Решение № 4268 от 13.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4268 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110149082 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение при подадено възражение по чл.414 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 265389/19.08.2024 г., подадено по пощата на 16.08.2024 г., от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: * със седалище и адрес: гр. С*, представлявано от управителите П* и Х*, чрез юрк. Б* - пълномощник на управителите, тел. *, имейл адрес: [email protected] срещу Т. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: Н*, с която са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 899.70 лева, представляваща незаплатена главница, произтичаща от Договор за предоставяне на кредит

“Бяла

Карта“

№

834961_bc/04.07.2020г ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението в съда (11.06.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от 247.59 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 04.07.2020 г. до 31.05.2024 г., начислена на върху главница от 899.70 лева, на основание чл.21, ал.3 от Договор за предоставяне на кредит

“Бяла

Карта“

№

1

834961_bc/04.07.2020г за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 20091/01.07.2024 г. по ч. гр. д. № 36550/2024 г. по описа на СРС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.07.2020 година Т. Н.

Н. е сключил Договор за кредит „Бяла Карта“ № 834961_bc с „АКСЕС ФАЙНЪНС“ ООД, по силата на който договор кредитополучателят е получил сумата от 900 лева, представляваща разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международната платежна карта Бяла карта, срещу което кредитополучателят се задължил да погасява текущото си задължение.

Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент в размер на 43.2 % и ГПР в размер 45.9 %. Твърди се, че е договорено, че ответникът следва да върне главницата ведно начислената договорна лихва, лихва за забава, неустойка за неизпълнение на договорни задължения и разходи за събиране по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 от Договора за кредит.

Сочи, че страните се договорили, ако кредитополучателят трябва да обезпечи кредита в размер на 15 % от максималния кредитен лимит.

Договорено било, че ако заемателят не изпълни задължението си на падежа, то той дължи обезпечение под формата на поръчителство, като при неизпълнение да обезпечи кредита, заемателят дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, като цитираната неустойка се начислява за всяко отделно неизпълнение.

Твърди, че според договорът страните се споразумели за договорна лихва за забава в размер на 10 % за всеки ден забава. Договорено било, че се дължи такса в размер на 2.50 лева за всеки ден дабава, която представлявала разходи за действия за действия по събиране на задълженията. Било уговорено, че при обявяване на договора за предсрочно изискуем, са дължи такси 120.00 лева.

Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си в срок. Посочва, че с договор за цесия от 31.03.2022 г. ищецът е получил вземането си, а ответникът бил уведомен за цесията. При условията на евентуалност моли съда да приема, че с връчването на исковата молба се връчва е уведомлението за цесия.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в заповедно и исково производство, като претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева за заповедното и 275.00 лева в исковото. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли съдът да постанови неприсъствено решение.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Оспорва исковата претенция. Прави възражение, че липсва договора за цесия и ответникът не е уведомен, не е ясно в какъв размер е прехвърлено вземането. Оспорва, че сумата е получена от ответника. Оспорва изискуемостта на сумите, тъй като първата вноска е дължима на следващия месец от посочената в ИМ дата.

Твърди, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че е 2 извършвал плащания към цедента и цесионера суми, като към цесионера е изплатил сумата от 800.00 лева за периода от 24.06.2022 г. до 17.03.2023 г.

Сочи, че следствие на заплащането му, задълженията не са намалели, а се увеличили, поради което спрял да плаща. Твърди, че вземанията са погасени чрез доброволно плащане. Оспорва като нищожни и неравноправни чл.12, ал.1 и чл.21, ал.4, ал.5 от договора. Прави възражение за прихващане с претендираните с ИМ суми до размера на по-малката от тях.

Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, се представлява от адвокат в о.с.з.

Поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли претенциите.

Представя съдебна практика. Представя списък по чл.80 ГПК. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

С определение № 44431/01.11.2025 г. съдът се е произнесъл за допустимостта на осъдителния иск, след заповедно производство (л. 97-104 от делото).

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 44431/01.11.2025 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 97-104 от делото).

Страните не спорят, че между ответника, като кредитополучател и „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД е сключен договор за кредит „Бяла карта“ от 04.07.2020 г. Главницата по този кредит е в максимален размер 900.00 лева, която може да се усвои по всяко време. Срокът по кредита бил неопределен (чл.4) с фиксиран ГЛП – 43.2 %, като върху усвоения размер на кредита, ответникът дължи дневен лихвен процес (ДЛП) в размер на 0.12 %, като лихвата се изчислява всяка ден върху усвоената непогасена главница, като 1 3 месец има 30 дни.

Посочено е, че общата сума по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е сборът от усвоената непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата.

Посочено е в договора, че ГПР е 45.9 % при следните условия: пълно изпълнение по договора, заемът е усвоен незабавно и то в пълен размер.

Съгласно чл.2, ал.2-3 от договора, същият се счита, че е разписка за получаване на кредитната карта.

Ответникът се задължил да връща задължението си по договора до 2-ро число на месеца.

Съгласно договора, ако ответникът не заплати задължението си на падежа, то същият следва да предостави обезпечение на заема чрез поръчител (чл.15 от договора).

Страните не спорят, че съгласно договора, ако ответникът не погаси задълженията си в указания срок, същият следва да предостави обезпечение п о договора, както и да заплати сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит (чл.12, ал.1 от договора).

Съгласно чл.20, ал.1 от договора, ако ответникът не предостави обезпечение в срока по чл.15 от договора, се начислява неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение.

Не се спори, че ответникът се е задължил да заплати на кредитора 2.50 лева за всеки ден, ако има допуснато забавяне на плащанията, която сума представлява такса за събиране на задълженията (чл.21, ал.3 от договора).

Когато ответникът не е предоставил обезпечение, но е заплатил сумата от 15 %, то неустойката по чл.20, ал.1 от договора се дължала, а таксата от 2.50 не са дължала чл.21, ал.4 от договора)

Страните са се договорили, че кредиторът може да обяви предсрочната изискуемост на кредита в случай на забава. Не е спорно, че след настъпване на предсрочна изискуемост ответникът дължи еднократно такса в размер на 120.00 лева, представляваща разходи на кредитора за дейността за лице, което осъществява и администрира дейността на извънсъдебно събиране на вземания.

Не е спорно между страните, че допълнителните елементи от договора, освен главница и договорна лихва включвали: такса в размер на 15 %, ако ответникът изпадне в забава - чл.12, ал.1 неустойка в размер на 10 % от непогасена главница, при липса но обезпечение след срока на изпадане на забавата – чл.20, ал.1 такса в размер на 2.50 лева на всеки ден забава, представляващи разходи по събиране на кредита – чл.21, ал.4

Таксата в размер на 2.50 ще отпадне, ако ответникът е заплатил таксата в размер на 15 %. Неустойката по чл.20, ал.1 не отпада никога 4 Такса в размер на 120.00 лева, при обявяване на кредита за предсрочно изискуем – чл.21, ал.5

Не е спорно, че между ищецът и „АКСЕС ФАЙНАНС“ ООД е сключен договор за цесия от 31.03.2022 г.

Не се спори, че ищецът е упълномощен от първоначалния кредитор да уведоми ответника за извършената цесия.

Спорно остава дали договорът е недействителен по смисъла по чл.22 ЗПК, налице ли са неравноправни клаузи. Настъпила ли е изискуемостта на вземанията, каква сума е усвоена от ответника и кога.

Спорно остава дали процесният договор е част от договора за цесия.

Спорно остава дали ответникът е уведомен за цесията преди датата на връчване на исковата молба – 25.09.2024 г.

Спорно остава дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем преди датата на връчване на исковата молба – 25.09.2024 г.