Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4033 от 06.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14512/2025
Вид
Решение № 4033
Подписан
06.11.2025
В сила
02.12.2025
Състав
ВЛАДИСЛАВА ВЕЛИЧКОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 255 ал. 3 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 261 ал.1 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 261 ал. 2 · Закон за обществените поръчки
  • чл.80 и сл. · Наказателен кодекс
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4033 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20251110214512 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на Г. Г. Т., ЕГН **********, против наказателно постановление № 11 – 01-556/08.11.2023 г., издадено от директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 255 ал. 3 от Закон за обществените поръчки (в редакция, ДВ. бр.86 от 18 Октомври 2018 г.) вр. чл. 261 ал. 2 от Закон за обществените поръчки (ЗОП) за нарушение на чл. 116 ал. 1 т. 7 вр. ал. 5 т. 3 ЗОП (редакция, ДВ. бр.102 от 31 Декември 2019 г.) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000, 00 (десет хиляди) лева.

С въззивната жалба се претендира отмяна на наказателното постановление поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че неправилно е определен субекта на нарушението. Излагат се доводи за липса на осъществен състав на административно нарушение и за лиса на виновно поведение. Навежда се, че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл. 261 ал.1 ЗОП, както и че наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление след изтичане на срока по чл. 52 ал. 1 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. Т., редовно призован, не се явява.

Не се явява процесуалният му представител – адв. О. П. от САК, от 1 когото е депозирана молба, че поддържа въззивната жалба.

Наказващият орган - директор на Агенция за държавна финансова инспекция, редовно уведомен, се представлява от гл. юрк. В. Х., която прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Навежда, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН – видно от отбелязването на наказателното постановление, същото е връчено лично на жалбоподателя на 24.09.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 07.10.2025 г.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, съдът намери, че са налице основанията за неговата отмяна и за прекратяване на административнонаказателното производство.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника Г. Т. за нарушение на чл. 116 ал. 1 т. 7 вр. ал. 5 т. 3 ЗОП (редакция, ДВ. бр.102 от 31 Декември 2019 г.), което се сочи да е извършено на 02.11.2020 г. В ЗАНН липсва уредба на давността, която да урежда абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че актът, с който е наложено наказанието не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. За това следва да се приложат разпоредбите на НК, с оглед изричното препращане, визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на Общата част на НК, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота. Т.е. per argumentum a fortiori след като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове реализирането на наказателната отговорност се преклудира, на по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с по - ниска обществена опасност. От тук следва правния 2 извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока по въпросите, свързани с изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т.нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл.80 и сл. на НК /Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. на ВКС и ВАС/. В частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е. наказателното производство следва да се счита погасено по давност /независимо от спирането или прекъсването/ след изтичане на срок, надвишаващ предвидения в чл.80, ал.1, т. 5 НК срок от три години плюс още една втора съгласно чл.81, ал.3 от НК , или общо 4 години и 6 месеца. В случая и доколкото процесното нарушение се твърди да е извършено на 02.11.2020 г., то абсолютният давностен срок е изтекъл на 02.05.2025 г., т.е. още преди образуване на съдебното производство и връчване на наказателното постановление.

Предвид горното съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено и административнонаказателното производство – прекратено.

При извода за основателност на въззивната жалба въззиваемата страна няма право на присъждане на разноски, а въззивният жалбоподател не претендира и не доказва извършването на такива.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 6 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11 – 01-556/08.11.2023 г., издадено от директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на основание чл. 255 ал. 3 от Закон за обществените поръчки (в редакция, ДВ. бр.86 от 18 Октомври 2018 г.) вр. чл. 261 ал. 2 от Закон за обществените поръчки (ЗОП), с което на Г. Г. Т., ЕГН **********, за нарушение на чл. 116 ал. 1 т. 7 вр. ал. 5 т. 3 ЗОП (редакция, ДВ. бр.102 от 31 Декември 2019 г.) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000, 00 (десет хиляди) лева.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното

НАХД № 14512/2025 г. по описа на СРС, НО, 94 състав. производство по

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред 3

Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4