Решение № 183 от 02.03.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Бургас, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20212100501902 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба въззивна жалба вх.№ 3453/30.08.2021г. по описа на РС- Несебър, подадена от адв. Петър Атанасов- пълномощник на ищеца по делото “Месембрия ризорт“ ООД, против Решение № 78 от 10.08.2021г., постановено от РСНесебър по гр. д .№ 644/2020 г. по описа на същия съд.

С посоченото решение са отхвърлени като недопустими исковете, предявени от въззивника “Месембрия ризорт“ ООД с ЕИК 202145007, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дружба 2“, бл. 316, вх. А, ет.18 против Етажната собственост на апартаментен хотел „Месембрия ризорт“ с адрес гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг, комплекс „Месембрия ризорт“, секция В, офис 203, представляващ сгради с идентификатори ***; *** и *** по КККР на гр. Несебър, за отмяна на всички решения на Общото събрание, проведено на 6.03.2020г. – като незаконосъобразни, а на тези по т.4, т.5, т.6 и т.8- и като нищожни, а ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1600 лв.

С жалбата решението е обжалвано изцяло.

Въззивникът счита, че неясно защо, но най-вероятно поради техническа грешка, съдът е приел на база на признанията на ищеца в исковата молба, че е получил препис от протокола от ОСЕС на 13.07.2020г., че преклузивният срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС е пропуснат, понеже е изтекъл на 11.08.2020г., макар исковата молба да била депозирана на 13.08.2020 г.

1

Намира, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че препис от протокола не е връчен на ищеца съобразно изискванията на чл.16, ал.7 ЗУЕС, като е цитирана посочената норма, от което е изведено заключение, че на ищеца изобщо не е бил връчван препис от протокола по законоустановения ред, поради което счита, че за него срокът изобщо не е започнал да тече.

Освен това сочи, че съдът изобщо не се е произнесъл по обективно съединения иск за обявяване нищожността на част от решенията на ОСЕС, който според въззивника не е обвързан с никакви срокове. В тази връзка сочи, че непроизнасянето на съда е отказ от правосъдие, което представлява съществено процесуално нарушение.

Моли, обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, а делото да се върне за ново разглеждане на РС- Несебър за произнасяне по същество на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемата етажна собственост чрез адв. Марияна Трифонова. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата ЕС моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а на въззиваемата страна да се заплатят разноските по делото.

На първо място намира за неоснователно твърдението на въззивника за наличието на математическа грешка или друга такава при определянето на срока. Сочи, че ако се възприеме тезата, че на 13.07.2020г. ищецът е получил по имейла препис от протокола за проведеното ОСЕС, което твърдение се съдържа в исковата молба, то правилно районният съд изчислил, че срока по чл.40, ал.2 е започнал да тече от този ден и е изтекъл на 11.08.2020г. Дори да се приеме, че срокът започва да тече от 14.07.2018г. на основание чл.60, ал.5 ГПК, то същият е изтекъл на 12.08.2020г., а исковата молба е подадена на 13.08.2020г., т.е. след изтичането на срока. На второ място се сочи, че по делото ищецът не е представил доказателства, че е получил протокола на 13.07.2020г. Цитирана е разпоредбата на чл.16, ал.7 ЗУЕС, като е направен извод, че след като ищецът не е посочил имейл за уведомяване, моментът на узнаване на взетите решения е деня, в който било поставено съобщението за изготвен протокол, заедно със самия протокол, а именно- 10.03.2020г. Ето защо намира, че етажната собственост е спазила процедурата по ЗУЕС по обявяване на общото събрание, неговото провеждане и обявяване на взетите решения. От страна на управителя на ЕС били предприети всички законови действия решенията да стигнат до знанието на всяко заинтересовано лице. На трето място, въззиваемата страна намира за неоснователно оплакването, че съдът не се е произнесъл по иска за обявяване нищожността на част от решенията на процесното ОСЕС. Изложени са доводи, че в решението е посочено, че този иск е неоснователен и недоказан, като са цитирани мотивите на съда по този иск. На следващо място се сочи, че първоинстанционното решение е обосновано, постановено при внимателно обследване на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Правилно били кредитирани показанията на св. Илийков, но не и тези на св. П.. Изведено е заключение, че ищецът не е доказал предявените искове, докато ответникът провел пълно и главно доказване на твърденията си за законосъобразно свикване, провеждане на ОСЕС и 2 обявяване на взетите решения.

Според въззиваемата страна не са налице основания решението да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато на НРС, тъй като решението не е нищожно, нито недопустимо.

Направено е искане да бъде отменено определение № IV- 260520 от 9.10.2020г. по ч.гр.д.№2396/2020г. по описа на БОС, с което е допуснато спиране на изпълнението на решенията, взети на ОСЕС, проведено на 6.03.2020г., както и да бъде обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено. Ангажира доказателства, които според него опровергават достоверността на показанията на св. И.. Претендира разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата етажна собственост поддържа отговора на въззивната жалба. Намира доказателствата за преклудирани и неотносими. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По допустимостта на съдебното производство Бургаският окръжен съд приема следното.

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на решението в атакуваната от нея част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.261 и 262 ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

След преценка на твърденията на страните въз основа на закона и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

„Месембрия Ризорт” ООД e предявилo иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на всички решения на ОС проведеното на 06.03.2020г. на ЕС на апартаментен хотел „Месембрия Ризорт” с адрес: гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг”, представляваща сгради с идентификатори № ***, *** и *** по КККР на гр.

Несебър, с управител Мария Георгиева Терзиева, като са изложени оплаквания, че всички решения са незаконосъобразни, а част от тях /решенията по т.4, 5, 6 и 8/ са и нищожни.

Ищецът твърди, че е инвеститор и собственик на самостоятелни обекти в луксозен ваканционен комплекс от „затворен тип“, в който управлението и поддръжката на общите части се осъществява на основание подписани за всички обекти нотариално заверени и вписани в имотния регистър договори за поддръжка и управление по смисъла на чл.2 от ЗУЕС. Твърди, че на 06.07.2020 г. на електронната поща на Е.С. било получено уведомление от електронна поща на П.И. до управителя на ищцовото дружество Николай Ламбуров, за проведено на 06.03.2020г. общо събрание. Уведомлението било подписано от Мария Терзиева в качеството на управител на ЕС. Ищецът поискал официални писмени доказателства, че Терзиева действително притежава качеството „управител на етажна собственост“ и на какво основание, в отговор на което бил получен имейл от П.И., че Терзиева е избрана за управител на събранието, проведено на 06.03.2020г., поканата за което, както и свикването, провеждането, кворума и решенията били оповестени на посочени в писмото дати, а освен това била обявена и разлепена лично от юриста на общото 3 събрание. До 7.07.2020г. протокол за проведеното общо събрание не бил предоставен на ищеца от П.И., представящ се като упълномощен представител на Мария Терзиева за изпълнение на дейностите, предмет на „Правилник за вътрешния ред и управление на етажната собственост на Апартаментен хотел „Месембрия Ризорт“, а имейлът му е официален електронен адрес на управляващото дружество.

На 13.07.2020г. бил получен и имейл от П.И., съдържащ снимки на протокол от ОС, проведено на 6.03.2020г., като към него нямало приложени никакви документи, удостоверяващи неговата истинност, включително списък на присъстващите, покана за свикване, протокол за залепяне на поканата. От изпратения протокол било видно, че управлението и поддържането на комплекса следва да бъде възложено на дружеството „Месембрия АМГ“ ООД. След справка в търговския регистър ищецът установил, че съдружници в дружеството са Антоанета Томова, Мария Терзиева и Георги Томов, които са обезщетените собственици на земята на к-с „Месембрия Ризорт“. Междувременно, на територията на комплекса били разлепени уведомления, с които гостите и собствениците са уведомени, че управлението на комплекса и етажната собственост, считано от 1.07.2020г. се поемат от „Нас“, като за контакт са дадени имейл- адрес и телефон на П. И., както и адресофис 203 в Секция В. Ищецът получил сигнали в периода от 8.07.2020г. до 10.07.2020г. за промяна в достъпа до комплекса, като от записите на охранителните записи било установено, че на 9.07.2020г. това сторил П. И.

Ищецът сочи, че и до предявяването на исковата молба не му е изпращана покана на свикване на ОСЕС, протокол за съставяне на тази покана, списък на присъстващите, пълномощни за представителство. Затова не може да вземе отношения по въпроса кое лице и на какво основание, предвидено в чл.12 ЗУЕС е свикано общото събрание, както и за това какъв е процента на представените общи части на това събрание. Въпреки това намира, че ОСЕС е свикано от лице, което няма право на това, нито било свикано от необходимия процент етажни собственици. Нарушена била разпоредбата на чл.13, ал.1 и ал.7 от ЗУЕС – не била налице покана за свикване, евентуално същата не била оповестена по предвидения законов ред. Събранието протекло при дълбока конспирация, като дори българитесобственици на самостоятелни обекти в комплекса, както и служителят на дружествотоищец в комплекса не забелязали поставянето на покана на видно място. От записите на охранителните камери било видно, че събрание не било провеждано. Нарушена била разпоредбата на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗУЕС за уведомяване на собствениците на имоти, който почти на 100% били чужди граждани и са оставили своите телефони и имейли, на които да бъдат уведомявани, но това не било сторено. Нарушени били и разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.7 ЗУЕС, тъй като в протокола не било посочено мястото, на което било проведено ОСЕС, а така също липсвали съобщение и протокол за поставянето му. Не било видно от протокола и по какъв начин са били определени идеалните части на собствениците, записани като участници в събранието. Решението по т.5 не било взето с нужния кворум от 67% от идеалните части от общите части.

Като най-съществен порок, водещ до нищожност на взетите решения по т.4, 5 , 6 и 8 ищецът нарушението на императивната разпоредба на чл.2 от ЗУЕС - управлението на 4 общите части било иззето от ОС, което нямало такива компетенции.

Претендира разноски. Представя доказателства.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът- ЕС на апартаментен хотел „Месембрия Ризорт“, с управител Мария Терзиева, чрез адв. Марияна Трифонова е депозирал писмен отговор. Ответната страна счита предявеният иск за недопустим и неоснователен. На първо място се сочи, че ищецът не е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС, поради което няма правен интерес за предявяването на иска. На следващо място се сочи, че е настъпила преклузията по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, понеже ищецът е обжалвал решенията на ОСЕС след изтичане на установения в закона 30 – дневен срок.