Определение № 119 от 15.06.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 102/2022
- Вид
- Определение № 119
- Подписан
- 15.06.2022
- В сила
- 15.06.2022
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Илияна Тодорова Балтова, Десислава Динкова Щерева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 119 гр. Бургас, 14.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20222001000102 по описа за 2022 година Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК, вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по повод частната жалба на А. по в. против Определение № 47 от 13.05.2022 г., постановено по т.д. № 26/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 45 от 06.04.2022 г. в частта за разноските.
Жалбоподателят изразява недоволство от определението и сочи, че съдът е приложил неправилно закона. Поддържа се, че в случая е следвало да намерят приложение правилата, относими към охранителните производства, съгласно които разноските са за сметка на молителя. Отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и оставяне без уважение искането на насрещната страна за присъждане на разноски.
Ответникът по частната жалба ”К. Г.“ ООД в срока по чл. 276 ГПК е представил отговор на частната жалба, в който навежда доводи за недопустимост и неоснователност на същата. Недопустимостта на частната жалба се аргументира с наличието на императивно правило относно необжалваемост на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, когато е окончателен съдебният акт, отменящ отказа на длъжностното лице по регистрацията. Излагат се аргументи за законосъобразност и правилност по същество на обжалваното определение поради наличието на специална норма, уреждаща присъждането на разноски по реда на ГПК.
Бургаският апелативен съд по повод на жалбата и отговора и въз основа на представените доказателства приема следното:
Повдигнатото възражение за недопустимост на частната жалба е 1 неоснователно. Нормата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК не ограничава възможността за обжалване, а указва неговия процесуален ред. Частната жалба отговаря на изискванията на чл. 275 ГПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в съдебните производства, образувани по обжалване откази на А.та по в., на страните се присъждат разноски по реда на ГПК. Правилото е в отклонение от общия принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест на молителя (чл. 541 ГПК) и е израз на волята на законодателя да въведе специална регламентация относно разноските в производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ чрез препращане към общите правила за присъждането на разноските, уредени в чл. 78 и сл. ГПК. Самото съществуване на тази законова разпоредба би било безпредметно, ако тя не въвежда нещо различно от досегашната регулация на разноските в охранителните производства. С нея се цели рационализиране на процеса по присъждане на разноски в съдебните производства, които се явяват продължение на регистърните производства, чрез предоставяне на възможност споровете относно разноските за защита срещу незаконните действия на администрацията да се разрешат по облекчен ред и икономичен начин, без да се стига до производство по ЗОДОВ.
Правилото на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ е ясна и не се нуждае от корективно тълкуване. Отговорността за разноски в гражданския процес предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните съобразно положителния за тях изход от производството. Съгласно нормата на чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Оттук, присъждайки в полза на жалбоподателя по т.д. № 26/2022 г. сторените от него разноски в производството и оставяйки без уважение молбата с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на това произнасяне, Окръжен съд – Сливен е постановил един правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 47 от 13.05.2022 г., постановено по т.д. № 26/2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Определението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3