Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 564 от 16.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1693/2021
Вид
Решение № 564
Подписан
16.04.2024
В сила
05.08.2024
Състав
Петър Теодосиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20211100901693 по описа за 2021 година

Предмет на делото е предявен от „В. – Д.К.“ ЕООД частичен иск с правно основание чл.

134, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 и чл. 365, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Г.“ АД да заплати на „В.“ ООД сумата 250 000,00 лв. – част от възнаграждение за извършени СМР за ВиК мрежи в кв. Горна Баня, за което е издадена фактура №668/28.06.2012г. и е сключено споразумение от 17.08.2016г.

Като основание на легитимацията на ищеца „В. – Д.К.“ ЕООД да предяви осъдителния иск като процесуален субституент по чл. 134, ал. 1 ГПК на „В.“ ООД са заявени твърдения и представени доказателства за изискуемо и неплатено вземане на „В. – Д.К.“ ЕООД срещу „В.“ ООД за сумата 1 200 000,00 лв., за която е издаден изпълнителен лист от 17.06.2021г. по в.т.д.

№48/2021г. на АС – Бургас.

Ответникът „Г.“ АД оспорва предявения иск с възражения, че съдебно предявеното по реда на чл. 134, ал. 1 ЗЗД от ищеца „В. – Д.К.“ ЕООД вземане на „В.“ ООД е погасено по давност.

С отговора срещу исковата молба ответникът е заявил и възражения срещу истинността на споразумението от

17.08.2016г., но тези възражения и направените в тяхна подкрепа доказателствени искания са оттеглени с подадения отговор срещу допълнителната исковата молба.

Възникването, изискуемостта и размера на вземането на „В.“ ООД срещу „Г.“ АД за възнаграждение за извършени СМР за ВиК мрежи в кв. Горна Баня, за което е издадена фактура №668/28.06.2012г., както и сключването и съдържанието на споразумението от 17.08.2016г. между „В.“ ООД и „Г.“ АД за признаване и прихващане на насрещни вземания между страните, включително в частта му, с която е признато вземането на „В.“ ООД към „Г.“ АД за сумата 569 646,92 лв. – възнаграждение за извършени СМР за ВиК мрежи в кв. Горна Баня, за което е издадена цитираната фактура №668/28.06.2012г., са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните с доклада на делото по чл. 375, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК.

1

Вземането на „В.“ ООД срещу „Г.“ АД за възнаграждение по процесната фактура №668/28.06.2012г. се погасява с изтичането на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

Давността е започнала да тече от датата на издаване на фактурата, на която вземането е станало изискуемо, но с признаването на вземането със сключеното между „В.“ ООД и „Г.“ АД споразумение от 17.08.2016г. е прекъсната съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД и съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от датата на споразумението по отношение на вземането е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която изтича на 17.08.2021г.

Исковата молба, за чието разглеждане е образувано настоящото дело, е подадена по пощата на 17.08.2021г., тоест в последния ден от петгодишния давностен срок, а тъй като съгласно чл.

116, б. „б“ ЗЗД също прекъсва давността по отношение на процесното вземане в частта му, за която е предявен осъдителният иск, възражението на ответника за погасяване на вземането по давност се явява неоснователно и без да се обсъжда въпросът, че в периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давностният срок не е текъл съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП и §13 ЗИДЗЗ (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020г.).

Доказателства, но и твърдения за плащания или други способи за погасяване на съдебно предявеното по реда на чл. 134, ал. 1 ЗЗД вземане не са ангажирани по делото, поради което предявеният частичен осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен за пълния му размер от 250 000,00 лв., като при този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца „В. – Д.К.“ ЕООД за присъждане на разноските, които е направил за обезпечаване и разглеждане на иска.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Г.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. **** да заплати на „В.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. **** по предявения по реда на чл. 134, ал. 1 ЗЗД частичен иск от „В. – Д.К.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул. **** на основание чл. 266, ал. 1 и чл. 365, ал. 1 ЗЗД сумата 250 000,00 лв. – част от възнаграждение за извършени СМР за ВиК мрежи в кв. Горна Баня, за което е издадена фактура №668/28.06.2012г. и е сключено споразумение от 17.08.2016г.

ОСЪЖДА „Г.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. **** да заплати на „В. – Д.К.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул.

**** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 28 535,10 лв. – съдебни разноски.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2