Определение № 480 от 22.12.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 480 гр. Кюстендил, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.

Николай Ал. Николов като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно частно наказателно дело № 20231500600676 по описа за 2023 година

Производството е по чл.345 НПК. Образувано е по ЧАСТНА ЖАЛБА на А. Й. П., в качеството му на тъжител по НЧХД № 1111/2019 г. на ДнРС, срещу поставеното по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК Определение № 260014/10.11.2023 г. на ДнРС, постановено по НЧХД № 1111/2019 г. по описа на този съд, с което жалбоподателя е осъден да заплати разноски – 1500 лв. възнаграждение за адвокат, сторени във въззивната инстанция по ВНЧХД № 529/2022 г. - на подсъдимата П. Г. Д.. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност в няколко насоки: за вида на съдебния акт, който следва да е разпореждане, а не определение; компетентен да се произнесе по тези разноски е съдът, пред който са сторени и това е КнОС и че разноските са присъдени в прекомерен размер, без съобразяване с фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че нормалният хонорар съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения е 600 лв. и нищо не обуславя присъждане на такъв в почти троен на този размер. Моли се за отмяна на разпореждането по изложените съображения.

Постъпило е писмено възражение от адв. Метин Ибрямов срещу частната жалба, с молба за оставянето й без уважение по подробно изложени съображения за неоснователност на трите оплаквания в частната жалба.

Съдът, след внимателно запознаване с материалите по приложените дела, намери частната жалба за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна и за частично основателна. Съображенията за това са следните:

НЧХД № 1111/2019 г. на ДнРС е приключило с оправдателна присъда. С Присъда № 260003/27.01.2022 г.на ДнРС, постановена по делото, подсъдимата П. Г. Д. е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.182 ал.2 НК. С присъдата си съдът не се е произнесъл по разноските, което е сторил по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК с Определение от 1

11.08.2022 г./ приложено на л.265 от делото на ДнРС/. С това определение тъжителя А. П. е осъден да заплати разноските по делото на основание чл.190 ал.1 НПК – 1500 лв. възнаграждение за адвокат на подсъдимата и 424 лв. по сметка на ДнРС.

Първоинстанционната присъда е била обжалвана от частния тъжител А. Й. П. и по въззивната му жалба е образувано ВНЧХД № 529/2022 г. пред КнОС.

Във въззивното производство подсъдимата е представлявана от защитника си адв.Ибрямов, който е представил пълномощно по делото и фактура към него за заплатена от подсъдимата сума от 1500 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция/вж л.4243 от ВНЧХД № 529/2022 г.на КнОС/ Видно от съдебните протоколи по делото, въззивното съдебно следствие е проведено в едно съдебно заседание – това от 15.03.2023 г. Преди него е имало насрочени три предходни заседания, които са били отлагани по уважителни причини на двете страни. Въззивното производство е приключило с постановяване на Решение № 86/20.07.2023 г. и с него е потвърдена оправдателната присъда, постановена по НЧХД № 111/2019 г. на ДнРС.

Съгласно чл.190 ал.1 НПК при оправдаване на подсъдимия разноските му се възлагат на частния тъжител. Заплатените обаче от подсъдимата разноски за адвокатски хонорар в размер на 1500 лв. само за въззивното производство настоящият състав намери за прекомерни завишени. За сравнение – толкова са били разноските за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, което е продължило почти 3 години, с разпити на свидетели, вещи лица и експерти и които са присъдени от ДнРС с определението му от 11.08.2022 г./ на л.265 от делото на ДнРС/.

Тъй като въззивното производство е протекло и приключило в едно с.з., но все пак е имало три предходни явявания на защитника на подсъдимата, когато делото е било отлагано, сторените разноски следва да се редуцират до минималния размер на адвокатското възнаграждение за този род дела съгласно чл.13 ал.1 т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – на 600 лв.

Въпреки че НПК не съдържа разпоредба за прекомерност на адвокатското възнаграждение като част от присъжданите разноски по наказателно дело, те не следва да се използват като бъдеща злепоставяща я икономическа последица от постигнатия резултат по делото. В действащото законодателство са налице правни норми, даващи възможност на наказателния съд да се намеси в случаите, когато очевидно справедливостта е нарушена.

Чл.36 ал.2 и 4 от Закона за адвокатурата предвижда адвокатското възнаграждение да е договорено в справедлив и обоснован размер, тъй като „губещата страна“, която следва да ги възстанови, също не следва да бъде злепоставяна. Тези два критерия се свързват с фактическата и правна сложност на делото, очертаваща необходимите усилия на защитника при оказване на договорената правна помощ.

Налице е съдебната практика в посочената насока / в този смисъл вж Определение № 521/1.11.2019 г. на САС по ВНОХД № 1121/2019 г. и Решение № 163/13.04.2010 г. на ВКС по н.д.№ 14/2010 г., Първо н.о./ .

2

В подобна насока е и европейската практика. Европейският съд приема, че“ правилата за разноските следва да избягват налагането на прекомерен товар върху страните“, че те „не следва да съставляват неразумно ограничение на правото на достъп до съд“ и накрая – „че разходи и разноски се възстановяват само дотолкова, доколкото е доказано, че те са били действително направени и са били разумни по размер“. Именно при спазване на тези правила за обоснованост и справедливост на размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, с настоящото определение ще се отмени Определението на ДнРС в частта му за присъдените на подсъдимата разноски за въззивното производство над 600 лв. до 1500 лв. като незаконосъобразно, а в уважената част за 600 лв. разноски за адвокатстко възнаграждение пред въззивната инстанция определението ще се потвърди. В тази връзка актът на ДнРС правилно е наименуван определение съобразно разпоредбата на чл.306 ал.1 т.4 НПК.

Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 260014/10.11.2023 г. на ДнРС, постановено по НЧХД № 1111/2019 г. по описа на този съд в частта му за присъдените на подсъдимата П. Г. Д., ЕГН ********** разноски за въззивното производство по ВНЧХД № 529/2022 г. на КнОС за разликата над 600 лв. до 1500 лв. и в тази част вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба х.№ 3274/31.07.2023 г. на адв. Метин Ибрямов от САК за присъждане на подзащитната му П. Г. Д. на разноските й по ВНЧХД № 529/2022 г. на КнОС за разликата над 600 лв. до претендираните 1500 лв.

В уважената част на молбата - за присъдени разноски в размер на 600 лв. потвърждава определението на ДнРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3