тази връзка е неясно и защо държавното обвинение приема, че изпълнителното деяние - отглеждане предвид следващата констатация, която ще направя, а именно: на второ място не се разбира дали волята на обвинението е, че обект по чл.354в от НК е изсушената маса или 7-те броя растения. Освен това не се разбира каква е тази изсушена листна маса и въз основа на какво се счита от държавното обвинение, че е свързано със състава на престъплението по чл.354в от НК, защото и аз лично не мога да разбера каква е връзката между изсушената маса и изпълнителното деяние - отглеждане. Тук създаващото се противоречие между констатациите относно съставомерен елемент от състава на визираната норма и неяснотата кои точно обекти визира прокуратурата и защо следва те да се подведат като елемент по чл.354в от НК. За да изпълни функцията си законосъобразно обвинението следва да е ясно, конкретно и точно без да се създава възможност или да се налага тълкуване на акта.
Игнорирането на тези процесуални изисквания обосновава непълното и неяснота във фактическото обвинение. Това е порок, с който се нарушават правата на подсъдимото лице да научи в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства и в рамките на кои факти следва да се защитава. Липсата на подробно описана фактология на практика не дава реална възможност за участие на подсъдимия и ефективно организиране на защитата в наказателния процес. Неспазването на процесуалните правила, съответно липсата на достатъчно конкретизация на обвинението е съществено нарушение на процесуалните правила по гореописаните причини обвиняемият да разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и всички онези обстоятелства, с които са свързани възникването и претендираната спрямо него наказателна отговорност, тъй като само тогава би имал възможност да ги 4 оспори изцяло или частично. С оглед изложеното намирам, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на НПК, тъй като не съдържа ясни, конкретни и непротиворечащи се факти на признаците от състава на престъплението, поради това държавното обвинение следва да формулира тезата си така, че всички обективни и субективни елементи на престъплението в обвинителния акт да бъдат ясни, непротиворечи и изложени в пълнота, тъй като цялото съдебно следствие е насочено към събиране на доказателства, които оборват или подкрепят обвинението така, както е отразено в обстоятелствената част. Ето защо моля така внесения обвинителен акт да бъде ревизиран и наказателното дело да бъде прекратено и върнато на държавното обвинение, за да бъдат отстранен допуснатите нарушения, чрез които се засягат правото на защита на подс.И. Д..
ПРОКУРОРЪТ – Моля да не уважавате искането на защитата. Считам, че обвинението е достатъчно ясно и конкретно и посочените обстоятелства не представляват съществени процесуални нарушения, обуславящи връщането на обвинителния акт.
ПОДСЪДИМИЯТ – Споделям становището на процесуалния си представител.
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните, касаещо предмета на произнасяне по реда на чл.248 НПК и съобразно служебното начало, вменяващо задължение на съда да извърши дължимата преценка прие, че делото е подсъдно на съда, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, на досъдебната фаза са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи връщане на делото.
В конкретния случай съдът счита, че изложеното от защитата на подсъдимия се явява вярната интерпретация на разбирането на НПК за това кое всъщност представлява съществено процесуално нарушение, концентрирано върху съдържанието на изготвения и внесен в съда обвинителен акт, респективно последното постановление за привличане на 5 обвиняем. В обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържа пълно, точно и ясно описание на всички факти, които следва да очертаят време, място, механизъм на извършване на твърдяното от прокуратура престъпно посегателство във всяка една от двете дадени правни квалификации. По този начин пряко се рефлектира върху правото на защита на подсъдимия, тъй като същият е лишен от възможността да установи срещу какви факти следва да се защитава. Нарушението може да бъде отстранено единствено и само от прокуратурата в досъдебната фаза на процеса, в случай че прокуратурата твърди осъществяване на престъпно посегателство с правна квалификация по чл.354а, ал.3, респективно чл.354в от НК. Мярката за неотклонение „Парична гаранция“ взета по отношение подсъдимия следва да бъде потвърдена.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НА
ДОСЪДЕБНОТО
ПРОИЗВОДСТВО
СЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ.
ВРЪЩА
ДЕЛОТО
НА
КОНСТАТИРАНИТЕ ПОРОЦИ.
СРП
ЗА
СА
ДОПУСНАТИ
ОТСТРАНЯВАНЕ
НА
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ ПО РЕДА НА
ГЛАВА XXII ПРЕД СГС В 7-МО ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 500,00 лв., взета спрямо И. П. Д., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред Софийски градски съд.
Протоколът изготвен в СЗ, което приключи в 10,17 ч.
Председател: _______________________
Заседатели:
1. _______________________
2. _______________________
Разпечатката съдържа 60 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fa150e0e-9c63-460b-9400-4196045fa74c